Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Неделята на Страшния съд се явява кулминация на трите подготвителни седмици преди Неделя на всеопрощението и началото на Великия пост. Това е денят, в който православните християни за последно вкусват месо до Пасха.
Миналата неделя чухме за безграничното състрадание и любов на Бог Отец към нас в Христовата притча за Блудния син. Днес обаче Христос ни разказва за това, как хората ще бъдат съдени от Сина Човешки, Който ще дойде в слава, ограден от Своите ангели и седнал на Своя съдийски престол. Днес ни се напомня, че някой ден всички ние ще се изправим лице в лице с Живия Бог, който ще ни “отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози” (Мат.25:32). Колко страховита и ужасяваща мисъл – да се изправиш пред Праведния Съдия в очакване да чуеш от Него оценката за това как си изживял живота си. Именно по тази причина е важно правилно да разберем Христовата проповед, за да можем да се подготвим.
В Евангелското четиво Христос се обръща към стоящите от дясната Му страна, към овцете и казва: “Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира;…” (Ев.Мат. 25:34). Колко прекрасно е да чуеш такива думи от Твореца! Защо овцете чуват това? Христос обяснява: “защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.” (Мат. 25:35-36) Онези, които са наречени овце, са изненадани от чутото и показват своето смирение, като не могат да приемат „добрите си дела“ и питат: “Господи, кога сторихме всичко това?” (Мат. 25:37). Ето го и властния отговор на Христос: “доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили” (Мат. 25:40). Словото продължава и на стоящите от лявата Му страна, козите, се казв да се отдалечат от Сина Човешки, защото не са постъпили както овцете. Струва си тук да отбележим, че козите проявяват скритата си гордост с въпроса: “кога Те видяхме … и не Ти послужихме?” (Мат. 25:44). Христос отново отвръща “доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили” (Мат. 25:45). Това Евангелско четиво ни показва човеколюбивата природа на Христос. Но тук има и по-дълбока същност. Да, добре е да се дава милостиня и да се помага на бедните. Но в тези действия може да липсва един много важен аспект от това, което Христос казва – личната връзка, личното отношение. Такива постъпки идват от сърцето. Овцата вижда някого в нужда и действа, докато козата подминава без да обърне внимание. Още нещо, на което следва да обърнем внимание, е това, че и овцата и козата наричат Сина Човешки „Господи“, което показва, че те смятат себе си за Негови последователи. От една страна овцете са позволили на подвижническите практики, които Църквата ни насърчава да спазваме – като пост, молитва, редовна изповед и участие в Богослужението – да смекчат сърцата им и да ги направят почувствителни към страданията на ближните. Козите може би също са следвали тези практики, но както фарисеите – заради гордостта и егоизма си – не са в състояние да смекчат сърцата си и остават безразлични спрямо бедите на ближните си.
Преминавайки през периода на Великия пост нека ние също като овцете искрено да се заемем с подвижническия труд, който нашата Църква ни предлага, та да смекчим сърцата си спрямо нуждите на нашите ближни. Нека се подготвим за нашата лична среща с Господаря на всичко с надеждата да чуем сладостните думи: „Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира“.
Автор: свещ. Давид Сомалис
Превод: Елена Папучиева
Източник: The Word of our Lord/16 February – издание на архиепископията на Тиатира и Великобритания към Вселенската патриаршия
