Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Личността на Васил Левски непрекъснато вълнува умовете на нас българите – на вярващи и невярващи.
Несъмнено личността на йеродякон Игнатий е събуждаща нашите души. Каквото е и значението на думата „будител“. Събуждаща ги от интелектуален сън, а и от един по-лош – този на забравата на родното и това, което ни е извело на сегашния път.
Чрез Свещеното Писание Спасителят непрестанно ни напомня, че не бива да разгласяваме добродетелите си. Знаете какво е казано за дясната и лявата ръка: „А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната“ (Мат. 6:3). Тези, които са постъпвали и постъпват по указания от Христос начин, се уподобяват на Него. Защо ли? Защото Спасителят Христос непрекъснато ни прави добро, без да ни натяква за това и да ни кара да се чувстваме задължени. Нашата благодарност към Него (ако я има) идва придружена от нашата свобода.
И тук е моментът да споделя с читателите на медията една интересна история, за която съм говорил и друг път. Смятам обаче, че нейната поука ни открива много за човека Левски. Пак казвам, човекът.
А във времето, следващо Христовото Рождество, човекът, съгласете се, е безспорното място, точката, в която се срещат Бог и Неговото най-висше творение. Както на едно място отбелязва полският поет Херберт, размишлявайки за изкуплението и неблагодарността ни: „не трябваше да изпраща Сина Си/ по-добре да си царуваше/ в бароковия чертог от мраморни облаци“[1].
Историята, която ще споделя, ми е разказана от един авторитетен и уважаван свещеник от гр. Пирдоп – отец Недко Бръмбаров. Отец Недко е чул историята от дядо си по майчина линия, който се е казвал Петър, който е живял в с. Войнягово, Карловско.
Васил Левски е бил учител вв същото това село през годините 1864-66 г. (по същото време той е и певец в местната църква). По-късно при обиколките си из Стремската долина Левски отново посещавал Войнягово.
Във Войнягово дядо Петър имал леля, сестра на баща му, която давала подслон на криещия се комита Левски. А Левски, преразказва о. Недко думите на дядо си, не обичал да спи в стаите на някоя къща, а вън на двора. Там се чувствал в по-голяма безопасност.
Заради гостоприемството на жената Левски искал да я възнагради. Тя обаче отказала. Тогава революционерът ѝ казал, че тъй като се опасява за живота си, иска да ѝ подари за спомен една своя красива дреха –турски сърмен елек.
След време, когато дошъл подходящ момент и хората взели да изнасят дрехите си на проветрение, лелята изнесла подарения ѝ елек и го метнала на една върлина да се грее под лъчите на слънцето против молци.
Какво обаче се случило в този момент? От джоба на красивата дреха изпаднал един ялдъз, стара венецианска златна монета. Върху едната му страна била изобразена сцената на Рождество Христово с витлеемската пещера, а върху другата – тази на Кръщението Господне. С този ялдъз сродницата на войняговеца Петър си купила шест декара градина за спомен от Васил Левски. Знаейки, че няма да вземе пари за добрините, които му направила жената от карловското село, Левски измислил този ловък начин, за да я възнагради.
Когато за първи път чух тази история, бях силно заинтригуван. Веднага си дадох сметка, че този обичан наш сънародник е бил справедлив човек, който не е искал да използва по един или друг начин ближните си за личното си облагодетелстване.
И това не се среща често сега, нали?
Бог да прости йеродякон Игнатий – какъвто се е самоназовал Левски пред изповядващия го отец на бесилото[2].
Автор: свещеник Ивайло Борисов
БЕЛЕЖКИ:
[1] Стихотворението „Размишления на Пан Когито за изкуплението“ (превод: Димитрина Лау-Буковска).
[2] Пред бесилото, на предсмъртната си изповед Левски помолва изповядващия го отец да го поменува в молитвите си „йеродякон Игнатий”. Вж. Петев, И. По-важни моменти от живота и делото на йеродякон Игнатий-Васил Левски. С., 1993, с.136.
