Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
От печат излезе книгата „Гръцки отци на Църквата“ – том 1, която се издава с благословението на Негово Светейшество Софийски митрополит и Български патриарх Даниил. Книгата се издава от издателство „Изток-Запад“. Може да ъде поръчана тук. Предлагаме ви предговора на изданието, написан от проф. д-р Иван Христов от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
Предговор
Едно от положителните неща, които се случиха през десетилетията на „промяната“, беше активната дейност по превода и издаването на отците на Църквата. За първи път получиха разпространение възлови за православното Предание трудове на св. Дионисий Ареопагит, кападокийските отци, преп. Максим Изповедник, св. Йоан Дамаскин и св. Григорий Палама. По този начин светоотеческите съчинения не просто станаха отново достъпни на българския читател, но съществено се разшири техният кръг. След кратък период на изкушение заглъхна и практиката на „превод от превода“ – не от гръцки и латински, а от руски или някой друг съвременен език. Бяха осъществени също така двуезични издания. Цялата тази активност се осъществи в отговор на насъщна обществена потребност, но като правило без участието на държавата. Не е изненадващо, че саможертвата на не толкова широкия кръг от заинтересовани преводачи и издатели има своите граници. Постепенно отминава и времето на тяхното поколение, което извърши пробив в тази дейност независимо от всички пречки и натиска на ретроградни елементи, които причиняват осезаема вреда, възпираща по-задълбоченото изследване и издаване на светоотеческото наследство. Преводът на отците върви на спад. Вече осъществените издания са изчерпани. Направени без подкрепа, качеството на тяхното техническо изпълнение понякога не отговаря на изискванията, които биха им осигурили дълговечност. Освен това хроничното недофинансиране на библиотеките е причина те невинаги да достигат до тях, където да се съхранят. Съществува риск постигнатото с толкова труд след време да бъде загубено. Ето защо инициативата на издателство „Захарий Стоянов“ да събере и преиздаде направените през годините на „промяната“ преводи е своевременна и има нашата подкрепа. С радост приех предложението да публикувам на едно място в двутомно издание моите преводи от гръцки на отците на Църквата. Първият том съдържа съчинения на св. Василий Велики, св. Григорий Богослов, св. Григорий Нисийски, св. Дионисий Ареопагит, еп. Йоан Скитополски и преп. Максим Изповедник. В началото стои един от моите най-ранни преводи – писмото на св. Василий Велики, адресирано до неговия брат св. Григорий Нисийски, за различието между същност и ипостас[1].
Независимо че в науката съществува спор дали традицията не е разменила местата на автора и адресата, това не омаловажава изключителната ценност на писмото за православната триадология. След него преиздаваме в пълен обем моето издание на „Петте богословски слова“ от св. Григорий Богослов – изключително важен източник за учението за св. Троица. Той беше публикуван в далечната 1994 г. от вече несъществуващото издателство „ГАЛ-ИКО“[2] Също във вече несъществуващо издателство – „ЛИК“, излязоха следващите две светоотечески заглавия, които включваме в настоящия том. Първото от тях продължава серията от творения на великите отци кападокийци в тома. Това е знаменитият диалог на св. Григорий Нисийски „За душата и възкресението“[3], замислен като християнска реплика на Платоновия диалог „Федон“. Първото издание беше двуезично, единствено по рода си сред преводите на светоотечески съчинения на съвременен български език. За съжаление тук нямам възможност да възпроизведа гръцкия текст и индекса към него. Така бих се задължил да направя и останалите съчинения по същия начин, а това би отнело време, което най-вероятно вече нямам. Второто светоотеческо издание, за първи път публикувано във вече несъществуващото издателство („ЛИК“), е „За небесната йерархия. За църковната йерархия“ – съчинения, свързвани с името на св. Дионисий Ареопагит[4]. В хода на работата се оказа, че не всичко може да бъде възпроизведено в първоначалния му вид. Заради остарелите гръцки и старобългарски шрифтове, които се оказаха несъвместими със съвременните издателски системи, се наложи да се откажа от НОВОБЪЛГАРСКО – ГРЪЦКО – СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ИНДЕКС.
Вместо него направих един нов Речник-индекс към двете йерархии, в който интегрирах и гръцкия Index verborum potiorum от предишното издание. При създаването му отчетох опита от участието ми в лексикографската част от проекта за критично издание на ареопагитските съчинения в превода на старец Исаия, завършило с издаването на три тома и едно CD[5]. Съответно и лематизацията на славянските форми следва принципите, възприети от издателите Дитер и Сабине Фал.
Към текста на двете йерархии добавям и досега непубликуваните гръцки схолии към тези съчинения с Пролога към тях. Тези преводи заедно с гръцкия текст по Patrologia graeca бяха подготвени за печат преди повече от десет години. Причината да задържа публикуването им беше, че тогава излезе от печат революционното ново издание на Беате-Регина Зухла на схолиите върху „За божествените имена“[6], което разграничава принадлежащото на еп. Йоан Скитополски от другите коментатори, включително от преп. Максим Изповедник, на когото традицията приписва целия текст. Очакваше се скоро да бъдат публикувани и схолиите към двете йерархии. Това би довело до остаряване на нашия превод твърде скоро след издаването му. Новото издание на гръцкия текст обаче още не е факт, което поражда още по-високи очаквания за неговата ценност. Тук пускам компромисно своя стар превод по Patrologia graeca без гръцкия текст. Когато се появи новото издание на Зухла, ще изпълня началния си ангажимент и ще направя преработено двуезично издание. Томът съдържа и моя превод на писма 1 – 5, 7 и 9 под името на св. Дионисий Ареопагит. За първи път те бяха публикувани като приложение в изданието на „За божествените имена“ също от вече несъществуващото издателство „ГАЛ-ИКО“[7].
В тома преп. Максим Изповедник присъства не само с написаната от него част от схолиите. Тук включвам още два негови текста. Първият е на „Писмо 15. За общото и особеното, т.е. за същността и ипостаса до Козма, пребоговъзлюбения дякон на Александрия“, кое- то бях публикувал в приложение към другите ми преводи в книгата на архим. Амвросий Погодин „Свeти Марк Ефески и Флорентийската уния“ 1 . Добавям и извадка от „Мистагогия“ – Пролог и гл. 1 – 5. Преди повече от петнадесет години екип от преводачи се зае да пред- ложи своя версия на превод на това съчинение. Един от тях дълбоко- мъдрено не си свърши работата и това спря неговото публикуване. Междувременно реших да не задържам повече своята част в очакване да имаме всички останали части и да завършим едно иначе по-амби- циозно начинание. Завършвам този кратък предговор с благодарност за възможност- та да преиздам моите преводи на светите отци и с надеждата, че ще са от полза за хората, които през годините ме питаха кога ще станат отново достъпни, както и за онези, в които тепърва ще се разгори ин- тересът към светоотеческото наследство.
БЕЛЕЖКИ:
[1] Василий Велики. Писмо XXXVIII. До своя брат Григорий за различието
между същност и ипостас. – ВСЕЛЕНА/ΟΙΚΟΥΜΕΝΗ. Списание за разпростра-
нение на християнска култура, 2 (1994), с. 64 – 72. По-късно преводът излезе във
второ подобрено издание в Архив за средновековна философия и култура. Свитък
IV, „ЛИК“, С., 1997, с. 22 – 30.
[2] Григорий Назиански, Пет богословски слова, „ГАЛ-ИКО“, С., 1994.
[3] Григорий Нисийски, За душата и възкресението (двуезично издание),
„ЛИК“, С., 2001.
[4] Св. Дионисий Ареопагит, За небесната йерархия. За църковната йерархия,
„ЛИК“, С., 2001.
[5] Das Corpus des Dionysios Areiopagites in der slavischen Übersetzung von Starec
Isaija (14. Jahrhundert), Monumenta linguae Slavicae dialecti veteris, vol. LIX (LV, 4.1),
vol. LIX (LV 4.2), vol. LIX (LV, 4.3), Freiburg i. Br.: „Weiher Verlag“, 2012.
[6] Suchla, B.R. (ed.), Ioannis Scythopolitani Prologus et Scholia in Dionysii Areo-
pagitae librum De divinis nominibus cum additamentis interpretum aliorum [Patristi-
sche Texte und Studien 62], De Gruyter, Berlin – Boston, 2011.
[7] Псевдо-Дионисий Ареопагит, За божествените имена, превод от старо-
гръцки Лидия Денкова, „ГАЛ-ИКО“, С., 1999, с. 141 – 154.
