Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 20 януари Православната църква чества празника на свети Евтимий изповедник Грузински. Той е канонизиран от Грузинската православна църква през 2003 г., заради своето изповедничество по време на комунистическия атеистичен режим в страната.
Св. Евтимий Кереселидзе е роден през 1865 г. в село Садмели, намиращо се в Северозападна Грузия, в семейството на Соломон и Марта Кереселидзе. Рожденното му име е Евстати. След като завършва образованието си в местното енорийско училище, петнадесетгодишният Евстати пътува до Кутаиси, а след това и до Тбилиси, за да търси работа и препитание. С помощта на свои приятели Евстати оформя в грузинската столица своеобразен богословски „книжовен клуб“. Целта на клуба било укрепването православната вяра сред грузинците, разбирането на древната музикална школа на страната, както и разпространението на знания сред широката общественост.
През 1890 г. вече създадената организация закупува печатница с помощна на св. праведни Илия (паметта му се чества на 20 юли). И така през следващите двадесет и пет години младите мъже ревностно публикуват богословски текстове и ги разпространяват безплатно сред своите сънародници. След известно време Евстати решава да поеме по пътя на монашеството. Неговият духовен отец преподобният Алексий (Шушания), подкрепил решението му. През 1912 г., с благословението на епископ Георги (Аладашвили) Имеретински, Евстати постъпва като послушик в манастира Гелати. На 23 декември 1913 г. е постриган за монах от игумена на манастира и е наречен Евтимий в чест на свети Евтимий Светогорец. През май 1913 г. е ръкоположен за йеродякон.
През 1917 г. младият йеродякон е ръкоположен за йеромонах, а през 1921 г., след като комунистите завземат властта в Кутаиси, отец Евтимий е възприет за неблагонадежден и е арестуван. Поради липса на доказателства срещу него той е освободен. Монасите от манастира Гелати били изправени под всекидневни заплахи. Йеромонах Евтимий обаче продължил своята работа по събирането и окомплектоването на стотици древни грузински песнопения, като ги подготвял за евентуално публикуване със западна нотация.
Годината 1924 обаче е особено тежка. Комунистите разрушават катедралата в Кутаиси, а по-късно убиват митрополит Назар (канонизиран през 1994 г. от Грузинската църква), тогава и отец Евтимий решава да напусне манастира и да премести ценните ръкописи на друго място, за да може да ги опази. Така той пътува от Куаиси до Мцхета.
Младият духовник донесъл ръкописите в катедралата „Светицховели“ за съхранение, а скоро след това бил назначен за енорийски свещеник там. През 1925 г. католикос-патриарха Амвросий бил затворен, а заплахите срещу духовенството се увеличили още повече, но отец Евтимий продължил ревностно своето служение. В същото време той служи като ефимерий на монахините в манастира Самтавро, намиращ се в близост на „Светицховели“. През 1929 г. той бил преместен в манастира Зедазени, като със себе си донесъл и ценните певчевски ръкописи. Шест години по-късно, през ноември 1935 г., той предава тридесет и четири тома музика, съдържащи над 5500 песнопения и няколко богословски ръкописа на Държавния музей в Грузия.
Втората световна война
По време на Втората световна война условията в грузинските манастири стават все по-трудни. Игуменът на манастира Зедазени, архимандрит Михаил носел храна на монасите от Сагурамо, когато комунисти го застреляли за нарушение на комендантския час, който били наложили. Младият монах Партений пък бил лъжливо обвинен и арестуван, а след упокоението на стареца Сава (Пулариани), отец Евтимий бил единственият монах, останал в Зедазени. За него се грижели монахините от Самтавро. През зимата на 1944 г., когато той бил на 79 години, монахини посетили Зедазени и намерили отец Евтимий в тръде изнемощял.
След кратко време св. Евтимий предал душата си на Бога и бил погребан в двора на манастира, близо до олтара на храма. Част от богатата му библиотека била преместена в Самтавро, където и до днес се пазят няколко от оригиналните ръкописи на църковни химни, които той преписва.
Древната школа на грузинското църковно пеене е запазена и до днес благодарение на безстрашния труд на отец Евтимий. Светецът посвещава живота си на обогатяването на Църквата.
Източник: oca.org
