Излезе от печат нова книга, представяща колекцията от икони на Националния църковен историко-археологически музей при Св. Синод на БПЦ, информира сайтът artstudies.bg.
Посветена е на 100-годишнината от основаването на музея. Издадена е от Института за изследване на изкуствата към БАН по проект за фундаментални научни изследвания, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН и осъществен в партньорство с Националния църковен историко-археологически музей при Св. Синод.
„Икони от Националния църковен историко-археологически музей“ (ISBN 978-619-7619-35-5) е с обем 548 с. и 733 ил., с автори Александър Куюмджиев, Веселина Йончева, Дарина Бойкина, Иван Ванев, Иван Рашков, Иванка Гергова, Майя Захариева, Маргарита Куюмджиева, Мариела Стойкова, Мария Колушева, Наталия Неделчева, Ралица Русева, Тереза Бачева, Цвета Кунева, Цветан Василев.
Националният църковен историко-археологически музей притежава най-голямата колекция от произведения на християнското изкуство в България.
Сред тях са и иконите от Иконографския отдел на музея. Става въпрос за значителен по своите мащаби и разнообразие фонд, с хронологични граници от края на XIII до края на ХХ в. Голяма част от тази колекция е съставена от иконописни произведения, които не са били експонирани, проучвани и публикувани. Във фонда са и едни от най-значимите образци на средновековното и възрожденското ни изкуство.
В изданието са включени 600 иконописни произведения, които съставляват почти цялата сбирка на музея, като преобладаващата част от тях се публикуват за първи път.
Те са разпределени в три големи раздела, включващи иконите от края на XIII до края на XVII в., тези от XVIII в. и икони от края на XVIII до края на XIX в. Оформени са и допълнителни тематични групи, представящи двустранните икони, руските икони и триптисите. Структурата на изданието е изцяло съобразена с характера на колекцията и отделните произведения, като същевременно отговаря на съвременните научни изисквания за анализ и публикуване на икони. Изготвените статии и анотации съдържат не само информация, свързана със спецификата на всеки обект, но и данни за неговия произход, постъпването му в музея, допълнителни сведения за предходни реставрационни намеси, участия в изложби, библиография и др.
Представянето на иконите по хронология е обичайна практика при публикуването им, възприета и тук. В настоящото издание обаче е въведено и допълнително групиране на иконите по произход и авторство на зографите. Този метод е приложен към цялото издание, като голяма част от произведенията са представени на групи под формата на общи статии, в които иконите на даден майстор се разглеждат в контекста на творчеството му и спрямо общия им произход от определено населено място и църква. Това позволява произведенията да бъдат представени в тяхната пълноценна научна проблематика, като се преодоляват обичайните ограничения, които предлагат традиционните каталози, посветени на музейни сбирки. На места са приведени и външни паралели за някои икони, с което допълнително е обогатено научното представяне на цялата колекция. По този начин е възстановен произходът на множество икони, който беше загубен или сгрешен в инвентарните книги на музея.
Идентифицирани са нови зографи, непознати досега на науката, и са коригирани редица неточности, свързани с творчеството на някои популярни майстори.
Към това е прибавен и епиграфски анализ на запазените надписи от всички икони, който позволи да бъдат възстановени важни сведения, свързани с тяхното датиране, произход и дарители, и доведе до корекции на информацията, позната от досегашните публикации.
В частите, представящи иконите от края на XIII до XVII в. и тези от XVIII в., са осъществени поредица нови атрибуции, обвързани една с друга са икони, които досега са публикувани като самостоятелни произведения, смятани за дело на различни зографи или ателиета и известни в науката с неточно датиране. Иконите от Възрожденския раздел са представени не само в хронологична последователност, но са подредени по поколенията зографи и тяхната родова обвързаност. Този иновативен подход е свързан със спецификата на музейната колекция, която съдържа икони от всички краища на страната, а и извън нея и на практика се явява представителна извадка за иконописната продукция в българските земи под османска власт от края на XVIII и XIX в.
В допълнение, книгата съдържа и встъпителна студия, която проследява историята на Националния църковен историко-археологически музей от неговото основаване през 1923 г. до 1960 г.
Акцентът е поставен върху дейността на прот. Иван Гошев, който е основател и дългогодишен директор на музея. Изследването на процеса на формирането на колекцията в началните години от съществуването на музея също се прави за първи път в научната литература. Към въвеждащата част на изданието е включен и текст, който представя директорите, управлявали музейната институция през последните сто години. Всичко това, заедно с богатия илюстративен материал, превръща изданието „Икони от Националния църковен историко-археологически музей“ в мащабно научно изследване с фундаментален характер.
Публичното представяне на книгата предстои.