Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Човек е най-специалното Божие творение. Единствено той е сътворен по ”Божий образ и подобие“ (вж. Битие 1:26). Бог по Своя воля го сътворява от пръст в края на процеса на сътворението (в “шестия ден”); вдъхва му духа на живота (вж. Битие 2:7), за да познава Бога и да властва над цялото Божие творение.
Бог създава човечеството като сътворява и жената (вж. Битие 1:27) и благославя човеците да се умножат (вж. Битие 1:28) И така, според Православното учение привличането между двата пола датира още от сътворението, което Бог нарича “твърде добро” (Битие 1:31), следователно само по себе си това привличане по никакъв начин не е грешно или извратено. То принадлежи пряко на човешката природа по Божията воля.
Като Божий образ, властник над творението човек има задачата да “отразява” Бога в творението; да разпростира Неговото присъствие, Неговата воля и Неговата сила върху вселената; да преобрази всичко съществуващо в Божи рай. В този аспект очевидно човек е сътворен с по-висше предназначение дори от това на безплътните небесни сили – ангелите. Православното християнство затвърждава това убеждение не само заради подчертаното от Писанието предназначение на човека като сътворен по Божий образ и подобие да управлява творението – което не се твърди за ангелите. Като допълнение е и прякото твърдение на същото, защото за Иисус Христос е писано, че е истинен и съвършен Човек и е последният Адам.
„Тъй е и писано: „първият човек Адам стана жива душа“, а последният Адам – животворен дух“. (1 Кор. 15:45). „Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца“ (Филип. 2.9–11).
От вярата в Иисус следва, че човек е сътворен за живот далеч по-възвишен от този на всяко друго същество, дори и ангелите, които непрестанно славят Бога и спомагат за спасението на човека.
Именно това убеждение се затвърждава, когато Църквата слави Света Дева Мария, Майката на Христос като “по-честна от херувимите и несравнено по-славна от серафимите”. Това, което се прославя като вече постигнато у човешкото момиче Мария, е съвсем същото, което очакват и на което се надяват всички хора, “които слушат словото Божие и го пазят” (Лука 11:28). Виждаме великото достойнство на човека според християнската вяра. Виждаме човека като “най-важното” сред Божиите творения, за което Бог е сътворил “всичко видимо и невидимо”.
В християнското учение можем да разберем и оценим какво означава да си човек само в светлината на пълното разкриване на Иисус Христос. Бидейки Божествено Слово и Божи Син в човешка плът, Иисус разкрива истинското значение на това да си човек. Като Съвършен Човек и Последния Адам, като “човек от небето” Иисус ни дава точното тълкование на историята на сътворението, представена в книга Битие. Както ап. Павел пише, Адам намира своето предназначение в “образа на Бъдещия”, а именно – на Иисус Христос. „Обаче смъртта царува от Адама до Моисея и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия“ (Рим. 5:14).
„Тъй е и писано: „първият човек Адам стана жива душа“, а последният Адам – животворен дух. Но първом не иде духовното, а душевното, и после духовното. Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето. Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните; и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния. (1 Кор. 15:45–49).
Според Православното богословие, да носиш Божия образ означава да подражаваш на Христос, който е Нетварният Образ Божий, и да си част от всички духовни аспекти на божественото. Според словата на светите отци това означава с помощта на божествената благодат да станеш всичко онова, което е Самият Бог по Своята природа. Ако Бог е свободно, духовно личностно Същество, значи човешките същества, мъже и жени, трябва също да са такива. Ако Бог е толкова всемогъщ и изобретателен, имащ власт над цялото творение, то човек, сътворен по Негов образ и подобие, трябва също да властва в света.
Ако Бог упражнявa Своето господство и власт не чрез тирания и потисничество, а чрез любяща доброта и служение, то Неговите творения трябва да постъпват по същия начин.
Ако Самият Бог е любов, милост, състрадание и грижа във всичко, то творенията Му, създадени като Негово подобие, следва да са същите като Него. И накрая, ако Бог живее завинаги във вечния живот, Безсмъртен е и Вечносъществуващ в съвършена радост, хармонична красота и щастие с цялото творение, значи и човешките същества също са сътворени за вечен живот в радост и хармонично общение с Бога и с цялото творение.
Според Православното учение животът на човешкото същество никога не е завършен и приключен в развитието и растежа си, защото е сътворен по Божи образ и подобие. Съществуването и животът на Бога са неизчерпаеми и безкрайни. Както Божественият Архетип няма ограничения в Своята божественост, така и човекът като образ няма ограничения в своето човешко естество спрямо това, в което може да се превърне чрез благодатта на своя Създател. Следователно човешката природа е сътворена от Бога, за да расте и да се развива като стане част от природата на Бога във вечността. Човек е сътворен, за да се уподобява на Бога вечно, дори в Божието Царство в края на времената, когато Христос ще дойде отново в славата Си да възкреси мъртвите и да даде живот на тези, които Го обичат.
И така, светите отци на Православната вяра учат, че независимо какво ниво на зрялост и развитие е достигнал човек; каквито и сили, мъдрост, милост, знания и любов да е придобил, пред него винаги се простира безкрайност от още по-голяма пълнота на живот в Пресветата Троица към който да се стреми и в който да участва. Постоянното развитие на човешката природа към съвършенството в Божествената природа представлява смисълът на човешкия живот и остава постоянен източник на радост и веселие във вечността.
Тук трябва също така да отбележим, че според Православното християнско учение човекът е сътворен като мъж и жена по пряката Божия воля и това е в основата на истинския човешки живот и дейност като отражение на Бога. В този свят привличането между половете е необходим елемент в живота на човешкото същество, като сътворено по Божи образ. Това в никакъв случай не означава, че у Бога има някаква следа от пол или сексуалност, но значи че човешкият живот трябва да е в два пола – мъжки и женски – какъвто Бог го е създал.
Мъжът и жената, мъжкият и женският пол, са сътворени от Бога, за да живеят заедно като едно същество, живот и любов. Мъжът е предназначен да е водещ в човешката дейност, да отразява Христос като новия и съвършен Адам. Жената е предназначена да бъде „помощница“ на мъжа, “майка на живота”.
“И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен“ (Битие 2:18). “И даде Адам на жена си име Ева, защото тя стана майка на всички живеещи” (Битие 3:20).
В символната връзка на Мария, на Църквата, на Новата Ева с Христос, Новия Адам, жената като тази, която вдъхновява живота на човека и завършва битието му и изпълва живота му, не е инструмент, нито оръдие на мъжа. Тя сама по себе си е личност, съпричастна на Божията природа, необходимо допълнение на мъжа. Не може да има мъж без жена — няма Адам без Ева; също както не може да има жена без мъж. Двамата съществуват заедно в съвършено общение и хармония за да я има в пълнота човешката природа и живот.
Различията между мъжете и жените са реални и непренебрежими. Те не са ограничени само до биологични и физически различия, а са по-скоро различни “начини на съществуване” в едно общо човешко естество. Освен в телесно единство, мъжът и жената трябва да са също и в духовен съюз. Те трябва заедно, в едно и също човешко естество да изразяват всички добродетели и сили, които принадлежат на човечеството, като сътворено по Божи образ и подобие. Няма такива добродетели и сили, които да принадлежат само на мъжа, без да принадлежат на жената, и обратно. Всички са призвани към духовно съвършенство в истина и в любов.
Беседата се публикува със съкращения.
Автор: протопрезвитер Тома Хопко
Превод от английски: Елена Папучиева
Публикацията е част от поредица беседи на протопрезвитер Тома Хопко, които ще бъдат публикувани по повод изпълването на 85 години от неговото рождение.
Още публикации:
Девицата днес ражда Свръхестествения, и земята поднася на Непристъпния пещера
