– Отец, защо бракът е включен в тайнствата на Църквата, а монашеството не?
– Веднъж отец Софроний ми каза: „Представи ви си само, някои не приемат монашеството като тайнство на Църквата, а бракът е едно от тайнствата!“ И двете трябва да бъдат считани за тайнства, защото това е Христовият път. Иконите, например, не са свещенодействия, но са много силно средство, което ни предава Божията благодат. Може би монашеството не е включено в тайнствата на Църквата, защото монасите са били смирени и не са искали да налагат своя път на другите. Но сега, 2000 години по-късно, можем да се осмелим да го кажем. Много хора не осъзнават, че монашеството е истински, всеобхватен дар на Светия Дух, защото, въпреки че не можем да достигнем Неговата мярка, най-приблизителното подражание на Христос се намира в монашеството и то е възможно само чрез Светия Дух.
Църквата наистина е искала бракът да бъде благословен, вероятно по пастирски причини, защото водила борба за почтен, чист брак в онзи свят, излизащ от езичеството.
Апостолът казва, че тази тайна е велика в Църквата (Еф. 5:32). Той се опитва да каже на християните, че бракът е свят, а брачното легло – чисто (Евр. 13:4), за да ги укрепи „в Църквата“. Но какво означава това? Това идва да ни покаже, че има възвишено единство между Църквата и Духа, когато това единство между Христа и Църквата не е разрушено. Възвишеността на монашеството обаче не може да бъде сравнено. Свети апостоп Павел казва: „Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един – тъй, други – инак“ (1 Кор. 7:7), и така не всеки може да има дара на монашеството. Господ казва: „Който има уши да слуша, нека слуша“ (Марк. 4:9), защото не всеки може да възприеме това. Свети апостол Павел е именно в линията на това учение. Христос казва, че „не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено“ (Мат. 19:11), това е завет, който Бог дава на човека, предвиждайки неговия отговор на призванието.
Автор: архимандрит Захариас Захару
Източник: essexmonastery.com