Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Бъдещият патр. Кирил е роден на 3 януари 1901 г. в София, в семейството на Марко Константинов. Кръщелното му име е Константин. Младият Константин учи в Софийската духовна семинария от 1914 г. до 1918 г.
От 1920 г. до 1925 г. следва богословие в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и в Белград, Загреб и Черновци (дн. в Украйна). В периода на следването си приема монашество, а през 1927 г. защищава докторат и получава степен „доктор по богословие“. Бъдещият български патриарх специализира философия в Берлинския университет от 1928 г. до 1930 г. През 1936 г. е ръкоположен за Стобийски епископ. От 1938 г. той започва да изпълнява своите задължения като главен секретар на Св. Синод. Скоро след това е избран за пловдивски митрополит.
През 1938 г. заедно с екзарх Стефан и митр. Неофит Видински митрополит Кирил оглавява протестите на българската църковна общественост в защита на българските евреи с цел предпазването им от депортиране в хитлеристкия концентрационен лагер в Треблинка.
От 1950 г. митрополит Кирил става член на Световния съвет на мира, а също така е и председател на Националния комитет за защита на мира в България от самото му основаване. При възстановяването на Българската Патриаршия на Третия църковно-народен събор, на 10 май 1953 г. митрополит Кирил е избран за софийски митрополит и първи български патриарх след св. патриарх Евтимий Търновски.
От 1970 г. патриарх Кирил става и академик – член на Българската академия на науките, получил почетната титла „Доктор хонорис кауза“ на Софийската, Московската и Санкт Петербургската духовни академии. Патриарх Кирил се представя в Господа на 7 март 1971 г. и е погребан в Бачковския манастир „Св. Успение Богородично“.
