Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Рождество Христово е. Годината 2024-а. По телевизията върви репортаж за раздаването на храна за хора без дом. Една молитва обаче прави така, че репортажът от нещо обикновено, което създава фонов шум да се превърне в проповед.
И това е молитвата на един бездомник, интервюиран във видеото. „Каква е вашата молитва?“, пита репортерът. Моята молитва, казва мъжът на средна възраст, е: Господи Иисусе Христе, помилуй ме. И тези думи отекнаха като гръмотевица и тътен. Защото тези са думите, които придават смисъл на живота ни. Това е искрения зов на сърцето, обърнато към Бога. И тези думи трябваше да чуем и ние днес. За да се опомним, за да се стрестем, за да се променим.
Смисълът на Рождество Христово ни бе показан от най-изпадналия, от онзи, който говори от сърце, защото няма какво да загуби повече. Той няма дом. Няма семейство. Няма приятели. Никого няма. Има единствено душата си, която мъдро е обърнал към Христа. И в този ден, докато ние се препираме колко сарми и чушки с боб трябва да има, баницата добре ли се е изпекла или купихме ли за всички подаръци, един глас ни призова да се опомним. И каза: Мили хора, които сте презадоволени от всичко в света, които бързате да грабите вещи и прахосъбирачки в моловете; да пиете и препивате от трапеза на трапеза; да шетате из домовете си до обезумяване. Спрете! За миг само и погледнете към Христа! В него, чух аз в думите на този мъж, е единственото спасение и смисъл. Никъде другаде! Така да знаете!
Разбира се, човекът каза единствено думите на Иисусовата молитва, която монасите по всички манастири в света казват ежедневно и ежеминутно. „Св. Йоан Богослов пише: „Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни”. Той твърди също, че в бъдещия век нашето обожение ще достигне своя завършек, защото „ще Го видим както си е. И всякой, който има тая надежда на Него… очиства себе си, както е Той чист… Всякой, който пребъдва в Него, не съгрешава; всякой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал”. Добре е да се проникнем от съдържанието на това послание, за да бъде призоваването на Името на Иисус Христос действено, спасително; за да „преминем от смърт към живот”, за да се „облечем в сила свише”, казва свети Софроний Сахаров.
Молитвата на този мъж нека ни бъде като студен душ в дните на масово преяждане и да се замислим поне за малко. Не само за смисъла на празника, но за смисъла на живота ни. Защото „всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква“ (Лук. 12:48). А ние сме венецът на творението. Нека мислим върху това.
Автор: Ангел Карадаков
