Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Празнуването на Рождество Христово в Православната Църква е установено по подобие на празнуването на Възкресение Христово. Празникът се предхожда от четиридесетдневен пост като специален подготвителен период, който огласява приближаващото се раждане на Спасителя. Затова на богослуженията на Св. Андрей (30ти ноември) и на Св. Николай (6ти декември) се изпълняват следните песнопения:
Украси се, пещеро, подгответе се, ясли (из Вечернята срещу Св. Николай).
В нощта срещу Рождество се четат Царски часове и се извършва Св.Василиева Литургия с Вечерня. (така е в някои поместни църкви, напр. Руската и Православната Църква на Америка, бел.прев.) На това богослужение се четат Старозаветните пророци, предксазали раждането на Христос, като основно е пророчеството на Михей, който посочва Витлеем като месторождение на Спасителя, а също и пророчеството на Исаия за появата на Месия и за това какъв ще бъде Той:
“Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил. Той ще се храни с мляко и мед, докле се научи да отхвърля лошото и да избира доброто.” (Книга на Пророк Исаия 7:14–15).
„С нас е Бог, разберете народи и се покорете, защото с нас е Бог“. „Враждувайте, народи, но треперете, и внимавайте вие, всички далечни земи! Въоръжавайте се, но треперете; въоръжавайте се, но треперете! Кройте заговори, но те се рушат; говорете дума, но тя няма да се изпълни, защото с нас е Бог! (Книга на Пророк Исаия 8:9-10).
„Защото Младенец ни се роди – Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира. Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той и да го укрепи чрез съд и правда отсега и довека. Ревността на Господа Саваота ще извърши това“. (Книга на Пророк Исаия 9:6–7).
Бдението срещу Рождество започва с Празнична Вечерня, която отново е огласена от тържествено изпято „Бог е с нас/С нами Бог“ и пророчеството на Исаия. Изпълняват се също така и Тропара и Кондака на празника заедно със специални песнопения, прославящи раждането на Спасителя.
Произнасят се и дълги просителни моления на Петохлебието (тържествено благославяне на пет хляба, жито, вино, които се раздават на вярващите, и елей, с които те се помазват). Тази част от празничното бдение, която се отслужва на големи празници, се нарича лития (на гръцки – „артокласия“ или разчупване на хлябовете).
В началото на Рождественската Утреня, която както и празничната Вечерня от Рожденственското бдение и шестопсалмието обикновено започват с думите: “Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” (Евангелие от Св. Ап. Лука 2:14).
На Рождественското богослужение тези думи от ангелската песен се изпълняват по-тържествно от обикновено. Рождественската Утриня протича както обикновено. Евангелското четиво е от Св. Ап. Матей (1:18–25) и ни разказва за раждането на Христос.
„А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго. А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: „ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“,* което ще рече: с нас е Бог. Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.“
Всички песнопения и стихири възхваляват появата на Христос в света:
Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – извисете се! Пейте на Господа, всички на земята, радостно Го възпейте, народи, защото Той се прослави! (Първа песен от Рождественския Канон).
Рождественската Литургия започва с псалми и славословие. Тропарът и кондакът маркират Малкия вход или изнасянето на Евангелието. Кръщелният стих от Посланието на Св. Ап. Павел до Галатяни (3:27) – „Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте“ отново замества Трисвятое или „Свети Боже, Свети Крепки, Свети Бесзмъртни, помилвай ни!“. Апостолското четиво също е от същото послание:
„Но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче! Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.“ (4:4–7).
Литургията следва своя установен ред. Следващите два дни също са празнични, посветени на Св. Богородица и на Св. Първомъченик Стефан. Периодът на Рождественската радост продължава до Богоявление. През тези дни се испълняват празничните Рождественски песнопения, а Църквата е установила да не се коленичи по времена молитва и да не се пости.
Пълното наименование на празника е Рождество по плът на нашия Господ, Бог и Спасител, Иисус Христос. Ние честваме раждането в човешка плът на Божия Син, Който заедно с Отца и Светия Дух е изначален Бог. И Църквата възпява това.
Девицата днес ражда Свръхестествения, и земята поднася на Непристъпния пещера; Ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват – понеже заради нас се роди Младенец – Предвечният Бог. (Кондак на Рождество Христово от Св. Роман Сладкопевец)
През първите четири века от историята на християнството Рождество не е отделен празник, а се празнувал заедно с Богоявление като един голям обш празник на явяването на Бога на земята в човешкото тяло на Месия на Израилския народ. Рождество Христово започва да се празнува на 25ти декември, за да измести езическия празник на „непобедимото слънце“, честван дотогава на този ден. Тази църковна наредба е целенасочен опит да се надмогне езическото лъжеучение. Затова и в тропара на празника откриваме противопоставяне на почитнето на слънцето и звездите и призив към преклонение пред Христос, истинското Слънце на правдата („А за вас, които благоговеете пред името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата, и изцеление ще има в лъчите Му“. Книга на Пророк Малахия 4:2), пред Когото се прекланят всички природни стихии.
„Твоето рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието. Защото в него онези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините. [в откъса от Евангелието на Св. Ап. Лука 1:78 – „поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише“ „Изток“ се превежда преведен като „Изгрев“ или „Зора“] Господи, слава на Тебе!“ (Тропар на Рождество Христово)
И така, на празника Рождество Христово честваме спасението на света чрез Божия Син, Който стана човек заради нас, така че да можем чрез Него ние да се богоуподобим, да станем чада на Бог Отец и жилище на Светия Дух.
Автор: протопрезвитер Тома Хопко
Превод от английски: Елена Папучиева
Публикацията е част от поредица беседи на протопрезвитер Тома Хопко, които ще бъдат публикувани по повод изпълването на 85 години от неговото рождение.
Още публикации:
