Жестокият гонител на християните, император Максимиан, веднъж пратил в Александрия един от заслужилите си войници – атинянина Мина, с поръчение да усмири вълненията, възникнали в града, и да се погрижи да отвърне християните от тяхната вяра.
Царят не знаел, че Мина сам вярвал в Христа. Мина пристигнал в Александрия и наскоро чрез мъдрите си разпоредби усмирил вълненията и привел всички дела в ред. Тия успехи на християнската вяра силно дразнели езичниците и те побързали да донесат на Максимиан за действията на Мина и той изпратил управителя Ермоген, който впоследствие също повярвал. Светецът бил подложен на много мъчения. Отрязали му краката – мъченикът хвалел Бога; след това го лишили от език и очи – мъченикът всичко търпял радостно и спокойно. Хвърлили го в тъмницата. Мина и Ермоген по заповед на царя били посечени с меч, а телата им в железен ковчег били хвърлени в морето. Но ковчегът не потънал, а доплувал до гр. Византион, където епископът, уведомен по чудесен начин за пристигането на св. мощи, извадил из морето телата на мъчениците и с чест ги погребал близо до градските стени.