Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Самият Иисус е постел и е научил и учениците Си да постят.
„Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве“ (Мат. – 6:16–18).
Целта на поста е постигане на власт над себе си и побеждаване на похотите на плътта – да се освободим от зависимостта си от този свят, за да се концентрираме върху същността на Божието Царство; да дадем сили на душата си, та да може тя да не се поддава на изкушенията и греха. Според Св. Серафим (Саровски) постът е “незаменимо средство” в човешкия живот за придобиване плодовете на Светия Дух (вж. „Беседа с Мотовилов“).
Самият Иисус учи, че някои форми на злото не могат да бъдат преодолени без пост.
„ Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост.“ (Мат. 17:21)
„Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.“ (Марк. 9:29).
Човек пости не защото на Бог Му харесва неговите раби да не ядат – Църковните песнопения по време на пост ни напомнят, че “и дяволът никога не яде” (Постен Триод). Не постим и за да се подложим на страдания и болка – Бог не се радва на страданията на народа Си. Човек не бива да пости с идеята, че гладът и жаждата му могат някак да послужат за “компенсация” на греховете му. Такова съдъражние не е заложено нито в Писанията, нито в творбите на светите отци, които твърдят, че няма друг “откуп” за човешките грехове освен разпнатия Христос. Спасението е “безплатен Божи дар”, който не може да се заслужи с никакъв човешки „труд“.
„Но дарът не е като престъплението. Защото, ако поради престъплението на едного измряха мнозина, още повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на Едного Човека, Иисуса Христа, се изля преизобилно върху многото. И дарът не е като осъждането, станало чрез единия човек, който съгрешил; защото съденето за едно престъпление води към осъждане, а дарът – от много престъпления към оправдаване. Защото, ако с престъплението на един човек смъртта царува чрез него единия, много повече ония, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Едного Иисуса Христа“ (Рим. 5:15–17)
„Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас – Божий дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали“ (Ефес. 2:8–9).
Следователно човек пости и трябва да пости, само за да се освободи от плътските страсти, така че безвъзмездният дар на спасението в Христа да даде по-изобилен плод в живота му. Хората постят, за да могат по-ефективно да служат на Бога, Който ги обича и ги е спасил в Христа и Светия Дух. Постът без усилие в добродетелите е абсолютно безпредметен.
“Защо ние постим, а Ти не видиш? смиряваме душите си, а Ти не знаеш?” – Ето, в деня, когато постите, вие изпълнявате своята воля и от другите изисквате тежки трудове. Ето, вие постите за караници и разпри и за да биете с дръзка ръка другите; вие не постите в това време тъй, че гласът ви да бъде чут във висинето. Такъв ли е постът, който съм Аз избрал, – денят, в който човек изнурява душата си, когато навежда глава като тръст и под себе си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, Господу угоден? Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай; раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, – облечи го, и от еднокръвния си не се крий. Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава. Тогава ти ще позовеш – и Господ ще чуе, ще извикаш – и Той ще каже: ето Ме!” (Исая. 58:3–9).
“Като постим с тяло, братя, нека постим и от греха”. Това е Цървковно песнопение през периода на поста – то съответства на светоотческото учение.
“Когато пости, човек трябва да спазва не само правилото против лакомията по отношение на храната, но и да се въздържа от всеки грях, така че докато пости, да пости и езикът му – да се въздържа от клевета, лъжи, злословие, унижаване на ближния, гняв и всеки грях, произтичащ от езика. Човек трябва също да пости и с очите си, което ще рече да не спира поглед върху суетното… да не поглежда никого с дързост и безсрамие. Ръцете и краката също трябва да се пазят от всяко злодеяние. Когато човек пости със суета или с мисълта, че върши нещо особено добродетелно, той пости неразумно и скоро започва да осъжда другите, а себе си да възвеличава. А този, който пости разумно… печели чистота и постига смирение… и прави себе си изкусен строител“, казва авва Доротей в „Напътствия за духовно упражнение“.
Св. Ап. Павел също пости и в поученията си за храната настоява, че хората трябва да постят тайно, без да се дебнат и осъждат взаимно.
“Подражавайте, братя, на мене и гледайте ония, които постъпват по образец, какъвто имате в нас. Понеже мнозина, за които ви съм често говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на кръста Христов; техният край е погибел, техният бог – коремът, а славата – в срама им; те мислят за земното” (Филип. 3:17–19). „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо. Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ – за тялото“ (I Кор. 6:12–13).
„Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел. Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи.
…Който различава дните, различава ги за Господа; и който не различава дните, за Господа ги не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога… Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си, но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме – Господни сме… Не погубвай със своето ястие оногова, за когото Христос умря… Защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа. Който служи на Христа с тия добродетели, угоден е Богу и изпитан между човеците… Зарад ястие не разрушавай делото Божие… Имаш ли вяра? Имай си я за себе си пред Бога… а всичко, що не е от вяра (ядене или неядене), е грях. (Вж. Рим. 14).
Светите отци, колкото и строго аскетични да са били, са точни и ясни в учението за поста.
Те утвърждават чрез Господа и Писанията, че хората трябва да постят, за да се очистят от страстите и похотите. Но също така твърдят, че най-същественото е да се освободим от всички грехове, и в часност от гордостта, суетата и лицемерието, които се раждат от неразумен и греховен пост.
„…Храненето отвъд точката на доволство е врата на лудостта, през която влиза похотта, защото коремът е царят на страстите, на които човек е роб. Но вие, които сте твърди в това познание, избирайте най-доброто за себе си според вашите сили… защото съвършеният човек казва с думите на св. ап. Павел „и сит да бъда и глад да търпя… Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява“ (Филип. 4:12-13). И така, човек, който се стреми към спасение… не трябва да си позволява да яде до ситост… а трябва да яде всякаква храна, така че от една страна да избегне самоизтъкващата се гордост, а от друга – да не показва презрение към Божието творение, което е съвършено… Така разсъждават онези, които са мъдри!, казва св. Григори Синаи в, „Напътствиe към исихастите“.
Св. Исаак Сирин казва: “Оскъдната храна на трапезата на чистите очиства душата на онзи, който страни от всички страсти… защото трудът на поста и бдението e в началото на всяко усилие срещу греха и похотта… почти всички страстни стремления намаляват чрез поста”.
Светите отци ни учат да убиваме страстите, а не телата си; да сме причастни на всичко позволено с благодарност за слава Божия и да избягваме самохвалната арогантност, но да се въздържаме от всяко излишество – монаси Калист и Игнатий, XIV век, „Наставления към исихастите“.
Ако такова е учението за монасите исихасти, то със сигурност е приложимо за всички християни. Същността на въпроса е просто и ясно изложена в следните две кратки истории, които имаме от отците пустинници.
Един от братята донесъл пресни питки хляб и ги предложил за храна на старците. Вече хапнали доста, но братът, познавайки усилията на въздръжниците, започнал кротко да ги моли да ядат още. “Заради Бога, днес яжте до насита”. И те изяли още десет питки. Ето как тези истински монаси и силни въздържници заради Бога яли повече отколкото се нуждаели.
Епифаний, Епископ Кипърски, поканил игумен Иларион да го посети. Сервирали им ястие от птиче месо и епископът предложил на игумена да хапне. Старецът отвърнал: “Прощавай, Владико, но придобих навика да не ям нищо, което е убито”. А Епифаний му отговорил: “А аз придобих навика да не допускам някой да заспи с лошо в сърцето си против мен, нито аз да заспивам с лошо в сърцето си против някого”. На това старецът отвърнал: “Прости ми, Владико, защото твоят навик е по-велик от моя” – Сказания на Светите отци.
Автор: протопрезвитер Тома Хопко
Превод от английски: Елена Папучиева
Публикацията е част от поредица беседи на протопрезвитер Тома Хопко, които ще бъдат публикувани по повод изпълването на 85 години от неговото рождение.
Още публикации:
