Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Изцелението в съботния ден на жената, която в продължение на осемнадесет години е била прегърбена, от Спасителя Христа, е един от многото примери за подобни изцеления именно в съботният ден, т.е. когато според старозаветния закон не се полагало да се извършват никакви дела, а трябвало да се почива.
Тази почивка била установена като символ на това, че след Сътворението на света, в седмия ден , Господ Си починал от Своите дела. Тази събота*, този седми ден, бил ден, когато човек трябвало да почива: не просто да се оттегли от тези дейности, които му носят печалба или били изцяло насочени към земеделието, но да събере нови жизнени сили, сили за живот. Същото било и постановено за земята: нивата, която е била орана шест години, на седмата не бивала обработвана, давали и да си почине, и едва на осмата година, т.е. в първата година на новата седмица (цикъла от седем години), отново я изоравали. И отново: центъра на тежестта в този закон е в това, в тази година да се съберат нови жизнени сили, сили за живот, чрез които след това да има процъфтяване.
И тези изключения, отнасящи се към почивката в седмия ден, които намираме в Стария Завет, са именно същите, за които и говори Спасителят, насочени към главното: в съботен ден се разрешавало да отвържеш магарето си, вола си, да напоиш добитъка си, защото това бил ден, в който животът трябвало да възтържествува над труда, над усилието: не празна почивка, а събиране на нови жизнени сили, сили за живот. И Христос толкова често извършва чудо в този седми ден, сякаш за да подчертае, че в седмият ден живота трябва да се върне, трябва да се върне цялостта, трябва да върне силата на всички, които са я загубили, всички в които тя е почнала да гасне.
Но, струва ми се, има и още едно значение на това чудо на Христос в съботеният ден. Когато Бог Си починал от делата Си, Той не изоставил сътворената от Него земя, сътворения от Него космос, на произвола на съдбата: Той продължавал да го окръжава с грижа и любов. Но конкретно грижата за земята Той връчил на човека, който принадлежал, така да се каже, на два свята. От една страна, човекът е от земята*, той принадлежи към реда на всички живи същества, които Бог е сътворил. От друга страна, човекът принадлежи към духовния свят: той не само е създаден по образ и подобие Божие, но в него живее дух, който го прави свой и роден на Самия Бог. И призванието на човека, по думите на св. Максим Изповедник, се състояло в това, бъдейки едновременно гражданин на Царството на Духа и гражданин на земята, да съедини земята и небето така, че земята да бъде пронизана от Божественото присъствие, пронизана от диханието на живот. Седмият ден – това е цялата история начело на която е трябвало да стои човека, като водач по пътя на целия свят в Царството Божие.
Но човекът не е изпълнил призванието си: той изменил и на Бога, и на земята, и на ближния си: той предал земята под властта на тъмните сили; той извършил предателство. И земята, и нейната историческа съдба, и личната съдба на човека вече са под властта на силите на злото. И когато се родил Христос, единственият безгрешен, единственият действителен, истински Човек, Той станал съсредоточие на историята, Той станал глава на сътворения свят, Той станал неговия водач по пътя. И затова толкова чудеса се извършват от Него в съботния ден, този ден, който е символ на цялата човешка история. С тези чудеса Той говори за това, че в Него порядъка на човешката история е възстановен, и се възстановява на всякъде, където човек се отвръща от злото, престава да бъде предател и влиза в Божия труд за претворяването на земния свят в небесен. Амин.
Автор: митрополит Антоний Сурожски
Източник: mitropolitanthony.blogspot.com
