Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Когато отец Силуан бил още млад се разболял тежко и очаквайки смъртта си, помолил игумен Мисаил за благословение да приеме велика схима.
Игуменът, този прекрасен човек, му казал: „Бог ще ти благослови да приемеш схимата, но няма да умреш скоро“ и му казал какво ще се случи с него, но подробностите не помня сега. Но, когато започна 1938 г. отец Силуан ми каза: „По думите на игумена тази година трябва да настъпи смъртта ми“. Не много преди това бях поискал благословение от игумена, същият този свят и чуден мъж Мисаил, да ми позволи да живея в килия. Всъщност това бе добре построена къща за възрастни хора, които искаха да завършат живота си на Света Гора. Намираше се на петнадесет минути пешеходно разстояние южно от манастира, в посока Дафни, пристанището на Атон. Отивах там, когато бях свободен от църковните служби. Тогава бяхме двама дякони в манастира и когато трябваше да присъствам на богослуженията, имах малко свободно време, но когато бях свободен от чредата си – прекарвах повече време там.
Животът ми в килията беше труден. Бях по-млад от повечето отци. Животът в такава килия се смяташе от мнозина за голяма привилегия, но както знаете от моята книга, Бог ме дари със съкрушение за греховете ми и дълъг, обилен плач. В тази килия имаше много беседи, които бих искал да споделя с вас.
Веднъж св. Силуан ме попита:
– Удобно ли ти е да се молиш в тази килия?
Отговорих:
– Да, добре е. Понякога ми се струва, че забравям света, но помня телото си.
Бях изненадан от реакцията на моя отец Силуан:
– А тялото какво е? Не е ли именно светът?
Стоях пред това чудно явление и си помислих, че като да се намирам в подножието на голяма планина, чийто връх е скрит в облаците. Думите: „А какво е тялото, ако не е светът?“ ме накараха да се размисля. Не изморих отеца с въпроси. Приех думите му с надеждата, че ще дойде моментът, в който Бог ще ми даде разбирането на истинското им значение.
В съзнанието си, чрез молитвата за целия Адам, отец Силуан разбра, че тялото ни обединява човечеството в един Адам. Нашите разговори, с които Господ ме дари, винаги бяха изпълнени с удивлението от моя духовен старец: как той стана жив човек, наистина истински християнин!
Автор: Св. Софроний Сахаров
Превод: Ангел Карадаков
Източник: otelders.org
