Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 10 декември проф. Пламен Павлов ще представи най-новата си книга „Търновски светци и духовни водачи“. Събитието ще се състои в Ритуалната зала на Община Велико Търново от 17:30 ч.
„Търновски светци и духовни водачи“ е поредният труд на проф. Павлов – историк, медиевист общественик и университетски преподавател и почетен гражданин на Велико Търново. В предговора към книгата се казва: „В епохата на Средновековието България е една от трите „велики сили” в политическия, културния и духовния живот на европейския континент заедно с Византийската и Германската империя. Вторият от двата големи периода в историята на средновековна България е неразривно свързан с „Богопазения Цариград Търнов” – столицата на Второто българско царство, градът, чиято слава се е носела в далечни земи, достигайки „… до Северния Океан”…
С оглед на средновековните ценности и идейно-политически представи Търновград е не само политическа, културна и духовна, но и свещена столица на българите. През XII-XIV в. „Великият град Търнов“ е както „домашният”, българският „Цариград”, така и „нов Йерусалим”. В нашата история няма друг град, който да е съдържал толкова свещени реликви за величието на българската военна и духовна мощ през вековете. Уви, няма и друг наш град, чиито богатства и свещени реликви да са така безпощадно ограбени и разпиляни, с което превратностите на историята го превръщат и в град-мъченик…
В столицата на българските царе изпъкват видни личности, които по особено силен начин илюстрират неговата същност на свещен град. От друга страна, градът на великите Асеневци е притежавал истински сакрален пантеон от реликви, ценени изключително много от нашите предци. В Търново са се пазели мощи и частици от мощи на десетки светци, чудотворни икони, древни книги и произведения на изкуството -както български (от всички епохи и краища на обширното средновековно царство!), така и донесени от Византия, Светите места в Палестина и други страни. В Търново са били гробовете на повечето български царе и патриарси, ръководили държавата и църквата през XII-XIV в. Нека прибавим и древните паметници, завещани от римската и ранновизантийската епоха (IV-VII в.), както и от славните времена на Първото българско царство – римски и византийски колони, капители, надгробни плочи (стели), руините на древни църкви, колоната с прочутия надпис на кан Омуртаг (815-831) и неговият златен медальон, колоната от времето на неговия баща кан Крум (ок. 800-813), навярно и още много, които за жалост не са достигнали до нас”.
