Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Духовно чедо на йеромонах Яков Цаликис, разказва следната случка: „Аз бях мирянин, студент в църковната гимназия на Ламия през 1986г., името ми е Джон.
Щях да заминавам за Света Гора, за да посетя с благословението на моя старец Яков Цаликис, стареца Паисий Светогорец, и да се посъветвам с него дали да стана монах или не. Старецът Яков имаше особена почит към стареца Паисий, и когато отивах при него, ми даде да му занеса нещо като благословение, и ми каза: „Кажи на стареца Паисий, когато отидеш на Атон, да дойде да ни види. Що се отнася до мен, Джони, за мен е трудно да отида да видя Стареца, защото трябва да премина през планини, долини и морета, а здравето ми не го позволява, да не говорим, че старецът Паисий е светец, а аз съм грешник и съм недостоен“. След това той ми даде 5000 драхми, за да запаля свещ и да ги оставя в неговия параклис.
Когато пристигнах на Света Гора, се срещнах със стареца Паисий. Видях го пред вратата му и той ми каза направо:
– Веднъж се видяхме с отеца, бяхме заедно…
И после каза:
– Ей, радвам се да те видя, радвам се да те видя!
Взех му благословение, и той ми каза:
– Ей, ти как мислиш? Ще можем ли да те направим монах?
– Отче, – му казах аз – имам проблем с родителите ми.
– Слушай какво ще ти кажа, остави родителите ти да плачат един или два месеца, така или иначе не могат да плачат вечно, а после ще загубиш съкровището. (Той имаше предвид стареца Яков, без да съм му казал за това, че искам да стана монах.)
– Отче, – казах му аз – имаш благословията на отец Яков, от Свети Давид в Евбея.
– О, детето ми, това е светец, който днес се бори, и се моли със смирение и любов. Аз не съм достоен да видя този гигант на православието, но също така разстоянието е голямо, за да се срещнем и това изисква много усилие и труд. Но Бог ни е дал любовта, с която общуваме помежду си духовно.
– Отче, ще благословите ли да се поклоня в параклиса?
– Не, това не е необходимо.
– Отче, имам желание, да се благословя…
– Не, детето ми, защото сигурно отец Яков ти е дал 5000 драхми. И след това какво ще правя с тях. Та аз съм само един монах?
Той не ме пусна да се поклоня. Даде ми броеница и малък кръст да го предам на стареца Яков. Когато се върнах в манастира, отец Яков ме посрещна с радост. Подарих му подаръците от стареца Паисий и той веднага каза:
– Ето ти тези 5000 драхми, които стареца Паисий не прие, и не ти позволи да се поклониш в параклиса му. Вземи ги с теб за разходите ти в училището в Ламия.
Бях изумен.
– Отче, как разбрахте за това?
И той ми каза, шепнейки в ухото ми:
– Ние, моето дете, общуваме духовно.
Източник: Православен свят
