Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Вторият голям празник на Майката Божия е честването на нейното влизане като дете в Йерусалимския храм – събитие, което си припомняме на двадесет и първи ноември. Както за празника на нейното рождение, и за този Богородичен празник нямаме пряка библейска или историческа препратка. Но и двата празника са изпълнени с важно духовно значение за Православните вярващи.
Богослужебните текстове ни разказват как Мария като малко момиченце е доведена в Храма от родителите си, за да бъде отгледата там сред посветените в служение на Бога девици до израстването им на възраст за встъпване в брак. Според църковното Предание Мария е тържествено приета от служителите в храма, предвождани от първосвещеник Захария, бъдещия баща на Св. Йоан Предтеча. Тя е въведена в най-святото място, за да я „отхранят“ ангелите и да стане самата тя „Святая Святих“ на Бога – живо светилище и храм на Богомладенеца, Който тя ще носи и ще роди.
Няма съмнение, че стиховете на Старозаветния Псалом 44, използван в празничното Богослужение, стават основно вдъхновение за празнуването на посвещаването на Света Богородица в служение на Бога в Йерусалимския Храм.
„Чуй, дъще, и виж, наклони ухо и забрави твоя народ и дома на баща си. И силно ще пожелае Царят твоята красота, защото Той е твой Господ, и ти Му се поклони. Всичката слава на царската дъщеря е вътре: нейната дреха е със злато везана; в изпъстрена дреха я довеждат при Царя; след нея водят при Тебе девици, нейни дружки, довеждат ги с веселие и ликуване, влизат в Царевия чертог. Вместо Твоите бащи, ще бъдат Твоите синове; Ти ще ги туриш князе по цяла земя. Ще направя да се помни Твоето име от рода в род; затова народите ще Те славят от века до века„. (Пс 44.11–18).
Православната Църква разбира тези стихове от Псалома като пророчество, пряко свързано с Дева Мария, Богородица. Според Евангелието според свети апостол Лука, което се чете на утринното богослужение на всеки Богородичен празник, сaмата Дева Мария казва следните думи:
„Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят“ (Лк 1:46–50).
Основната тема на празника Въведение Богородично, която многократно се повтаря по време на богослужението, е че тя влиза в Храма, за да стане жив храм на Бога, като по този начин се поставя начало на Новия Завет, в който се сбъдват Старозаветните пророчества, че Бог ще живее сред хората и че човек е едиственото правилно обитание на Божието присъствие.
„И ще бъде у тях Моето жилище, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ“ (Иезек. 37:27).
„Ако Ме любите, опазете Моите заповеди. И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки, Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде. Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас. Още малко, и светът няма вече да Ме вижда; а вие ще Ме виждате, защото Аз живея, и вие ще живеете. В него ден ще разберете вие, че Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас. Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам. Иуда (не Искариот) Му казва: Господи, що е това, дето искаш да се явиш нам, а не на света? Иисус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим“ (Йоан. 14:15–23).
„А Соломон Му построи дом. Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: „небето е Мой престол, а земята – подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? Нали Моята ръка направи всичко това?“ (Деян. 7:47-50)
„Устата ни са отворени за вас, коринтяни, сърцето ни е разширено“ (2 Кор. 6:11).
„Защото чрез Него и едните и другите имаме достъп при Отца, в единия Дух. И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога, като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък, върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа, върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа“ (Ефес. 2:18–22).
„Като пристъпвате към Него, живия камък, от човеците отхвърлен, но от Бога избран, драгоценен, и вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство, за да принесете духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа“ (1 Петър. 2:4-5).
„И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали, и морето вече го нямаше. Тогава аз, Иоан, видях светия град Иерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж. И чух висок глас от небето да говори: ето скинията на Бога с човеците, и Той ще живее с тях; те ще бъдат Негов народ, а Сам Бог ще бъде с тях – техен Бог. И ще отрие Бог всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има вече, защото предишното се мина“ (Откр. 21:1–4).
Богослужебни текстове
„Днес е предзнаменованието на Божието благоволение и предвестието за човешкото спасение: Девата открито се явява в Божия храм и предизвестява на всички Христос; нека и ние с висок глас извикаме към нея: радвай се ти, която си изпълнение на замисъла на Създателя“ (Тропар).
„Пречистият храм на спасителя, многоценният чертог и Дева, свещеното съкровище на славата Божия, днес се въвежда в дома Господен, съпровождана от благодатта на Божествения Дух; нея възпяват ангели Божии: тази е небесното селение“ (Кондак).
На Вечернята се чете паримия от Старозаветната книга Изход, която разказва за построявнето на скинията, а също и цитати от Трета Книга Царства и от Книга на Пророк Иезекиил. Всяко от тези четива завършват с един и същи стих, “и слава Господня изпълняше скинията, домът на Бога Всевишни”.
„И Моисей не можеше да влезе в скинията на събранието, защото облакът я осеняваше, и слава Господня изпълняше скинията“ (Изх. 40.35).
„И свещениците не можеха да стоят на службата поради облака, понеже сиянието Господне изпълни храма Господен“ (Трета Царства 8:11).
„После ме поведе през северните врата пред лицето на храма, и аз видях, и ето, славата Господня изпълняше дома Господен, и паднах ничком“ (Иезек. 44:4).
Чрез този празник Старозаветните текстове отново се тълкуват като символ на Божията Майка. Тази “Слава Господня” се отнася до Богородица, „изпълва“ я, както и всички хора след нея, “които слушат словото Божие и го пазят”, според празничното евангелско четиво от евангелието според свети Лука.
„А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят“ (Лук.11: 27-28).
Същото казва и празничното литургийно Апостолско четиво:
„Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище; защото скинията биде стъкмена така: в първата й част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича „Святая“. А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича „Святая Святих“; в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета, а над него – Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно. При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението; а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание“ (Евр.9:1-7).
И така, празникът Въведение на Св. Богородица в Храма бележи края на физическия храм в Йерусалим като обиталище на Бога. Когато малката Мария влиза в храма, неговото време достига своя край и се явява “предобразът на Божието благоволение”. На този ден в лицето на майката на Христос празнуваме това, че ние също ставаме – дом и скиния на Господа.
„… Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: „ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ“ (2 Кор. 6:16).
Автор: протопрезвитер Тома Хопко
Превод: Елена Папучиева
Публикацията е част от поредица беседи на протопрезвитер Тома Хопко, които ще бъдат публикувани по повод изпълването на 85 години от неговото рождение.
Още публикации:
Бог е Господ и ни се яви; благословен е идещият в името Господне
