Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Веднъж някакъв законник се опитал да постави Иисус Христос в затруднение, питайки за вечния живот. Спасителят обаче го накарал сам да си отговори с текст от Мойсеевия закон. Изпаднал в конфузно положение, законникът се опитал да се оправдае, като задал нов въпрос – поискал да узнае кой точно му е ближен. вместо отговор Иисус разказал следната притча:
„Един човек слизаше от Йерусалим в Йерихон и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. Случайно един свещеник слизаше по тоя път и като го видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина. Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: „Погрижи се за него и ако похарчиш нещо повече, на връщане аз ще ти заплатя”. И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците? Той отговори: „Оня, който му стори милост”. Тогава Иисус му казва: „Иди и ти прави също така” (Лука 10:30-37).
Както всичко, казано от нашия Божествен Спасител, така и тази притча прелива от мъдрост, истина и любов. Христос не отговаря пряко на въпроса на законника, кой е наш ближен. Но в Своя алегоричен разказ разкрива по един превъзходен начин, че всеки човек и особено този, който е изпаднал в беда, е наш ближен. Не само членовете на нашите семейства, приятелите и колегите ни, не само хората от нашата вяра, националност или раса, а всички човеци по земята са наши ближни, наши братя, тъй като всички сме деца на един небесен Баща. Разкривайки ни тази дълбока и ослепителна по своята нравствена красота истина, Христос иска да внуши на законника, а чрез него и на всички нас, че милосърдието е добродетел, колкото възвишена, толкова и необходима. И ако днешният свят е удавен в жестокост и безсърдечие, то е именно поради липсата на милосърдие.
Темата за милосърдието е един от лайтмотивите на Словото Божие, който звучи от всяка страница на Свещеното Писание. „О, човече, казано ти е що е добро и какво иска от тебе Господ: да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог!” – четем в книгата на пророк Михей (Мих. 6:8), писана в далечното старозаветно време. Самото въплъщение, както и цялото земно служение на Христа Спасителя и Неговата изкупителна саможертва са най-висш акт на божествено милосърдие. Едва ли има друга добродетел, друго нещо на света, от което да се нуждаем толкова много, както от милосърдие. Защото милосърдието не е плод на научно откритие, то не може да се програмира и запише на компютърен диск. То е плод на човешкия дух, издигнал се над материалните интереси и свързал се с Духа на вечността, от Който е произлязъл и от Който е получил безсмъртната повеля: „Бъдете милосърдни!” И ние можем безпогрешно да познаем доколко един човек е превъзмогнал себе си по това, доколко той е приел като основна истина на своя живот Божиите думи: „Милост искам, а не жертва!” (Мат. 9:13).
Христос завършва притчата за милостивия самарянин с кротката повеля: „Иди и ти прави също така!” С тези думи Той се обръща към всички хора от всички времена и епохи, обръща се и към всички нас. Нека се вслушаме в този светъл зов. Край нас има толкова бедни, болни и отчаяни хора. Няколко наши окуражителни думи, казани с топлота и обич, ще бъдат като „вино и елей” за техните рани. Ако пък можем да им помогнем и материално, толкова по-добре. Нека никога не минаваме край страдаща душа, без да се опитаме да я утешим. Защото добротата и любовта, изразени чрез милосърдието, са единственият ни шанс да оцелеем. И да преобразим себе си и света около нас.
Автор: отец Александър Лашков
