Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 3 ноември Българската православна църква отбеляза Деня на св. Пимен Зографски, който почитаме като празник на българските художници, особено на иконописците и реставраторите. В предаването „Нашият ден“ на БНР по повод празника, в рубриката „Епизоди от живота“, гостува Елеонора Караиванска — иконописец и преподавател с над 25 години опит в областта на иконописта и храмовата стенопис.
Елеонора Караиванска започва своя път в изкуството по време на обучението си по стенопис, където изучава иконография. В момента тя не само създава икони, но и преподава иконопис и храмова стенопис в Софийската семинария.
„Когато изписваме икона, първо трябва да осъзнаем, че иконата е литургичен предмет и нейното естествено място е храмът,“ споделя Караиванска. Според нея в иконописта се съчетават две основни области — богословието и изобразителното изкуство. Иконописецът трябва да разбира както значението на иконата в православния храм, така и да владее художествените умения, нужни за изобразяването ѝ. „Той трябва да може да рисува и да бъде добре подготвен“.
В православната традиция иконографът осъзнава, че работи в пространство с литургична функция. Църквата е утвърдила използването на свещени образи в храма още през 787 г., на Седмия вселенски събор, когато иконописта е призната за църковно предание, разкриващо евангелските истини. Караиванска подчертава, че предназначението на иконите е много по-висше от чисто декоративната функция, като тяхната цел е да спомогнат за духовното просветление на вярващите.
„Иконописецът трябва да бъде носител на традицията, но въпреки това му е дадена свобода да решава композиционни и пространствени задачи,“ казва Караиванска. Така всеки иконописец внася личния си почерк в изкуството, като остава верен на основните канони на иконописта.
С тези думи Елеонора Караиванска ни напомня за дълбокото значение на иконописта в православната вяра и за отговорността на тези, които избират да се посветят на това изкуство.
Интервюто може да чуете тук.
