Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Забелязах, наблюдавайки себе си при различни сложни ситуации, че оставам вътрешно спокойна, докато хората около мен изпадат в смут и дори в паника, вълнуват се, суетят се, палят се от възмущение или задоволство.
Запитах се: как да различавам, дали това мое спокойствие е плод на духовно израстване, или е плод на безчувственост и безразличие, и дали има белег по който човек може да различава едното състояние от другото. А е важно да можем да ги различаваме, за да не изпаднем в прелест, като сметнем спокойствието си за благодатен мир, когато всъщност става въпрос за тежкото греховно състояние на духовна безчувственост или (да пази Господ!) на вкаменело сърце.
Благодатният мир е един от плодовете на Светия Дух и предполага наличието в душата и на другите дарове на Духа – любов, радост, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.
Мирът е благодатно състояние на очистеното от страсти сърце и е изключено наличието му, ако в душата ни все още бушуват неизцерени страсти, като: алчност, завист, гордост, честолюбие, блудна страст, гневливост, лакомия и т.н.
Духовната безчувственост, от друга страна, е помрачаване на сетивата на душата – притъпяване на способността за отличаване на добро и зло, слепота за божиите чудеса и милости в живота, глухота за Словото на Истината и неразбирането му, нечувствителност за Божията любов и за страданията и радостите на другите хора.
Сетивата на душата се притъпяват и помрачават от неизцерените страсти в нас, от упорството ни в греха и липсата на сърдечно искрено покаяние. В някой случаи, тази безчувственост на душата може да е и временно състояние за подвизаващия се, дължащо се на временно оттегляне на благодатта.
Автор: Александра Карамихалева
