Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Православната Църква вярва, че Бог Отец е „Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. „Да сътвориш означава да направиш от нищото, да доведеш до съществуване това, което преди не е съществувало“; или, ако цитираме литургията на Св. Йоан Златоуст – „Ти от нищо си направил всичко“. (Из молитвата на трисветата песен)
Православното учение за сътворението гласи, че Бог привежда всички и всичко съществуващо от небитие в битие. Описанието на творението в Светото Писание е дадено в първата глава на книга Битие. Основният момент при учението за творението е, че само Бог е несътворен и вечносъществуващ. Всичко, което съществува, освен Бога, е сътворено от Него. Но Бог не сътворява всяко нещо по отделно и изведнъж. Първо Той сътворява основите на съществуването и след това с течение на времето (може би милиони години, както пише свети апостол Петър в своето Второ съборно послание: “Едничко това да не отбягва от вниманието ви, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години – като един ден” 2Пет.3:8) със силата, дадена от Бога на тези първосъздадени основи на съществуването идват на бял свят останалите Божии творения:
„И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана. …И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд. (Тъй и стана.) …И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини, и земни зверове според рода им. Тъй и стана“ (Битие 1:11, 20, 24).
И така, въпреки че Бог без съмнение е Творец на всичко, постепенно във времето Той действа и чрез дадената от Него на творението живителна и производителна сила и творчески потенциал.
Според Православната вяра, всичко, което Бог сътворява, е “твърде добро”: небето, земята, растенията, животните, и накрая самия човек („И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро“. Битие 1:31). Бог е удовледворен от творението Си. То е сътворено, за да участва в Неговото божествено, нетварно съществуване и да живее чрез Неговото божествено дихание („И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа“. Битие 2:7). „Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му – цялото им воинство. Той събра като на купища морските води; бездните тури в клетове. Нека се бои от Господа цяла земя; да треперят пред Него всички, които живеят във вселената, защото Той рече – и всичко стана; Той заповяда – и всичко се яви“ (Псалом 32.6–9).
В цитираните по-горе стихове, както и в Книга Битие забелязваме присъствието и действието на Божието Слово и Божия Дух. Бог Отец твори всичко, което съществува чрез Своето Божествено Слово „защото Той рече – и всичко стана” и чрез Своя Божествен Дух, Който “се носеше над водата” (Битие 1:2). Тук вече виждаме образа на Светата Троица, който се разкрива изцяло в Новия завет, когато Словото става плът, и когато Светият Дух слиза върху учениците на Иисус Христос на Петдесетница.
Освен това трябва също да подчертаем и това, че сътвореният физически свят е добър. При Православното християнство няма дуализъм. Тук няма учение, че „духът“ е добър, а „материята“ е лоша; че „небето“ е добро, а „земята“ е зло. Бог обича цялото Свое материално творение с вечната си любов и – както ще стане ясно по-нататък – когато физическото творение e пропито от греха, Той прави всичко, което е по силите Му, за да го спаси.
Обичайки цялото Си добро творение, Бог Отец пребивава в сътворения от Него свят с добротата Си и с обичта Си към човека. Божието всеприсъствие е една от божествените черти на Създателя, на които Православното християнско учение особено набляга. Това има своето непосредствено доказателство в молитвата към Светия Дух, която се произнася като встъпителна молитва в Православното богослужение:
„Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души!“
Самият факт, че християните се молят: „Отче наш, който си на небесата…“ също е потвърждение на това, че Бог присъства навсякъде. Където и да се намират хората – по лицето на земята, в морето или във въздуха, навсякъде над тях са небесата с Божието присъствие. За да могат хората да осъзнаят, че за разлика от езическите богове, истинския Бог Отец не е прикован към някакво определено място, Господ Иисус Христос ги учи да се молят на Бог Отец “на небесата”. Единият истински и жив Бог присъства навсякъде, в и над всичко, като обхваща и обгръща всичко с божествената Си грижа и закрила. Бог, „Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас.“ (Послание до Ефесяни 4:6). Със Своето Слово и със Своя Свети Дух Бог „изпълня всичко във всичко” (Послание до Ефесяни 1:10 и 23 „в нареждане изпълнението на времената, за да съедини всичко небесно и земно под един глава – Христа“ и „която е Негово тяло, пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко.“).
В Книга Деяния на Апостолите свети апостол Павел възвестява пред атиняните, че независимо дали осъзнаваме това, или не, “чрез Него живеем и се движим, и същестуваме“ „макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас” (Деяния на Апостолите 17:27–28). Божието всеприсъствие в Неговото творение и нашето собствено присъствие у Него е така красиво изразено в Псалом 138: „Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти. Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море – и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи. Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ; но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата – като светлина (Псалом 138:7–12).
Автор: протопрезвитер Тома Хопко
Превод от английски: Елена Папучиева
Публикацията е част от поредица беседи на протопрезвитер Тома Хопко, които ще бъдат публикувани по повод изпълването на 85 години от неговото рождение.
Още публикации:
Бог е Господ и ни се яви; благословен е идещият в името Господне
