19 октомври. Празник на св. Йоан Рилски. Пустиножител, извистен не само в България, но и в целия православен свят, като молитвеник, защитник, чудотворец, церител.
Подвигът и делото на св. Йоан Рилски са толкова големи, че за тях колкото и да се говори ще бъде малко и по човешки недостатъчно. Животът му е пример, а вярата му укрепява разколебалите се. За нас българите св. Йоан Рилски има особено място в месецослова ни. Празнуваме неговата памет няколко пъти в годината. Първо това правим на 1 юли, когато празнуваме връщането на светите му мощи от Търново в Рилската обител. През 1195 година цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново. През 1496 година, след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир.
На 18 август, когато през 946 година св. Йоан напуснал този свят. Тридесет и четири години след успението си св. Йоан се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века, а на 19 октомври Църквата празнува скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител.
В апостолското четиво, което се чете на празника на св. Йоан виждаме посланието на апостол Павел до галатяните, в което се казва: „Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите“. Св. Йоан Рилски е сред ония, които разпнаха плътта си със страстите и похотите и както пише светия патриарх Евтимий в неговото пространно житие на св. Йоан: „Кой прочее ще може да разкаже подвизите му, които извършваше тогава? Защото той дори самата онази пустинна трева не ядеше до насита, но твърде малко и оскъдно и след залез слънце; така и водата – само колкото да разхлади вътрешностите си. И още – кой ще разкрие достойно неговия поток от сълзи, а също и всенощните бдения и коленопреклонения? Многократно бесовете идваха, преобразявайки се под образите на различни зверове, понеже искаха да го изплашат и изгонят. Но доблестният оставаше непоколебим пред техните измами, сякаш някаква твърда скала, разбиваща и отблъскваща налетелите срещу нея вълни, или по-точно сякаш диамант не биваше повреден от никакво желязо„.
Днес във време на оскъдяваща любов св. Йоан грее като фар посред бурното море и показва пътя, по който трябва да вървим. Показва ни, чрез живота си, че само ония, които са Христови имат в себе си Духа, чийто плодове са „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“ (Гал. 5:22-23). Ония, които са Христови не ламтеят за земните богатства. Ония, които са Христови не се гордеят над другите, не безчинстват. Тях Господ не изоставя, но като милосърден и чедолюбив баща обилно задоволява всичките им нужди. Ония, които са Христови не се боят, защото Божията сила в немощ се показва съвършена. Ония, които са Христови пазят светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както са я приели от светите отци и не се отдават на чужди и различни учения. Ония, които са Христови не се отклоняват нито надясно, нито наляво, но ходят по царския път. Ония, които са Христови най-много се пазят от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение. Ония, които са Христови първо търсят царството Божие и Неговата правда, а всичко друго им се придава. Ония, които са Христови не търсят да бъдат познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддават на тях, като оставят Небесния цар. Ония, които са Христови не търсят първенство и началства, но винаги помнят думите: „Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички„. Ония, които са Христови се пазят от съперничества, свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист и други страсти. Ония, които са Христови не са пустославни, един други се не дразнят, един другиму си не завиждат. Ония, които са Христови, когато човек падне в прегрешение, поправят с дух на кротост. И накрая. Ония, които са Христови понасят един другиму теготите, и така изпълняват закона Христов (вж. Гал. 6: 1-2).
Св. Йоан Рилски ни показа, че за да си от ония, които са Христови се изисква смелост в духовния живот и искрено отдаване на Бога. Способни ли сме и ние на такъв подвиг? Вероятно не, но нищо не ни пречи да опитаме в ежедневния си живот да подражаваме поне малко на ония, които са Христови.
Текст: Ангел Карадаков