Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Тези дни ми попадна една публикация на православния румънски сайт basilica.ro в социалната мрежа, в която бяха показани фотографии на новоканонизирани православни светии и праведници.
Св. Паисий Светогорец, св. Порфирий Кавсокаливит, св. Мария Скобцова, св. Николай Велимирович, св. Йоан Шанхайски, митрополит Антоний Сурожски, отец Серафим Роуз и др. На публикуваните колажи стоят две фотографии – известна снимка на праведните мъже и жени, а от другата страна пак тяхна снимка, но от времето преди да се отдадат на подвига си и Бог да ги призове. От времето, пребивавали в света. Такъв тип колажи няма как да не накарат човек да размишлява върху това, че всъщност светостта е възможна и за нас самите. Да, това е факт, който знаем и към който, като християни, се стремим, но все пак поглеждайки иконите на светиите в храма, стенописите, на които са изобразени – човек се пита възможно ли е да достигне святост и да се причисли към лика на светиите и праведниците със своя греховен живот. Животът, делата, подвига и примера на всички тези новоканонизирани светии, били сред нас буквално преди десетина, двайсет години показва, че е възможно.
И всичко зависи от свободната ни воля, от свободната ми воля зависи дали искам вечния живот.
Само си представете. Поглеждате снимката на св. Паисий Светогорец, направена, когато е може би войник или поне още е съвсем млад човек, който има своите младежки преживявания, търсения, копнежи, но и виждате подвизите му, чувате молитвите му и пред вас се появават хилядите чудеса, които е извършил. Поглеждате към света Мария Скобцова и виждате млада жена, в разцвета на силите й, изпълнена с жизнерадост, чувате смеха й и радостта, но и виждате подвига й да посвети живота си на бедстващите през тежките години на Втората световна война, загивайки в пещите на концлагера Равенсбрук на 30 март 1945 г. – Разпети Петък.
Виждате св. Йосиф Исихаст и виждате момче, пред което предстои цял един живот, изпълнен с търсения и трудове, но и виждате подвига на тихата му, исихастка молитва и дивния му живот, изпълнен с благодат. Виждате погледите им, копнежите им, мечтите и пламъка в душите им. И си спомняте, че те светиите – също са хора като нас. Живели са в същите градове, обитавали са същите апартаменти и къщи, возили са се на автомобили и дори са ползвали самолетния транспорт. Благодарение на модерните технологии днес имаме и техни видео и аудио записи. Виждаме светостта в реалния свят. Този свят не е свят на приказки и предания, а реалност, която човек може да докосне. А този допир може да промени живота му или поне да промени перспективата, през която гледа на живота. Това докосване, дигитално, до светостта действа отрезвяващо. Защото пред нея спират всички човешки, земни копнежи и игри. Интригите, завистта, злопаметността са несъстоятелни пред лицето на светиите. Като да отидеш на някое важно мероприятие окалян до ушите, бос, мърляв и вонящ на тиня.
В такива моменти си спомняме един от тропарите преди свето Причастие, в който се казва: „В светлите жилища на Твоите светии как ще вляза аз, недостойният? Защото, ако дръзна да вляза заедно с другите в чертога, моята дреха ме изобличава, понеже не е брачна, и свързан ще бъда изхвърлен от ангелите. Господи, очисти нечистотата на моята душа и ме спаси като човеколюбец„. Дрехата, с която е облечена душата ми ме изкушава – греховете ми, нерадението ми, отрудеността и обремеността, са нещата, които са препъни камъкът за моето лично спасение.
Преди няколко години, когато бяха дошли мощите на св. Йоан Кръстител в София, на поклонението пред светинята една моя приятелка попита един преминаващ наблизо отец – не изпитвате ли трудности, отчаяние, самота…? „Та, погледнете по стените на храма – вижте колко много наши приятели са там. Те стоят молят се за нас, подкрепят ни, защитават ни понякога дори от нас самите. Няма как да се чувстваме сами при толкова много близки нам хора, които са винаги до нас“, каза отецът и отмина от нас.
Поглеждайки отново към образа на всички тези праведни мъже и жени, които виждат Бога „както си е“, по думите на св. Софроний Сахаров, трябва да сме сигурни, че светостта е възможна и за нас. Единственото нещо, което трябва да сторим е да я пожелаем и след това да се постараем да бъдем до Бога, а онова, което е невъзможно за нас е възможно за Него. Това е истинският смисъл на нашия живот. Нищо повече.
Текст: Ангел Карадаков
Снимка: pixabay.com
