Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Мисля си, че т. нар. инстинкт за самосъхранение има различни измерения. Има инстинкт за физическо самосъхранение, има инстинкт за самосъхранение на положението ни в света – на служебното ни положение, на авторитета ни, на положението ни в обществото и т.н. Но има и инстинкт за духовното ни самосъхранение – за самосъхранението ни като богоподобни личности, за самосъхранението ни за вечността, за Бога.
Различните измерения на инстинкта ни за самосъхранение често се противопоставят един на друг и един друг се изключват.
Изправяме се пред избора – кой от инстинктите си за самосъхранение да послушаме: дали да пренебрегнем достойнството си, честта си, уважението на другите и себеуважението си в името на физическото си оцеляване; дали да пренебрегнем гласа на съвестта си, вярата си и високото си призвание като богоподобни личности в името на добруването си в този свят и век; дали, пренебрегвайки инстинкта си за физическо самосъхранение, да посегнем на живота си, пред опасността да загубим положението си в света – финансовото си и материално състояние, високото си положение, власт, популярност, чест, и така да погубим себе си за вечността; дали пък доброволно да пожертваме живота си в името на общественото благо, на националната чест, достойнство, свобода или пък в името на вярата си?
Кой от инстинктите си за самосъхранение ще слушаме, зависи от това какъв е смисълът на живота за нас.
За нас, християните, е ясно, че за да си жив в Бога, трябва да си готов да претърпиш вреди в света, да претърпиш социална смърт и дори физическа, пренебрегвайки инстинкта си за физическо и социално самосъхранение. Пример за това са светците – мъченици, изповедниците на вярата и преподобни, които са пренебрегнали инстинкта си за физическо самосъхранение и своя инстинкт за самосъхранението си в социален план, за да останат живи в Бога. Военачалници, управници, царе и царици са пренебрегвали положението си в света и дори живота си в името на християнската си вяра, за да останат верни на Христа и да имат живот вечен в Царството Божие.
Автор: Александра Карамихалева
Снимка: pixabay.com
