Светите апостоли Павел и Варнава проповядвали Евангелието в Икония, град в Мала Азия. Живеели в дома на благочестив човек на име Онисифор.
Измежду честите посетители на тоя дом била една 18-годишна девойка на име Текла, красива дъщеря на богати и знатни родители. Тя била сгодена за момък, който се казвал Фамир, също измежду първите в града по знатност, богатство и красота. След като св. Текла приела християнството отказала да се върне към езичеството и пострадала тежко за Христа. С благословението на св. апостол Павел Текла отишла в Селевкия (Сирия). Поселила се в пустинно място на една планина. Мислела да прекара живота си в самота, пост и молитва. Света Текла била първата мъченица от жените християнки. Поради това св. Църква я нарекла „първомъченица“. Заради нейната апостолска дейност я нарекла и „равноапостолна“.