Светият кръст има отредено специално място както в християнската вяра, така и в богослужебния живот на Православната църква. Това е символът на любовта и саможертвата, който предвещава Възкресението. Кръстът сериозно е повлиял на християнското изкуство, архитектура, живопис, поезия и музика – всъщност повече от всичко друго.
Векове назад в историята са се издигали величествени църкви във формата на кръст – като и на върха на всяка бил поставян такъв.
Кръстът украсява както иконостаса в храма, така и всичко, което се използва в богослужението.
Богато украсен кръст винаги се поставя на Светата трапеза (престола, който се намира в олтара), за да може духовникът, който отслужва Божествената литургия, да благослови народа с него. Използва се и за отслужване на водосвет. Всеки новопокръстен християнин носи кръст, за да го пази от видими и невидими заплахи, и да го укрепва в духовната борба. Зад престола, който символизира Празния гроб на Възкръсналия Господ, също стои Светият Кръст като символ на Неговото разпятие – Неговата саможертва за спасението на света.
Почти от момента на възникване на православието датира и традицията свещеникът или епископът да благославят вярващите, като с пръстите на ръката си правят кръстния знак. В началото на Божествената литургия духовникът прави кръстен знак със самото свето Евангелие в ръце, като го държи над престола и се казва:
„Благословено е царството на Отца, Сина и Светия дух…“
С такова прекръстване започват всички останали тайнства, но и всяко благословение, което се извършва, като духовникът може да държи в ръце Евангелието, светите дарове или напрестолния кръст.
Миряните също се прекръстват като съединяват трите пръста на дясната си ръка (като символ на триединния Бог) и с тях очертават върховете на кръста върху себе си: първо от челото надолу, а след това от дясното рамо към лявото. Това се случва в множество ситуации – при влизане в храма, покланяйки се пред икона, в началото и в края на всяка Божествена литургия, както и по време на службата – при Малкия вход със светото Евангелие и при Великия вход със светите Дарове, преди и след четенето на писанието; винаги, когато се споменава троицата – Отец, Син и Свети Дух, както и преди и след приемане на св. Причастие. Има и моменти, в които не е необходимо вярващият да се прекръства – например когато служещият духовник прекадява в храма, миряните просто се покланят, а когато вземат нафора от ръката му след края на литургията – отново се покланят и целуват десницата му. Това се прави и когато се проси благословение от епископ или свещеник.
В много случаи, които не засягат богослужебния живот и Църквата, но съпътстват ежедневието на вярващите – за кръстния знак отново има специално отредено място. Можем да се прекръстим, когато се събудим сутрин, а и преди да си легнем вечер, или когато започваме да се храним и след като станем от трапезата. Или когато започваме или завършваме някоя важна задача. Кръстният знак съпътства молитвата Бог да бди над нас, когато тръгваме на път, както всяка друга молитва, с която благодарим на Господа. Запечатвайки молитвите си с кръста, се обръщаме към Бога с цялата си душа, ум и тяло, с цялата си същност. Затова трябва да го правим винаги с благоговение наместо с небрежност все едно е просто някаква формалност – независимо дали отдаваме възхвала на Бога, дали искаме прошка от Него, търсим Неговата помощ или защита.
Всъщност много чудеса са се случвали в резултат на това, че молитвата е скрепена с кръстния знак, направен с вяра.
Ето един удивителен пример: вярващ християнин бил арестуван и трябвало да изпие смъртоносна отрова. Той направил кръстен знак над чашата, призовавайки Господ на помощ, и изпил отровата. Но останал невредим, потвърждавайки думите: „и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди” (Марк 16:18). Други чрез кръста получили щит срещу бесовски сили: „с името Ми ще изгонват бесове“ (Марк 16:17). Ето защо нашата Църква пее: „Господи, Ти ни даде Своя Кръст като оръжие против дявола, защото той се страхува и трепери, като не смее да гледа силата му” (Хвалитни стихири, възкресни, глас 8).
Скъпи в Господа братя и сестри, нашият милостив Бог ни е дарил с това мощно оръжие срещу всяко бесовско нападение атака на дявола, както и срещу всяка беда в живота ни.
Както ни учат светите отци през опита от земния си път, светият кръст е като покров върху всички християни. То е източник на освещаване и духовна сила, подкрепа, щит, надежда и лек за вярващите, спасение от злото. Светият Кръст, пред който се покланяме на днешния празник, е пазител на цялата вселена и пристанище на спасението. Това е стълба, която ни отвежда до Рая, но и много повече.
Нека се уповаваме на Светия Кръст Господен всеки ден и във всяка ситуация, изпаднали в опасност или нужда. И правейки го с вяра – да знаем, че ще сме свидетели на чудеса в живота си. Амин!
Автор: Писидийски митрополит Сотир
Превод: Анна Добрева
Източник: pemptousia.com
Снимка: pixabay.com