Въздвижение на св. Кръст Господен, чествано на 14ти септември, ни напомня откриването на Христовия Кръст от Св. Елена, майката на император Константин през IV век, а също така и връщането на Кръста от имератор Ираклий през VII век, след като е бил откраднат от персите.
Тогава Кръстът е бил “въздигнат” в храма Възкресение Христово в Йерусалим. По силата на последното събитие “всемирното въздвижение” на Кръста се чества ежегодно от всички църкви в Християнската империя.
Празникът Въздвижение на Кръста се превръща в национален празник в Източната християнска империя.
На този ден Кръстът, който е поставян на обществени сгради и върху (военни) униформи като официална емблема на Империята, се издига тържествено от епископи и свещеници. Те благославят с Кръста четирите посоки на света докато вярващите повтарят песнопението “Господи, помилуй”. Този ритуал се извършва в храмовете до ден днешен след тържествено изнасяне и въздигане на Кръста в края на празничната утриня след Великото славословие.
Тропарът на празника, който можем да наречам, химн на християните, изпълняван на официални събития, в основата си моли Бога да спаси Своите хора, да им даде победа във война и да запази империята “чрез силата на Кръста”. В наши дни тропарът, както и всички празнични песнопения на този ден, са “одухотворени”, като “противници” вече означава грешни и духовно нечестиви, което включва и дявола и неговата армия, а изброяването на имената на официалните управници на Империята са заменени с „православни християни“.
Тропар на ВъздвижениеНа църковнославянски:
Спаси, Господи, люди Твоя и благослови достояние Твое, победи православним християном на сопротивния даруя, и Твое сохраняя Крестом Твоим жителство.
На съвременен език:
Спаси, Господи, Твоя народ, и благослови наследството Си, като даруваш на православните християни победи над враговете и запазваш с кръста Си Твоя народ.
Кондак на Въздвижение от преп. Роман Сладкопевец, гл. 4:На църковнославянски:
Вознесийся на крест волею, тезоименитому твоему новому жителству, щедроти Твоя даруй, Христе Боже: возвесели силою Твоею всех православних християн, победи дая им на сопостати, пособие имущу твое оружие мира, непобедимую победу.
На съвременен език:
Издигнал се доброволно на кръста, Христе Боже, дарявай щедростите Си на едноименното Твое ново общество. Зарадвай ни с Твоята сила и ни давай победа над противниците, като Твоята помощ ни бъде оръжие на мир и знаме на непобедимост.

Празникът Въздвижение на светия Кръст е от голямо значение за Църквата днес. За нас това е ден на пост и молитва, в който си спомняме, че Кръстът е единствения знак, достоен за нашата пълна вярност и че нашето спасение идва не със земни „победи“, а чрез едиствената истинска и вечна победа на разпънатия Христос и нашето съ-разпъване с Него.
Когато издигаме Кръста и се покланяме пред него с почит и преклонение пред Бога, ние потвърждаваме, че принадлежим на Царство “не от този свят” и че нашето истинско и вечно гражданство е със светиите в „Града Божи“.
И така, на Въздвижение на св. Кръст Господен християните потвърждават своята всеотдайност на разпнатия Господ и Му обещават непоколебимата си вярност чрез поклонение на „подножието на нозете Му“, приковани към Животворящия Кръст. Такова е значението на този празник, в чийто ден Църквата е отредила пост и покаяние.
Автор: протопрезвитер Тома Хопко
Превод от английски: Елена Папучиева
Публикацията е част от поредица беседи на протопрезвитер Тома Хопко, които ще бъдат публикувани по повод изпълването на 85 години от неговото рождение.
Още публикации:
Бог е Господ и ни се яви; благословен е идещият в името Господне
Добротолюбие Православие, вяра, църква