Всеки празник на Майката Божия е чиста радост; това е радост не само за любовта Божия към нас, но радост и за това, че земята – нашата проста, родна, обикновена земя – може така да отвърне на любовта Господня. В това за нас има радост особена.
Когато от Бога получаваме милост – ликува сърцето ни; но понякога ни става тъжно: с какво, с какво да въздам с любов за любовта, къде да намеря онази святост, онази ласка, онази способност да откликва с цялото си естество на Божията милост? И тогава, макар че знаем, че всеки от нас е слаб и немощен в любовта, можем да си помислим за Майката Божия. Тя за всички нас е отвърнала със съвършена вяра, никога не колебаеща се надежда и любов, така широка, че Тя успяла да обгърне с тази любов и небето и земята, да се открие с любов така, че се въплътил Синът Божий, и така да се открие с любов към хората, че всички, най-грешните, могат да дойдат при Нея и да получат милост. Това е отговорът на цялата земя, това е отговорът на цялата Вселена на любовта Господня.
И ето, нека се радваме и отнесем радостта днес от този храм – не само за един миг: нека я пазим ден след ден, нека се изумяваме на тази радост, нека ликуваме с тази радост и даваме тази радост на хората, та всяко сърце да възликува и се утеши и просветли с тази радост, с това, че земята може да вмести небето, че човек може да отвърне на Бога така, че Бог би станал човек.
И сега, от век във век, докато светът стои, Бог е сред нас, Христос е Същия сред нас, ден след ден. И когато бъде проявена, открита славата на земята и небето, Господ Иисус Христос, истинен Бог, но и истинен човек, ще пребивава сред нас чрез Божията Майка, Която Му е дала Своята плът с любов, вяра, святост, благоговение.
Нека пазим, закриляме, отглеждаме тази радост и живеем с нея в дни на скръб, в тъмни дни, в дни, когато ни се струва, че на нищо не сме способни, че с нищо не може земята да отвърне на любовта Божия.
Отвърнала е земята, и стои този Отговор вовеки, с въздигнати ръце, молейки се за всички нас, за добрите и за злите, никога не заставайки напреко на пътя на спасението, прощавайки на всички – а Тя има какво да прости: та нали хората убиха Сина Й – и към Нея прибягваме. Защото ако Тя прости, то никой няма да ни осъди… С каква вяра идваме ние при Божията Майка, колко дълбока трябва да бъде тя, че всеки от нас, който със своите грехове и своето недостойнство участва в смъртта Господня, би могъл да каже: Майко, аз погубих Твоя Син, но, моля, Ти ми прости. И се застъпва за нас, и ни милва, и ни спасява, и възраства в пълния ръст на любовта Господня.
Слава Богу за това, слава на Майката Господня за тази Нейна любов. Амин.
Автор: Митрополит Антоний Сурожски
Източник: mitropolitanthony.blogspot.com