Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В Църквата има светци, които са богослови и духовни учители. Те са защитавали и обяснявали учението за христянската вяра. Наричаме ги Свети отци на Църквата, а учението им – светоотческо.
Някои от Светите отци са наречени апологети, защото са защитавали християнското учение от онези, които, бидейки извън Църквата, нападат и осмиват вярата ни. Трудовете им наричаме апологии, което осначава “отговор” или “защита.”
Някои от Светите отци са защитавали християнската вяра от изопачаване на истината и живота на християнството в рамките на Църквата от други нейни членове, които избирателно признават и изповядват само някои страни на Християнското откровение и учение, а в същото време отричат други негови аспекти. Такива разрушители на целостта на християнската Църква се наричат еретици. По определение ерес означава „избирателност“. Еретик е човек, който избира по собствена преценка, идеи и мнение някои части от християнската традиция, а отхвърля други. С подобни действия едни еретик не само унищожава целостта на християнската истина, но също така разкъсва Църковния живот и причинява разделение в общостта.
Като цяло Православната традиция се отнася към ученията на еретиците не просто като към погрешни, некомпетентни и заблуждаващи, но и ги обвинява в съзнателно и следователно греховно действие.
Обикновеният заблуден или объркан в своите собствени вярвания човек, без някой да му е опонирал или да е поставил под съмнение възможните му погрешни схващания, не се смята за еретик във вече описания по-горе смисъл на тази дума. Мнозина светци и дори Свети отци са имали в учението си елементи, които християните от по-късни времена са оценили като погрешни или неточни. Това, разбира се, не ги прави еретици.
Не всички Свети отци са били защитници срещу изопачаване на вярата или ерес. Някои от тях са утвърждавали ученията на християнската вяра, развивали са и са обяснявали значението й по-пълно и задълбочено. Други са били учители в духовния живот, които са наставлявали вярващите за значението и начина на общение и стремеж към Бога чрез молитва и християнски живот. Онези наставници, които са били съсредоточени върху борбата в духовния живот се наричат аскети. Аскетиката, представлява упражнения и „тренировки“ на “духовните атлети”. Онези отци, които са били съсредоточи върху духовното общение с Бога, се наричат мистици. Мистиката се определя като истинно и опитно единение с Божественото.
Източник на ученията на всички Свети отци – били те богослови, проповедници, аскети или мистици – е собственият им живот и християнски опит.
Tе защитават, описват и обясняват богословското учение и различните видове духовен живот с личното си преживяване на тези същности. Те съчетават в себе си блестящ интекелт с душевна чистота и праведен живот. Ето кое ги прави Свети отци на Църквата.
Творенията на Светите отци не са непогрешими. Дори се смята, че определени части в някои от тях могат да бъдат поставени под въпрос в светлината и пълнотата на Църковното учение. Независимо от това, взети като цяло, творенията на Светите отци, които са изградени върху основите на Библията и литургиката на християнските вяра и живот, са на изключителна почит в рамките на Православната Църква и са основен източник за разкриване на Църковното учение.
Писмените трудове на някои от Светите отци, които са получили всеобщо одобрение и почит в Църквата през вековете, са от особено важно значение. Сред тях са Игнатий Антиохийски (Богоносец), Ириней Лионски, Атанасий Александрийски (Велики), Василий Велики, Григорий Нисийски, Григорий Богослов, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, Кирил Йерусалимски, Максим Изповедник, Йоан Дамаскин, Фотий Константинополски и Григорий Палама, а също и аскети и духовни отци като Антоний Египетски (Велики), Макарий Египетски, Йоан Лествичник, Исаак Сирин, Ефрем Сирин, Симеон Нови Богослов и др.
Понякога за нас е трудно да четем творенията на Светите отци, защото проблемите от тяхно време са като цяло сложни и стилът им на писане доста се различава от този в нашето съвремие. Освен това повечето духовни и аскетични произведения са писани в манастирски условия и трябва да бъдат „преведени“ или добре обяснени, за да станат разбираеми и използвани от читателите, които живеят в света (за разлика от монасите и монахините). И все пак е важно Светите отци да се четат, при това бавно, на малки части, с внимателно вникване и мисъл и без прибързани и претензиозни заключения… по същия начин, по който трябва да се чете и Библията.
Сред творенията на Светите отци, тези на Свети Йоан Златоуст са много ясни и непосредствени, четат се от мнозина, като носят голяма полза, ако към тях се пристъпва с подходящото усърдие.
Същото важи за „Добротолюбие“ — сборник от духовни поучения, частично или изцяло преведен на множество езици, който при внимателнен подход и четене може да е изключително полезен на зрелия християнин, който се стреми да проникне в дълбините на духовния живот.
Автор: протопрезвитер Тома Хопко
Превод от английски: Елена Папучиева
Публикацията е част от поредица беседи на протойерей Тома Хопко, които ще бъдат публикувани по повод изпълването на 85 години от неговото рождение.
Още публикации:
Бог е Господ и ни се яви; благословен е идещият в името Господне
