Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Празникът Успение или Заспиване на Св. Богородица се празнува на 15-ти август и е предшестван от двуседмичен пост. На този ден си спомняме упокоението, възкресението и прославата на майката на Христос, като възвещаваме това, че Бог приема преминаването на Мария в Небесното Христово Царство с душа и с тяло.
Както за раждането на Девата и въвеждането й в храма, за Успение няма библейски и исторически източници. Според Църковното Предание Дева Мария умира като всички хора – не по своя воля, като Сина й, а по силата на смъртната си човешка природа, която е неизменно свързана с тленността на този свят.
Православната църква учи, че Светата Дева е без лични грехове. Но в словото за празника, в богослужението и в иконата на Успение Църквата вещае, че Дева Мария наистина се нуждае от Христовото спасение, както всички хора, които трябва да се спасят от изпитанията, страданията и смъртта на този свят. След реалната й смърт, тя е възкресена от Сина си като Майка на Живота и вече участва във вечния живот на рая, приготвен и обещан на всички “които слушат словото Божие и го пазят” (Лука 11:28).
„В рождестве девство сохранила еси, во успении мира не оставила еси, Богородице, преставилася еси к животу, Мати сущи Живота, и молитвами Твоими избавляеши от смерти души наша.“ И на съвременен език: „При раждането си съхранила девството, при успението не си оставила света, Богородице. Преминала си към Живота, Майко на истинския Живот, и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.“ (Тропар на Успение Богородично).
„В молитвах неусипающую Богородицу и в предстателствах непреложное упование, гроб и умерщвление не удержаста: якоже бо Живота Матер, к животу престави, во утробу Вселивийся приснодевственную.“ И на съвременен език: „Неуморната в молитви Богородица и в застъпничеството – неизменно упование, гробът и смъртта не удържаха. Като майка на Живота премина към Живота, вселил се във вечнодевствена утроба.“ (Кондак на Успение Богородично).
Празничното богослужение повтаря основната тема за това, че майката на Живота “преминава в небесната радост, в божественото веселие и безкрайната наслада” на Царството на нейния Син (песнопение от Вечернята). Старозаветните, както и Новозаветните текстове на утринното и литургичното богослужение са същите, които се четат на празниците Рождество и Въведение Богородично. На утренята отново чуваме Дева Мария да казва: “Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой” (Лука 1:47). На светата литургия чуваме Посланието до Филипяни, в което Св. Ап. Павел казва: „Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос, Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.“ (Филип. 2:5–11). В литургийното Евангелие още веднъж чуваме, че благословението на Св. Богородица е за всички „които слушат словото Божие и го пазят“ (Лука 11: 28).
И така – на празника Успение на Богородица честваме “високото въздигане” на всички хора в благословението на Победителя Христос и осъществяването на това въздигане в личността на Богородица. Успението на Девата е знакът, гаранцията и тържеството на това, че нейната съдба е съдбата на всички онези “нищи духом”, чиито души величаят Господа и чиито духове се радват в Господа, Спасителя наш; чийто живот е напълно посветен на слушането и спазването на Словото Божие, дадено на хората чрез Родения от Мария Спасител и Изкупител на света.
Накрая нека подчертаем, че на всички Църковни Богородични празници православните християни празнуват събитията от собствения си живот в Христа и Светия Дух. Всичко, което се случва с Дева Мария, се случва и с онези, които подражават на светостта на живота й, на смирението й, на нейното послушание и любов. Чрез нея всички хора са “благословени” да са “по-почитани от херувимите и несравнено по-славни от серафимите”, ако следват примера й. У всекиго може да се роди Христос от Светия Дух и така всеки ще стане храм на живия Бог. Всеки, който живее живота си подобно на Богородица, ще наследи вечния живот на Божието Царство.
В този смисъл всичко, което е възхвалено и прославено в Дева Мария, е пример за онова, което се предлага на всички хора чийто живот е в Църквата. Именно затова образът на Богородица с детето Иисус в нея е наречен в Православната Традиция образ на Църквата – събранието на спасяваните, в които живее Христос.
В някои църкви съществува обичаят на празника Успение Богородично да се освещават цветя.
Автор: протопрезвитер Тома Хопко
Превод от английски: Елена Папучиева
Публикацията е част от поредица беседи на протойерей Тома Хопко, които ще бъдат публикувани по повод изпълването на 85 години от неговото рождение.
Още публикации:
Бог е Господ и ни се яви; благословен е идещият в името Господне
