Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
„…Блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!“ (Λуκа. 11:27).
Днес е Успение Богородично! Всички Православни празнуват тържеството на Девата, славата на Майката на Църквата; на жената, която стана за тях пазителка и щит във всяка трудност. За нас Света Богородица на този ден става Пресвета. Именно Нейното име призоваваме във всяка радост и скръб; името, което е в устата ни ежедневно, за да освети и подкрепи живота ни.
Днес се обяснява тайнството на Девата. Днес се оправдава съществуването, делото и висотата на Божията Майка. Днес смирената Мариам, като по-почитана от херувимите, застава на своя престол, непосредствено след Троицата, и става по-славна от серафимите. Днес Новата Ева се завръща в Едем и оставя портите му отворени за всички свои деца. Днес Майката на Живота се ражда за безсмъртната вечност. Днес цялата Вселена принася на Създателя своя безценен бисер, за да украси славния Му венец. Днес Бог получава сладкия плод на Своето творение.
Днешният ден е Пасха за човечеството, защото то преминава от реката на скръбта в морето на радостта, от изгнанието на греха в родината на любовта, от тъмнината на отчаянието в светлината на вечната правда.
Със своето Успение Света Богородица простира майчините си молителни ръце пред своя Син и осиновява със своята любов всички Негови деца. Виждаме я на иконата на днешния празник да почива на своя одър, но същевременно да стои и в обятиятя на Всемогъщия Бог, Нейния Син. На всички други икони тя го носи в обятията си. На иконата на Успението обаче, я носи Той. Това бе целта на нейното съществуване още от самото начало. Това е обяснението на тайнството на Девата.
Бог я създаде, за да я направи по-широка от вселената, по-светла от слънцето, по-ценна от всичко друго. В момента, в който Му предава душата Си, Той приема цялото й съществуване и я прегръща поради безкрайната Си любов към човека.
Тази прегръдка е предобраз на прегръдката, която очаква всеки вярващ, подражаващ на Света Богородица. Славата на Девата е първата и крайна слава на човека. Това, на което се наслаждава Мария, е същото, на което ще се наслади и всеки вярващ. Не само Света Богородица бе създадена за Божията прегръдка, но и всички хора, които са живели и живеят на този свят. Тази прегръдка е целта на нашия подвиг и на нашето съществуване.
Със Своето успение Пречистата Майка на Църквата ни учи, че нейната тайна става опит и преживяване за всеки вярващ. Нейното блаженство е наше наследство. Подражанието на живота й е нашето оправдание. Който върви по стъпките на Света Богородица в своя живот, става подобен на нея. Който отваря своето съществуване за идването на Спасителя, Го ражда и отглежда всеки ден със своите думи и действия. Тогава човек се радва с блаженството, което ще е неговата награда. Тогава за всеки искрено вярващ стават реалност думите на Спасителя: „блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.“ (Лука 11:28).
Днес викаме към Христос: „блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!“ (Лука 11:27-28), изповядвайки славата и неизказаното чудо на Неговата Майка Дева.
Имаме възможността и ние да носим Господа в своите обятия. Имаме перспективата да носим лицето Му на нашето лице. Ако поискаме да го направим, ще се постараем да подражаваме на смирената Мария от Назарет. Тогава можем да сме сигурни, че Тя ще бъде с нас всякога, ще ни осветява, ще ни защитава и ще ни постави, когато дойде благословеният час, в прегръдката на своя Син, както се случи с нея в деня на Успението й. Така целият ни живот ще бъде като Богородичното Успение. Всеки наш ден ще бъде Пасха на спасение и възкресение; преминаване от скръбните факти на настоящето към чудните и прерадостни дарования на осмия безкраен ден в славата, радостта и любовта на нашия Бог и Спасител. Амин.
Превод от гръцки: Матей Папучиев
Текстът е взет от сайта на Света Митрополия на Димитриада и Алмирοс – Волос
Източник: Страница на храм „Въздвижение на Св.Кръст Господен“ кв. Лозенец
