Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Преминавайки през вековете Църквата се изправя пред множество трудни решения. Тя винаги се справя с трудностите и решенията чрез постигане на съгласие на мненията сред всички вярващи, по вдъхновение от Бога и с водачеството на избрани лидери – първо апостолите, а след това епископите.
Първият в историята Църковен събор се е състоял в апостолската Църква, за да се реши при какви условия езичниците, т.е. не-евреите, могат да бъдат причислени към християнската Църква (вж. Деян., гл. 15). От тогава насетне през вековете събори са се свиквали на всички нива в църковния живот за вземане на важни решения. Епископите редовно са се срещали със свещениците, наричани също презвитери, както и с хората.
От най-ранни времена в Църквата се появява практика и дори закон – епископите в даден регион регулярно да се срещат на събори.
През вековете на Църковната история са се свиквали събори с епископите на цялата Църква. Разбира се, не всички са успявали да присъстват на тези събори и съответно не всички събори са били единодушно одобрени и приети от Църквата в нейното Свето Предание. Само седем Църковни събора, някои от които са били с малък брой участници, са всеобщо одобрени от Църквата – съборно и за всички времена. Те се наричат Седемте Вселенски Събора.
Догматичното определение (догма е официално учение) и каноничните закони на вселенските събори се възприемат като вдъхновени от Бога и като проявление на Неговата воля спрямо хората.
Следователно – те са основен източник на Православното християнско учение.
Освен седемте вселенски събора, има и други поместни църковни събори, чиито решения също са получили одобрението на Православната църква. Затова се смята, че те истинно изразяват Православната вяра и живот. Решенията на такива събори са предимно морални и структурни по своето същество, но при все това те също разкриват учението на Православната църква.
Седемте Вселенски Събора
Първи Никейски 325 г. – Формулира първата част на Символа на вярата, като дефинира Божествеността на Божия Син.
Първи Константинополски 381 г. – Формулира втората част от Символа на вярата, като дефинира Божествеността на Светия Дух.
Ефески 431 г. – Дефинира Христос като Въплътено Божие Слово и Дева Мария като Богородица.
Халкидонски – 451 г. – Дефинира Христос като Съвършен Бог и Съвършен Човек в едно Лице.
Втори Константинополски 553 г. – Утвърждава учението за Светата Троица и за Христос.
Трети Константинополски 680 г. – Потвърждава истинската човешка същност на Иисус, като подчертава действителната Му човешка воля и действия.
Втори Никейски 787 г. – Утвърждава иконопочитанието като неразделна част от християнската вяра.
Автор: протопрезвитер Тома Хопко
Превод от английски: Елена Папучиева
Публикацията е част от поредица беседи на протойерей Тома Хопко, които ще бъдат публикувани по повод изпълването на 85 години от неговото рождение.
Още публикации:
Бог е Господ и ни се яви; благословен е идещият в името Господне
