На 9 август православната църква чества празника на свети Герман Аляски, просветител на Америка.
През 1793 г. православни монаси мисионери от Валаамския манастир били изпратени да проповядват вярата Христова на местното население в Северозападна Америка. Сред тях бил и преп. Герман.
Той изпраства в семейство на търговци в гр. Серпуков, Русия. Светското име на светеца не е достигнало до наши дни и историците все още не знаят как се е казвал преди да поеме по пътя на монашеството. От ранна детска възраст имал силна ревност по Бога и живеел добродетелно, а едва на шестайсетгодишна възраст поел равноангелското житие.
Заедно със свети Герман на мисионерска мисия към Америка заминават и монасите Йосиф, Ювенал, Макарий, Атанасий, Стефан, Нектарий, Нектарий, Стефан и Йоасаф. Заради усърдието на монасите в разпространението на вярата няколко хиляди езичници повярвали в Христа.
В Америка преп. Герман избрал да се засели на остров Спрус в Аляска, който нарекъл Нов Валаам, препращайки по този начин към манастира, от който произхождал. Там построил и храм, посветен на Христовото Възкресение. На острова светецът съградил със собствените с ръце пещера, в която се подвизавал и се молил на Бога, а впоследствие се заселил в килия, в която живял там повече от 40 години.
За неговите взаимоотношения с местните американци разбираме от едно писмо на светеца, изпратено до негов близък. Той дълбоко се терзаел и живеел с техните проблеми и изпитания. Щом местните научили, че монаси са се поселили по техните земи започнали да ги посещават и да търсят помощ, закрила и утеха от свети Герман. Той беседвал с всеки, като приемал техните затруднения, а в замяна им давал мир. Светецът изпитвал особено притеснение, когато в семействата наставали раздори и ако не успявал да ги помири, то предотвратявал разделянето на семейството завинаги. На острова той развива и голяма мисионерска просветна дейност, като непрестанно проповядвал и поучавал местните алеути да търсят духовна утеха в Светото Евангелие. По време на служението му там островът бил връхлетян от смъртоносна емипедия, която покосявала жертвите си скоропостижно. Светецът обаче стоял до болните, утешавал ги и ги подкрепял според силите си.
В друго достигнало до нас писмо на свети Герман, виждаме нравствените уроци, които преподавал на местните. При пристигането си в Америка той отказал да расте в църковната йерархия и предпочел да остане обикновен монах. Като проявявал любов към всички, той изобличавал духовните недъзи и пороците, като винаги се стараел да приведе колкото се може повече души до вярата Христова.
Свети Герман се преставя пред Бога в края на 1837 г. При неговата кончина цялата му килия се изпълнила с благоухание, а лицето му заблестяло в ярка светлина. Просветителят на Америка е причислен към лика на светиите през 1970 година.