„С Бога в сърцето страхът изчезва. За голямо съжаление живеем във времена, когато страхът взима голяма територия в нашите души и дори в нашето общуване.
Чрез средствата на страха се постигат много цели – и лични, и политически, но когато ние поставим Господа Иисуса Христа като доминант в нашия живот, тогава животът ни става „иго благо и бреме леко“. Защото сам Господ Иисус Христос ни казва: „Елате при Мен всички отдрудени и обременени““, каза пред местната телевизия „Диана“ Сливенският митрополит Арсений. Той говори за изпитанията, които Бог изпраща на човека за неговото опомняне, както и за това как да спазваме Божиите заповеди. Ето какво каза още митрополит Арсений:
„Живеем в особени времена, времена на изпитания, но преди всичко ние се уповаваме на Бога, на Божествената сила и съдействие в нашия живот. Съзнавайки, че ние като човеци сме немощни, а още повече вследствие на първородния грях всеки носи различна тегоба. Затова съзнавайки, че всички ние сме под покрова на Всевишния – с твърдо упование молим Всеблагия Бог да помилва нашето отечество, да снизходи с Божествената си благодат, с Божествената енергия, която да укрепи нашите човешки сили и ние, на основите на светата вяра, която е съхранила, която е откърмила, която е възрастила благочестивия български народ, да можем със спокойствие да срещаме трудностите и изпитанията и с покорност на Божията воля да преодоляваме всяка трудност в нашия живот.
Защото с Бога в сърцето страхът изчезва. За голямо съжаление живеем във времена, когато страхът взима голяма територия в нашите души и дори в нашето общуване. Чрез средствата на страха се постигат много цели – и лични, и политически, но когато ние поставим Господа Иисуса Христа като доминант в нашия живот, тогава животът ни става „иго благо и бреме леко“.
Защото сам Господ Иисус Христос ни казва: „Елате при Мен всички отдрудени и обременени“. Всички ние сме отдрудени и обременени от греха и от различните житейски обстоятелства, които в един момент от нашия живот донякъде ни смачкват. Но когато ние се опрем на Божията воля, когато ние бъдем послушни на Бога и на Неговия промисъл без да роптаем, без да хленчим, без да осъждаме или да казваме защо на мен така, Боже, а не на онзи, който прави по-лоши неща… Тогава Господ ще ни даде и сили, и благодат, ще ни даде от Своята Божествена енергия, та всички ние, които вярваме в Него и се уповаваме, да можем да живеем един безбеден, безболезнен живот, такъв какъвто подобава на християни. Защото всички ние сме християни и вярваме в Божия промисъл.
За голямо съжаление човекът дава лош сигнал на Бога. От земята на небето изпращаме лоши сигнали. Забравихме десетте Божии заповеди. Забравихме петата Божия заповед: „Почитай майка си и баща си“. Ние не искаме да виждаме своите родители, не искаме да ги слушаме. Дори забравяме за тях. А другата заповед – „Не лъжи“. Кой днес не лъже? Ние на основата на лъжата общуваме един с друг. „Не кради“! – Колко кражби стават всекидневно? „Не убивай“! – Човек вече с лекота посяга на живота на своя съсед, на своя приятел. Тези лоши сигнали ние отпращаме към Бога. Как да отвърне Господ на земята, на човеците? С изпитания, за да се опомним и да разберем, че всичко това, което вършим, не е по Божия път, а е извън него.
Изпитанията в нашия живот ни помагат отново да се върнем в правия път, да тръгнем в правилната посока – с Бога. Щастието е там, където е Бог. Да бъдем с Бога, за да бъдем щастливи.
А и петата Божия заповед ни казва: „Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята“. Толкова е просто и всичко е толкова лесно изпълнимо, но имаме ли воля да изпълним тази Божия заповед, за да ни бъде добре и да живеем дълго на земята? Ако искаме да ни бъде добре и да живеем дълго на земята – ще почитаме майка си и баща си. Давайки един такъв положителен импулс и знак от земята към небето на Господа Бога, тогава няма да има и такива изпитания, катаклизми и бедствия в нашето отечество. Кой може да спре пожара? Кой може да спре водната стихия? Само Бог. До известна степен ние забравяме, че над нас е Бог. Искаме да станем богове, искаме да контролираме нашия живот, но без Бога… Е, не може. За това трябва да бъдем смирени, търпеливи и послушни на Божията воля, за да ни бъде добре и да живеем дълго на земята“.