Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Преобразяването на Христос е едно от основните събития, засвидетелствани в Евангелието. Веднага след като Господ е разпознат от учениците Си като Христос (Месия), Син на Живия Бог, Той им казва, че трябва да отиде до Йерусалим и много да пострада там … да бъде убит и в третия ден да възкръсне. (Mатей гл.16). Обявяването на наближаващите Христови страдания и смърт е посрещнато от учениците Му с възмущение. След като ги смъмря, Господ взема Петър, Йоан и Яков и се изкачват на „висока планина“ — според преданието това е връх Тавор — и се преобразява пред тях.
“И лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина. И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с Него. Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия. Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте. И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха. Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се! А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса. И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.” (Mатей 17.2–9)
„И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила. И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана и възведе ги сами на висока планина насаме, и се преобрази пред тях. Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели. И яви им се Илия с Мойсея, и разговаряха с Иисуса. Тогава Петър заговори и рече на Иисуса: Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия. Защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени. И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте! И отведнъж, като погледнаха наоколо, никого вече не видяха със себе си, освен едного Иисуса. А когато слизаха от планината, Той им заповяда да не обаждат никому, що видяха, освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите.“ (Mарк 9.1–9)
„Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Мойсей и Илия; като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим. А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса: Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, – без да знаеше, що говори. Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака. И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте. И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха.“ (Лука 9.28–36)
„Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина.“ (2 Петър 1:16–18).
Еврейският празник Шатри е празник на пребиваването на Бога сред хората. Христовото преобразяване показва как това пребиваване се осъществява в и чевз Месия, Синът Божи в човешка плът. Приема се, че преобразяването на Христос се случва по време на честването на празника Шатри и празнуването на това събитие в християнската Църква представлява Новозаветното осъществяване на Старозаветния празник по същия начин, по който това се случва с празнуването на Пасха и на Петдесетница.
На Преображение апостолите стават свидетели на славата на Божието Царство, величествено представена чрез личността на Христос, като “в Него благоволи Отец, да обитава всичката пълнота” и “понеже в Него телесно обитава всичката пълнота на Божеството” (Колосяни 1:19, 2:9). Те виждат всичко това преди Христос да бъде разпнат, та да могат във възкресението Му да осъзнаят Кой е Този, Който пострада за тях и какво е приготвил Бог за онези, които Го обичат. Именно това празнува Църквата на Преображение Господне.
“Преобразился еси на горе, Христе Боже, показавий учеником Твоим славу Твою, якоже можаху: да возсияет и нам грешним свет Твой присносущний, молитвами Богородицы, Светодавче, слава Тебе. Или на съвременен език: „Преобразил си се на планината, Христе Боже, показвайки на учениците си Твоята слава според силите им; нека възсияе и над нас Твоята вечна светлина по молитвите на Богородица: Светодавче, слава на Тебе.“ (Тропар на Преображение).
“На горе преобразился еси, и якоже вмещаху ученици Твои славу Твою, Христе Боже, видеша: да егда Тя узрят распинаема, страдание убо уразумеют волное, мирови же проповедят, яко Ти еси воистинну Отчее сияние.” Или на съвременен език: „На планината преобразил се, учениците Ти видяха Твоята слава, Христе Боже, доколкото можаха, та когато Те видят на кръста, да разберат Твоето волно страдание и да проповядват на света, че Ти наистина си сияние на Отца.“ (Кондак на Преобдажение).
Освен основното си значение събитието Преображение съдържа в себе си и контекста на живота и служението на Христос. В допълнение към темата за Божията слава, която се проявява в целия си божествен блясък в личността на Спасителя, присъствието на Мойсей и Илия са от голямо значение за разбирането и честването на този празник. С тези две ключови Старозаветни личности са свърързани множество песнопения, както и трите библейски текста (паремии), които се четат на вечернята и ни разказват за проявлението на Божията слава пред Мойсей и Илия.
„И каза Господ на Моисея: възлез при Мене на планината и стой там; ще ти дам каменни плочи, и закон, и заповеди, които написах за тяхна поука. И стана Моисей с Иисуса, своя служител, и възлезе Моисей на Божията планина, а на стареите каза: останете тука, докле се върнем при вас; ето Аарон и Ор са с вас; който има съдба, нека дохожда при тях. Моисей възлезе на планината, и облак покри планината, и слава Господня осени планина Синай; и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден (Господ) повика Моисея изсред облака. А славата Господня навръх планината изглеждаше пред очите на Израилевите синове като огън, който изпояжда. Моисей влезе всред облака и възлезе на планината; и стоя Моисей на планината четирийсет дена и четирийсет нощи.“ (Изход 24:12–18)
„Тогава Господ говореше лице с лице с Моисея, като да говореше някой с приятеля си; и той се връщаше в стана, а неговият служител Иисус, син Навинов, момък, не се отлъчваше от скинията. Моисей рече на Господа: ето, Ти ми говориш: води’ тоя народ, а ми не яви, кого ще пратиш с мене, ако и да каза: „Аз те знам по име, и ти спечели благоволение в Моите очи“; и тъй, ако съм спечелил благоволение в Твоите очи, моля, открий ми пътя Си, за да Те позная, за да спечеля благоволение в Твоите очи; и помисли, че тия люде са Твой народ. (Господ му) каза: Сам Аз ще вървя (пред тебе) и ще те заведа в покоище. Отговори Му (Моисей): ако не дойдеш Ти Сам (с нас), то и не ни извеждай оттука; защото, по какво ще познаем, че аз и Твоят народ сме спечелили благоволение в Твоите очи? нали по това, ако дойдеш Ти с нас? Тогава аз и Твоят народ ще бъдем по-славни от всеки народ на земята. И Господ рече на Моисея: и това, което ти каза, ще сторя, защото ти спечели благоволение в Моите очи, и Аз те зная по име. (Моисей) каза: покажи ми славата Си. Отговори (Господ на Моисея): Аз ще направя да мине пред тебе всичката Ми слава и ще провъзглася името на Иехова пред тебе; и който е за помилване, ще го помилвам, който е за съжаляване, ще го съжаля. И после каза: лицето Ми не можеш видя, защото не може човек да Ме види и да остане жив. И каза Господ: ето място при Мене: застани на тая скала. И кога минава славата Ми, Аз ще те туря в пукнатината на скалата и ще те покрия с ръката Си, докле отмина; и кога Си сваля ръката, ти ще Ме видиш изотзад, а лицето Ми няма да бъде видимо (за тебе). И каза Господ на Моисея: издялай си две каменни плочи като първите, (и възлез при Мене на планината,) и Аз ще напиша върху тия плочи думите, каквито бяха върху първите плочи, които ти строши; и бъди готов за утре, и качи се утре на планина Синай и застани пред Мене там, навръх планината; ала никой да не възлиза с тебе, и никой да се не вестява по цялата планина; дори добитък, дребен и едър, не бива да пасе близо до тая планина. Тогава Моисей издяла две каменни плочи като първите, стана сутринта рано, и възлезе на Синай планина, както му заповяда Господ; и взе в ръцете си двете каменни плочи. И слезе Господ в облак, и се спря там близо до него и провъзгласи името на Иехова. И премина Господ пред лицето му и извика: Господ, Господ, Бог човеколюбивий и милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний, Който пази (правдата и показва) милост в хиляди поколения, Който прощава вина, престъпление и грях, ала не оставя без наказание, Който за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода. Моисей веднага падна на земята и се поклони (Богу)“ (Изход 33.11–34.8)
„Като видя това, Илия стана и замина, за да спаси живота си, и дойде във Вирсавия, която е в Иудея, и там остави слугата си; а сам отиде в пустинята на един ден път и, като дойде, седна под една хвойна и искаше да умре, думайки: стига вече, Господи, прибери душата ми, понеже аз не съм по-добър от отците си. И легна, та заспа под хвойната. И ето, Ангел се докосна до него и му каза: стани, яж (и пий). Илия погледна, и ето до възглавето му печена питка и стомна вода. Той хапна, пийна и пак заспа. Ангел Господен се върна повторно, докосна се до него и каза: стани, яж (и пий), понеже те чака дълъг път. Той стана, хапна и пийна и, като се подкрепи с тая храна, вървя четирийсет дни и четирийсет нощи до Божията планина Хорив. И влезе там в пещерата и пренощува в нея. И ето биде към него слово Господне, и Господ му каза: защо си тук, Илия? Той отговори: пламнах от ревност за Господа, Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и с меч убиха Твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат. И каза му Бог: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра – земетръс, но не в земетръса е Господ; след земетръса – огън, но не в огъня е Господ; след огъня – лъх от тих вятър (и там е Господ). Като чу това, Илия си закри лицето със своя кожух, излезе и застана при входа на пещерата. И към него биде глас, който му каза: защо си тука, Илия? Той отговори: пламнах от ревност за Господа, Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и с меч убиха Твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат. И Господ му рече: върни се по пътя си през пустинята в Дамаск и, кога пристигнеш, помажи Азаила за цар на Сирия, а Ииуя, Намесиевия син, помажи за цар над Израиля; Елисея пък, Сафатовия син, от Авел-Мелоха, помажи за пророк вместо себе си;“ (3 Царства 19:3–16).
Според литургичните стихове Мойсей и Илия са не само най-значимите фигури в Стария Завет, които идват да се поклонят на Божия Син, явил Се в славата Си; те са не просто двама свети мъже, на които Самият Бог Се е явил в предобразни Богоявления пред Старозаветния Израил. Тези двама светии всъщност представят самия Стар Завет: Мойсей като представител на Закона, а Илия – на Пророците. А Христос е изпълнението на Закона и на Пророците (Mатей 5.17 „Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня“).
Те също така представляват живите и мъртвите, защото Мойсей е починал и мястото на гроба му е известно, докато Илия е взет жив на небесата, за да се върне отново и да обяви времето на Божието спасение (Второто пришествие – Б.пр.) на Христос – Месия.
И така, появявайки се с Иисус на планината на Преображението, Мойсей и Илия показват, че това е Месията Спасител и че Той е Божият Син, за Когото свидетелства Самият Бог Отец, Владетелят на цялото творение, на Стария и на Новия Завет; на живите и на мъртвите. Само по себе си Христовото Преображение преставлява завършек на явяванията и проявленията на Бога, в съвършенство и пълнота чрез личността на Христос. Светото Преображение ни разкрива нашата крайна съдба като християни, ккрайната съдба на цялото човечество и на цялото творение, което ще се преобрази и прослави с величието и великолепието на Самия Бог.
Почти няма съмнение, че празникът Преображение Господне първоначално е бил част от Предпасхалния празничен цикъл на Църквата. Вероятно е бил празнуван в една от неделите на Великия пост. Някои исторически доказателства допускат да смятаме, че самото събитие е конкретно свързано с проближаващата смърт и възкресение на Спасителя.
„. . . та когато Те видят на кръста, да разберат Твоето волно страдание … „ (Из Кондака на Преображение).
В наши дни празнуваме Преображение Господне на 6ти август вероятно по някави исторически причини. При това лятното честване на празника много добре съвпада с мотива за преобразяването. Освещаването на грозде и други земни плодове на този ден е прекрасен и адекватен знак за окончателното преобразяване на всичко в Христа. Това показва крайния цвят и плод на цялото творение в Божия рай на нескончаемото Царство на живота, където всичко ще се преобрази чрез славата Господня.
Автор: протопрезвитер Тома Хопко
Превод от английски: Елена Папучиева
Публикацията е част от поредица беседи на протойерей Тома Хопко, които ще бъдат публикувани по повод изпълването на 85 години от неговото рождение.
Още публикации:
Бог е Господ и ни се яви; благословен е идещият в името Господне
