Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Лошите мисли тровят личния живот и отношенията между хората. Особено в семейната двойка: там преобладават мислите, които са резултат от корозията на времето и от факта, че нито ние сме такива, каквито другите искат да бъдем, нито обратното.
Във всички тези случаи виждаме присъствието на демоничен дух и тези същества винаги се опитват да замъглят умовете и сърцата на човека, за да доведат до разпад и разединение. Никой не може да твърди, че е безпогрешен или не притежава някакви особености. Но ако всичко, което правите, е да се вглеждате в поведението на другия, за да потърсите оправдание за своята грубост или безразличие към него, или за да не чувствате вина за това, че сте решили да не го обичате – то това ще е в голяма вреда на душата.
Подозренията пораждат лоши мисли. Когато другите искат да заемат мястото ни, да получават нашата заплата, когато пренебрегват способностите ни, и дори нещо повече – когато се превърнат в заплаха за нас – тогава се питаме: къде да намерим причина да проявим любов, грижа, да сме честни, да си помагаме, да си прощаваме и да проявяваме търпение?
Когато почувстваме, че ако простим на другите – те просто ще се възползват от това и ще се държат още по-лошо в бъдеще – това се превръща в основа за разпадането на човешките взаимоотношения. И как тогава да спазваме заповедите в Светото Евангелие, които се съдържат в текста на молитвата „Отче наш: „И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници“?
Що се отнася до подозренията в семейството между съпруга и съпругата – такива може да покълнат в резултат от ревност или разпаднали се мостове между съпрузите, както и при липса на комуникация.
Това поражда вълна от търсене на грешки в другия, явно или тайно, както и натрупване на стрес относно това накъде отиват взаимоотношенията помежду им. Подозренията не позволяват двамата да се наслаждават на любовта си и един на друг, и да следват своите планове и мечти – защото всичко това може да се окаже илюзия. А страхът да не изглеждат нелепо не позволява на никой от тях да изживее настоящия момент.
Църквата посочва не кое да е, а духовния живот като противоотрова срещу подозрението. Ключът е молитвата, любовта, прошката и уважението към свободата на другия, която е неоспорима. Ако сме подозрителни, то губим свободата да гледаме на другите с обич, с разбиране, и да се отказваме от неща, които не са толкова ценни. Според Църквата необходимо е не друго, а единство. Единство, основано на истината. И това не включва нереалистично търсене на съвършенство, което никога не може да бъде постигнато –защото ние като хора получаваме от Бог всичко, което ни липсва.
Нека не оставяме място за лоши мисли за който и да е от нашите ближни.
Автор: протопрезвитер Темистоклис Мурцанос
Превод: Анна Добрева
Източник: pemptousia.com
