Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Прочетох във вестника за много интересен и поучителен философски инцидент. Някакъв човек получил повиквателна в Портсмут, където, както си му е редът, му връчили да попълни анкета с въпрос за неговата религия. Тържествено и сериозно той написал: „Матусалит“[1].
Не знам кой е чел анкетата, но предполагам, че едва ли се е сблъсквал в живота си с повече от две-три религии. И все пак не успял да „вмести“ матусалитството в онова, което Босюе нарича „вариации на протестантизма“. Любопитството на този човек се разпалило и той се заинтересувал от насочеността на сектата; започнал да разпитва войника какво има предвид. Войникът му отвърнал, че въпросната религия изповядва принципа: „Да живеем по-дълго“.
Ако разгледаме този инцидент в религиозната история на Европа, то отговорът на войника струва повече от стотици вагони с всекидневни, седмични и месечни издания, в които се обсъждат религиозни проблеми, както и от множество религиозни книги. Всеки ден във всяко издание някой нов философ обявява раждането на нова религия; но в двете хиляди думи на две колони не може да се открие толкова точно попадение като „матусалит“. Задачата на литературата е накратко да ни разкаже дълга история; затова нашите съвременни философски книги не са литература. А този войник е носел в себе си истинска литературна душа; той е велик майстор на фразата и на модерната мисъл, както Юго или Дизраели. Намерил е думата, определяща цялото днешно езичество.
Оттогава, щом съвременни философи ми домъкнат новите си религии (на улицата винаги ме чака опашка от тях), аз вече съм в състояние да предваря техните излияния с една-единствена вдъхновена дума. Някой от тях започва: „Новата религия, основаваща се на Първичната енергия в Природата…“. „Матусалит“ – отвръщам аз и му пожелавам хубав ден. „Човешкият живот – ми казва друг, – човешкият живот е единственото свято нещо, свободно от суеверие и догма.“ „Матусалит – извиквам аз, – върви навън!“ „Моята религия е религията на радостта – заобяснява се някой трeти (плешив и кашлящ старец с тъмни очила), – религия на физическата гордост и сила, моята…“ „Матусалит“ – ще извикам отново аз, ще го хлопна по гърба и той ще се стовари на земята. Тогава ще влезе блед млад поет с разрошени коси и ще ми рече следното: „Настроенията и усещанията са единствената реалност, но те постоянно се променят… Трудно ми е да определя моята религия…“. „А на мен – ще отвърна аз – ми е съвсем лесно. Вашата религия е да поживееш повече; и останете ли тук по-дълго, това няма да проработи“.
Новата философия на практика означава възхвалата на стар порок. Имаше един софист, който защитаваше жестокостта, наричайки я мъжество. Имаше друг софист, който пък защитаваше разпътството, наричайки го свобода на емоциите. Имаше и такъв софист, който бранеше леността, наричайки я изкуство. Почти сигурно е – не се боя да пророкувам – че от тази софистическа сатурналия ще се пръкне някой софист, който ще се опита да идеализира страхливостта. Ако сте пребивавали в нездравословния свят на словоизлиянията, сами разбирате колко много може да се говори в защита на страхливостта. „Нима животът не е прекрасен и достоен за спасение?“ – възкликва отстъпващият войник. „Нима не съм длъжен да продължа несравнимото чудо на съзнателното битие“ – заявява бащата на семейството, скрил се под масата. „И нима не съм длъжен да остана тук, докато цъфтят розите и лилиите?“, разнася се гласът на гражданина изпод кревата. Лесно е да направиш от страхливеца поет или мистик, както е лесно да превърнеш тиранина в поет или мистик. И когато тази последна велика софистика и морбидност започнат да се проповядват в книгите и от трибуните, можете да не се съмнявате, че те ще вдигнат огромен шум. Имам предвид голям шум в малък кръг, който живее сред книгите и трибуните. Така ще възникне новата Велика религия, религията на матусализма: с венци, свещеници и олтари. Хиляди безстрашни кръстоносци ще се закълнат да живеят дълго. Но има нещо успокоително: няма да могат.
Преклонението пред живота като такъв (разпространено съвременно суеверие) пренебрегва парадокса на смелостта. Факт е, че никой човек няма да загине по-бързо от матусалита. Парадоксът на смелостта е, че за да съхраниш живота си, не трябва да трепериш над него. И разказаният случай е прекрасен пример за това колко малко теорията на матусалитството влияе на добрия живот на хората. А и случаят с този човек не е напълно ясен. Ако е изповядвал религията на дългия живот, защо е отишъл войник?
[1] Матусал е библейски герой, живял 969 г. (вж. Бит. 5:25–26). Б.пр.
Превод: Тони Николов
Източник: Списание „Култура“, бр. Брой 5 (3008), Май 2024
