Когато чуем за някой папа, то обикновено си мислим за средновековните водители на римската църква, чийто живот е пропит не само с духовност, но и с политика. Има обаче римски епископи, които са стояли твърдо във вярата, подвизавали са се и не само това, но дори са придобили святост.
Такъв един римски епископ е св. Агатон, папа Римски. Той служил като римски епископ от 27 юни 678 г. до кончината си през 681 г. От житието, преведено на български език на св. Агатон в книгата Жития на светиите за него научаваме: „Преподобният се родил в Италия от богати родители, които вярвали в Христа и водели благочестив живот. Те обичали сина си и го запознали с всички полезни и боговдъхновени книги. Преподобният толкова преуспял в изучаването на Свещеното Писание, че след кончината на родителите си събрал богатството, което му били оставили (около 1633 литри злато), събрал бедни, сирачета и вдовици и за един ден им раздал всичко. След това приел монашество в един манастир и започнал да се подвизава. Денем и нощем, без да се лени, се трудил да угоди на Бога и се молил за целия свят. Толкова ревностно се подвизавал в добродетелта, че Господ го удостоил с дара на чудотворството. Добродетелният живот на свети Агатон не останал тайна за хората и той бил поставен за архиепископ на град Рим. След като напътил за благочестив живот своето паство и се прославил с много чудеса, в сана на епископ преподобният се преставил в Господа„.
Традицията обаче разказва, че най-възрастният папа в историята е именно свети Агатон, както казахме той е избран за папа през 678 г. на преклонната възраст от 101 години. Управлява Римската църква три години, като дори успява да ръководи Шестия Вселенски събор, в който е осъдена монотелитската ерес. От историята на Шестия Вселенски събор научаваме, че св. Агатон свикал в Рим събор от 120 епископи, изпратил в Цариград четирима легати, за да председателстват събора от негово име, именно: презвитерите Теодор и Георги, дякона Йоан и иподякона Констанций, като ги снабдил с превъзходни и с учено съдържание послания до императора и до събора. В тия послания той изложил православната вяра въз основа на най-ясни места на Свещеното Писание, както и въз основа на светоотечески свидетелства и предания. На тоя Цариградски събор от името на Римския събор, станал под председателството на св. Агатон, заминали епископите Абунданций Патернски и Йоан Регийски, а също и презвитер Теодор, в качеството си на наместник на Равекския епископ Теодор. „На събора присъствали трима източни патриарси: Георги Цариградски, Макарий Антиохийски, Петър Александрийски, а Йерусалимският патриарх се представлявал от презвитера Георги. Те се придружавали от множество епископи, относно броя на които писателите не са напълно съгласни помежду си, понеже едни от тях имат предвид, както изглежда, само присъстващите на събора епископи, именно около двеста седемдесет и девет, като в това число включват може би ония, които са подписали посланието на римския събор и които се считали като присъстващи на вселенския събор в лицето на легати. По такъв начин в двадесет и седмата година от царуването на императора Флавий Константин Август, в 13-ата година на неговото консулство, в седмия ден на ноемврийските дни (678 г.), в палата на двореца, наричан Труло, в присъствието на императора и придворни чинове, всички събрани епископи започнали заседанията на събора, насочвайки своите усилия за утвърждаване на непоколебимо правило на вярата. Преди всичко говорили много монотелити за защита на своето учение. Те си послужили с неправилни тълкувания, изопачавания, дори и с измислици, и изказали много абсурди, украсени със смесици на много нечисти неща. След като била констатирана цялата несъстоятелност на монотелитското учение и били отхвърлени всички техни хитрувания и извъртания, папските легати предложили на събора посланията – отначало на Агатон и после на римския събор„, четем в историята на събора.
Тук правим едно любопитно отклонение. Освен св. Агатон възрастни папи били и Лъв XIII, който починал на 93-годишна възраст и Целестин III, починал на 91 или 92 години (неговата дата на раждане не е напълно изяснена от историческата наука).
Църковната история разказва още, че св. Агатон почива на възраст около 107 години. Разбира се днес някои изследователи смятат, че името на папа Агатон е объркано с името на монах Агатон, който живял до дълбока старост. Паметта на св. Агатон се чества в Православната църква на 20 февруари, а в римокатолическата на 10 януари.
Текст: Ангел Карадаков
Източници: Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“); ПРАВИЛА на Светата Православна Църква – Част 1; pillarcatholic.com; britannica.com; orthodoxwiki.org