Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Том I – Учение и Свето Писание
Символа на вярата
Възнесение
И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца . . .
След като възкръсва от мъртвите, Иисус се явява на учениците Си в продължение на четиридесет дни, а после „се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.” (Mк 16:19, виж също и Лк 24:51 „И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето“ Деян 1:9–11 „И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им. И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“).
Възнесението на Иисус Христос е последното действие от Неговото земна спасителна мисия. Божият Син „слиза от небесата“, за да извърши възложеното му от Отца дело и, приключвайки всичко, Той се връща при Своя Отец като възнася във вечността ранената, но и прославена човешка плът, която е приел (виж напр. Ин гл.17).
Значението на възнесение от гледна точна на християнската доктрина е прославата на човешката природа, възстановено единение на човека с Бога. Tова всъщност е и проникване от страна на човека в неизчерпаемите дълбини на божествеността.
Вече видяхме, че в Библията „небесата“ са символичен израз на нетварното, нематериалното, божественото “Божие царство” както един от светците на Църквата го нарича. Както Св. ап. Петър казва по време на първата си християнска проповед „бе възнесен отдясно на Бога“ (Деян 2:33 „И така, Той, след като биде възнесен с Божията десница“) – възстановено е общението между Бога и човека, постигнато е такова единство, което според Православното учение, е по-велико и съвършено от онова, което е дадено на човека при сътворението (виж Ефесяни гл.1–2).
Човек е сътворен с потенциала да е “участник в божественото естество”, ако отново се позовем на Св. ап. Петър (2 Пет 1:4 „чрез които ни са дарувани твърде големите и драгоценни обещания, та чрез тях да станете участници в божественото естество, като отбегнете световното разтление от похоти“). Според Православното богословие това участие в божественото, наречено „теозис“ (което значи обожествяване или обожение), се осъществява чрез възнесението на Христос в човешката Му природа. Именно това означава в символен смисъл “седна отдясно” на Бога, а не означава, че някъде в тварната вселена Иисус физически седи на материален трон.
Посланието към Евреи съпоставя Христовото възнесение с Йерусалимския храм. Както Израилският първосвещеник влиза в „Светая светих“, за да предложи жертва на Бога за себе си и за народа, така и Христос, единственият и съвършен Първосвещеник предлага на кръста Себе си на Бога като единствена вечна и съвършена Жертва, не за Себе си, а за цялото грешно човечество. Като човек Христос влиза (веднъж и завинаги) в единствената вечна и съвършена Светая Светих: самият „Божи престол на небесата“.
„И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий, нека се държим о вероизповеданието“ (Евр 4:14)
„Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва. Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен. А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата, и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.“ (Евр 7:26-8:2).
„Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, което е само образ на истинското, но в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас „(Евр 9:24).
„А Той, като принесе само една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу, очаквайки по-нататък, докле враговете Му бъдат турени подножие на нозете Му.“ (Евр 10.12–13); „Ще (Те) славя, Господи, от все сърце в съвета на праведните и в събранието.“ (Пс 110:1).
И така, Христовото възнесение се смята за първото човешко влизане в онази божествена прослава, за която той е създаден изначално. Това влизане става чрез възвисяването на божествения Син, който прие човешка плът и Сам Себе си отдаде на Бога като съвършена жертва.
Автор: протойерей Тома Хопко
Превод: Елена Папучиева
Публикацията е част от поредица беседи на протойерей Тома Хопко, които ще бъдат публикувани по повод изпълването на 85 години от неговото рождение.
Още публикации:
Бог е Господ и ни се яви; благословен е идещият в името Господне
