Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
– Отец, Вие бяхте протодякон на Българския патриарх Неофит и години наред служехте с него във всички големи празнични богослужения. Какви са Вашите духовни връзки с Негово Светейшество?
– Бог да прости Негово Светейшество Българския патриарх Неофит! Вечна и блажена да бъде неговата памет! Каквото и да кажем, колкото и да кажемза живота и делото на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит ще бъде наистина малко, но все пак той остави едно богато духовно наследство специално за нас, по-младите, духовници и наистина благодарим на Бога, че Той благослови да послужим заедно с него. Да видим добрия пример на добрия пастир и да може това духовно наследство да предадем на следващите поколения.
– Вашият духовен път е тясно свързан с Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. От началото на 2000-та година Вие сте иподякон там, а след това дякон и протодякон. През цялото това служение образа на Българския патриарх Неофит, а преди това и като Русенски митрополит как Ви съпровождаше, а и въобще какъв бе примерът, който Ви даваше?
– Точно така, още от студентските си години като млади иподякони с моите събратя Теодор, Николай, Ивайло, служехме с ревност в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски. Първо като иподякони на Негово Светейшество приснопаметния Български патриарх Максим. И точно в тези моменти особено трогателна беше срещата с митрополит Неофит. Тогава Русенски митрополит. Той успяваше да грабне сърцата ни с неговите проповеди. Винаги беше състрадателен, винаги обичаше да говори с младите иподякони. С него винаги сме споделяли своите студентски проблеми, обсъждали сме духовни въпроси и съответно сме получавали ценни съвети, благи думи. Така с Божия помощ след като той бе избран за първосветител на родната ни Църква с радост приех послушанието да бъда свещенодякон на Българската православна църква. Неописуеми са срещите с Негово Светейшество. Той беше човек на мира – миролюбив. Един прекрасен духовен пастир, който полагаше душата си за овците.
– Много хора през последните седмици товореха за него, описаха неговите качества – неговите смирение, любов и отзивчивост и множеството таланти, които Бог му е дал. Има ли нещо, което хората отвън да са пропуснали, да не са забелязали в образа и делото на Негово Светейшество? Негово служение бе белязано с трудности в обществото – Световната пандемия от Covid-19, всякакви конфликти и въобще кризи на личността. Как той преживя тези трудности, защото той съумя да проводи Българската църква и българския народ през тези изпитания?
– Наистина бяха много изпитанията, но той с вяра в Бога като добър пастир пое жезъла на ръководството и чрез молитва успя да изведе народа през тези трудности. Особено беше състрадателен към немощните, към страдащите, към гладуващите. Към всеки един човек, който се нуждае от елементарно човешко внимание. Наистина малко се знае за неговите благотворителни дела, защото той неискаше това да се разгласява и лично за мен най-дълбокото и най-късровено духовно преживяване беше по време на светата заупокойна литургия, когато отворих да подготвя светото евангелие и точно този откъс от светото евангелия според свети апостол и евангелист Матей – глава 6, от 1 до 13 стих описа неговото житие. Това беше едно истинско откровение. Той не обичаше лявата ръка да знае, че дясната нещо дава. Винаги проявяваше състрадателност към всеки нуждаещ се. С негово благословение в рамките на Светата Софийска митрополия активно работи отделът за благотворителност и милосърдие, под ръководството на господин Теодор Атанасов, в чийто състав участвам и аз, още един мой колега лекар и двама богослови. Като идеята на Негово Светейшество беше да се помага на всеки нуждаещ се. На всеки страдащ, защото той притежаваше в себе си изобилие от плодове на Светия Дух – мир, любов, радост, кротост, милост, милосърдие, а против такива няма закон. В тази среща бих изтъкнал няколко интересни случая от работата на отдела за благотворителност и милосърдие, защото Светейшия патриарх винаги светкавично откликваше на всяка една молба. Той съпреживяваше и страдаше за всеки един, който е поискал помощ. В една от молбите към нашия отдел бяхме помолени да откликнем на 73-годишна жена от един старчески дом с множество придружаващи заболявания с дегенеративно заболяване на тазобедрената става, която не можеше да се движи. Беше в инвалидна количка, а същевременно скъпоструващия консоматив беше непосилен за закупуване. Светейшият патриарх с радост откликна на тази молба. Даде ми послушанието – по най-бързия начин да се организира оперативна интервенция за тази жена и по неговите молитви всичко стана бързо и се увенча с успех. След известно време тази жена дойде в нашата болница да благодари на Светейшия патриарх и на целия отдел. А аз, когато я видях не можах да позная, че е ознази същата жена-инвалид в инвалидна количка. Още един такъв интересен случай – преди няколко години патриарх Неофит често питаше как са моите деца. Аз споделих, че в момента изработват картични за една благородна кауза – за едно момче в инвалидна количка с детска церебрална парализа, което няма възможност да следи учебният процес нормално, а се нуждае от специално помагало, специална количка, която ще може да го транспортира до четвъртия, петия етаж на училището. Патриарх Неофит като чу това без много да се замисли помоли да организирам една среща с родителите и със самото момче. Осъществи се още на следващия ден тази среща. Беше неописуема духовна радост. Светейшият патриарх прие детето и родителите с голямото си сърце, изпълнено с много любов и в разговора, който бе проведен Светейшият патриарх попита детето – кажи ми какъв искаш да станеш, когато пораснеш? Отговорът бе трогателен. Момчето каза: „Ваше Светейшество, когато порасна първо искам да стана добър човек, а след това всичко останало. Светейшият патриарх се просълзи и за няколко дни момчето се сдоби с необходимото помагало и цялото семейство, цялото училище бяха благодарни на патриарха и на отдела за благотворителност и милосърдие. Това е само един малък откъс от дейността на отдела, но иначе бяха многобройни молбите и съответно радостното откликване на Светейшия патриарх да помогне на всеки нуждаещ се. Така че за всичките тези години имахме много светъл пример. Това нещо го доказа и самото негово погребение. Толкова хора, спонтанно дошли да изпратят своя първосветител не бяхме виждали отдавна. Даже мои колеги от болницата споделиха, че за първи път им се е случило да плачат за човек, който не са познавали лично, но усещаме неговата доброта. Това бе той.
– Междо другото тове като ли масово явление и много мои познати и роднини казаха същото – плакали са и състрадавали за загубата на Негово Светейшество без да са имали възможност да го познават лично. Виждаме, че и сега на неговия гроб продължава потокът от хора, които оставят цветя, запалват свещичка, молят се за Светейшия патриарх. Това може би показва и неговия духовен авторитет, който той е имал сред нашия народ.
– Разбира се. Голям духовен авторитет. Самите реки от хора, които не спират денонощно говорят за него. Защото хората никой не може да ги накара на сила да излязат. Те усещат неговата подкрепа. Винаги са го обичали като добрия пастир, като един благ човек – човек на мира.
– В този милосърден отдел на Софийска св. митрополия вие започнахте през годините и различни благотворителни инициативи. Започна раздаването на храна всеки вторник в двора на митрополията. Имате ли данни на колко души е помогнато откакто съществува отделът?
– Точна статистика не водим поради това, че наистина лявата ръка не трябва да знае какво дава дясната. Но всеки, който е помолил е помогнато. Многобройни са активностите на отдела. Социалната кухня в чиято дейност участваше и Светейшия патриарх Неофит с лични средства, същевременно в много лечебни заведения бяха подарени животоспасяващи апарати. В Университетската болница за активно лечение и спешна медицина „Пирогов“, в болница „Царица Йоанна“ и в много други лечебни заведения. Специално в болница „Пирогов“ от името на Негово Светейшество бе подарен тромбоеластометър. Това е един специален уред, който до ден днешен функицонира в детска реанимация на болницата и е необходим за коригиране на коагулограмата т.е. за бързо действие при спешни случаи на децата. Отделно бяха проведени множество активности, множество благотворителни акции по време на пандемията. Всеки един болен имаше възможност да се докосне до няколко чудотворни икони. Бяха правени молебени, бяха правени множество дарения от консумативи и смятам, че Църквата беше много активна без много да се разгласява и да се тръби и всичко това се случваше с благословението на Негово Светейшество патриарх Неофит.
– Днес, когато говорим за него в минало време, въпреки че е много трудно да го правим, разбира ме неговия подвиг на това да поеме Църквата и нейното духовно ръководство в едно трудно и усилно време. Не само във вътрешен, но и във външен план. Вие бидейки родом от Македония – как там православните християни възприеха, чуха вестта за кончината на патриарх Неофит?
– Вестта за неговата кончина светкавично се пренесе и в целия свят, включително и в Македония. Моите роднини, моите приятели, съседи се обадиха да изразят дълбоките съболезнования за Негово Светейшество, защото той бе ярка звезда в духовен план. Никога, срещу никого не е казвал лоша дума. Това е голяма добродетел. Винаги е проявявал състрадания към по-малките, към по-немощните и чрез молитва е помагал по много духовни въпроси. Негово Светейшество оставя една страница от световната история, изписана със златни букви, като известен музиколог, духовник и първосветител на Българската православна църква. Наистина трудно е да се говорим в минало време за него, за това говорим и в сегашно време и в бъдеще. Защото той остави богато духовно наследство, което ще се помни през вековете.
– Накрая на нашия разговор кой е заветът, който вие ще носите в сърцето си, в своето служение в духовното поприще, а и в своя живот, което ще предадете на своите деца и е полезно за нас самите да чуем и да го запишем, ако трябва и със златни букви, в сърцата си? и да го следваме и ние до края на живота си?
– Неговите думи бяха – да запазим спокойствие. За нищо на света да не си нарушаваме духовния мир. Да помагаме на всеки, който има нужда от нашата помощ. Да обичаме ближния като себе си.
С протодякон Деян Коруновски разговаря Ангел Карадаков.
Светодавец, брой 3-4, 2024 г.
