Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
След няколко месеца боледуване и болничен престой на 13 март 2024 година в късните часове през нощта се упокои в Господа и завърши в блажено успение своя земен път Негово Светейшество Българският Патриарх Неофит (1945-2024) – третият по ред Светейши патриарх на Българската православна църква след възстановяване на нейното патриаршеско достойнство през 1953 година в средата на ХХ век.
Какво успя да направи той като предстоятел за Българската православна църква и за българския народ за тези само 11 години от своето първосветителско служение и как ще бъде запомнен Патриарх Неофит въз основа на своето църковно служение? С какво хората асоциират неговата личност и как ще запомнят този наш духовен първойерарх и архипастир въз основа на неговото духовно наследство? Кои са по-важните насоки на неговата църковна и мисионерска дейност през последното десетилетие, когато той беше начело на Българската патриаршия, и как ще бъде продължена неговата първосветителска мисия и пастирска дейност след неговата блажена кончина?
Много журналисти, политици, общественици и учени се интересуват настойчиво от тези въпроси и, в съзвучие с интереса на българското общество, задават тези въпроси през последните два месеца. Това са въпроси и тревоги, които неизменно се съчетават с много лични спомени и впечатления, с думи на истинска почит, на благоговение и дълбоко уважение към любимия български патриарх. В тези въпроси неизбежно изпъкват на преден план и се съчетават в единство както личните качества и величествена осанка, така и служебните институционални измерения на неговото патриаршеско служение като предстоятел на Българската патриаршия и духовен отец на българите.
Как е възможно да се говори точно и изчерпателно за Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и с какви думи на утеха и признателнсот може да бъде изразено необходимото уважение и почит към неговото дело, за да бъде разказано, макар и накратко, и обрисувано в пълнота неговото богато духовно служение? Как може да бъде пресъздадена и обрисувана адекватно неговата забележителна личност и да бъде обхванато в пълнота неговото духовно дело и църковно служение, които обхващат десетилетията през втората половина на ХХ век и първата четвърт на новия XXI век? Какви са неговите най-важни духовни завети и пастирски послания към вярващите православни християни и към целия български народ?
На тези няколко основни въпроса, макар и съвсем накратко, ще бъде направен опит да се даде един първоначелен отговор чрез кратък обзор и щрихиране на някои от по-важните духовни послания и акценти от първосветителското служение на Българския патриарх Неофит, което премина през последното динамично десетилетие от живота на българското общество и поставя своя отпечатък върху най-новата историята на Българската православна църква.
1. Исторически условия и църковно-обществена мисия
Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит ще остане в църковната памет, и ще бъде запомнен от българите, със своите достойни и забележителни дела на първойерарх и първосветител на Българския патриаршески престол и чрез своето отдадено на Бога и ближните служение. Това негово първосветителско служение премина през трудни и бурни времена на изпитания за българския народ, на критични моменти за българското общество и големи предизвикателства и надежди за Българската църква. Той започна своето патриаршеско служение в едни трудни и смутни времена на обществено-политическа криза, на улични протести, обществени брожения и катаклизми, но и на огромни надежди за духовно помирение, възстановяване на обществения мир и одухотворяване на обществения живот, които се насочиха напълно закономерно към неговата личност на църковен водач още от момента на неговия патриаршески избор и интронизация през месец февруари 2013 година. Огромни обществени очаквания и надежди на целия български народ бяха насочени към неговата личност и достолепна фигура, надежди за духовен подем и мирно обществено съжителство и политическо развитие на България като европейска страна, която се е устремила към достойно място в семейството на европейските народи и като пълноправен член на Европейския съюз.
Още през първите години от своето патриаршеско служение със своите духовни слова, патриаршески послания, пастирски проповеди и обръщения към държавните институции и цялото общество Патриарх Неофит успя да оправдае тези очаквания и да издигне авторитета на Българската православна църква като първостепенна институция в българското общество. Според рейтинга на държавните институции през тези първи години от неговото служения Българската православна църква започна да заема първостепенно място по доверие в общественото мнение и се превърна в една от най-одобряваните институции според общественото мнение.
До голяма степен този обществен престиж за Българската православна църква се дължеше на личния авторитет и достойнство на новия Български патриарх и неговото разбиране за достойнството и мисията на Църквата и конкретно на нейния първосветител.
В своето разбиране за служението на Българския патриарх Негово Светейшество разкрива сърцевината на своето виждане, което вдъхновява неговото лично църковно служение. Това свое духовно разбиране за архипастирското си служение той изразява с думите: “Мисията на патриарха е мисията на Добрия пастир. Оня пастир, който според притчата за Спасителя, полага душата си за овците. Той храни с небесна храна своето паство. Старае се то да бъде издигнато в нравствено отношение, да живее по Божиите заповеди чист живот и достоен за званието на Христови следовници.”
2. Личен духовен път в служение на Бога и Църквата
За да очертаем в най-общи линии образа и достолепната личност на Българския патриарх Неофит е необходимо да проследим накратко неговия духовен път на служение и израстване в Църквата, по който той преминава през своя отдаден на Бога и църковното служение живот.
Още от своето ранно детство той е посветен на Бога от своите родители и семейното християнско възпитание и преминава през всички духовни степени на църковно служение от църковен певец и иподякон, през ученик в Духовната семинария и студент в Духовната академия, преподавател по църковна музика и талантлив изпълнител и композитор на източно-църковни песнопения. Тази негова отдаденост на църковната музика го подготвя за преподавателско служение в Духовната академия и църковно служение като монах, архимандрит и диригент на църковни хорове, протосингел и викарен епископ в Софийска митрополия.
Епископ Неофит е назначен от Светия Синод за ректор на Духовната академия в началото на месец декември през 1989 година. Неговото академично поприще съвпада с началото на политическите промени в страната след историческия пленум на ЦК на БКП и началото на смяната на стария тоталитарен комунистически режим. Една от основните насоки на духовно служение в Църквата за прослава на Бога е църковното пеене и църковната музика – както източната византийска църковна музика, така и хоровата многогласна църковна музика със западна нотация.
През 1991 година Левкийски епископ Неофит е първи декан на възстановения Богословски факултет на Софийския университет и под негово ръководство става възвръщането на висшата богословска школа в състава на Алма матер. За своите академични заслуги Българският патриарх неофит е заслужено удостоен от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с почетното звание „доктор хонорис кауза“ като се ползва с високо уважение и авторитет сред цялата академична и научна общност в България, а заради безспорните си познания и изпълнителски качества в областта на църковната музика и в другите поместни православни църкви.
През 1992 година като Левкийски епископ той става главен секретар и говорител на Светия Синод и активен участник в борбата срещу разколническите действия на отцепилите се от каноничното ръководство на Българската патриаршия клирици, които се отделят в дългогодишен разкол, който смущава и разтройва духовния живот на Българската правослвна църква. Тези събития от началото на прехода са преодолени от Българската православна църква чрез Всеправославния събор в гр. София през 1998 година, на едно чисто канонично рамнище, и едва с приемане на новия Закон за вероизповеданията от Народното събрание през 2002 година на чисто юридическо, политическо и обществено равнище. През тези трудни години голяма роля в този процес има и бъдещият Светейши патриарх Неофит, който е неотлъчно до тогавашния патриарх Максим в борбата за канонично единство и достойнство на Българската патриаршия.
От 1994 година Негово Светйшество Неофит е избран за Доростоло-Червенски митрополит, а после продължава своето архиерейско служение като Русенски митрополит. На това църковно поприще той извървява пътя на достойно пастирско, архиерейско и културно-просветно служение и разгръща широка мисионерска, духовно-просветна и обществена дейност в гр. Русе и Русенска епархия до избора му за Български патриарх през 2013 година. На 22.06.2010 г. Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Неофит е удостоен от Президента на Република България с орден „Св.св.Кирил и Методий” – огърлие „за особено значимите му заслуги за развитието на Духовната академия „Св. Климент Охридски”, за приноса му за развитие на научно-просветителските връзки и взаимоотношенията между източните и западните християни и по повод неговата 65-годишнина”.
3. Църквата е призвана да предпазва обществото от подмяна на ценностите
Служението на Българската православна църква в миналото и днес е свързано с духовната просвета на вярващите християни и мисията за запазване на мира и просперитета, основани върху непреходните и универсални евангелски ценности. В своето патриаршеско послание за празника на светите братя Кирил и Методий и за възстановяване на Българската патриаршия, произнесено на тържествената света божествена литургия в патриаршеския катедрален храм в столицата София негово Светейшество патриарх Неофит казва: “Много са задачите, които днес стоят пред Българската патриаршия, но Родната ни Църква се явява пазителка на Словото на Живия Бог, Който пребъдва вовеки. Тя е призвана непрестанно да утвърждава в общественото съзнание принципите на християнската нравственост и да предпазва обществото от подмяна на ценностите, така както Светите братя Кирил и Методий са съградили основата на техния духовен живот! Днес от Църквата се очаква отговор на нравствените и социални проблеми, стоящи пред съвременното общество и Тя, заедно с всички родолюбиви и добронамерени люде, е призвана да способства за подобряването на духовното и нравственото състояние на народа при новите исторически обстоятелства. Ако християнската вяра не стане определяща в живота ни, ще продължаваме да страдаме от оскъдицата на взаимна любов и търпимост, от липсата на вътрешен мир и от всевъзможни разделения и противопоставяния.” (1)
За да вървим уверено по Христовия път на спасението и да придобиваме спасителната благодат на Светия Дух е необходимо да следваме по стъпките на Спасителя и да служим на Бога и ближните и да носим своя кръст. Пътят на Кръста е пътят на спасението и вътрешното духовно преобразяване и според Патриарх Неофит това е благословеният път на нашето духовно израстване и преобразяване. “Пътят на Кръста е този, който всеки от нас извървява на първо място вътре в самия себе си – във ветхия човек в нас, който е разпнат заедно с Господа, „за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха“ (Рим. 6:6). „Разпнах се с Христа, пише свети апостол Павел, и вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2:19-20). Този е от самото начало на християнството светлият идеал, с който живеят всички онези, които са Христови. Този идеал предполага отричане от себе си и цялостно посвещаване на Онзи, Който „заради нас, човеците, и заради нашето спасение“ (Символ на вярата, 3) пръв беше прикован на Кръста и умъртвен, за да проправи за всички нас пътя към живота, и Който беше предупредил: „в света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16:33). За да победим обаче, не можем да не минем и през скърбите и кръста, отреден за всекиго от нас.
В този смисъл пътят на Кръста е и начинът, по който живеем в света. Този свят, който знаем, че „цял… лежи в злото“ (1 Иоан. 5:19), всекидневно поставя изпитания пред християнската ни съвест, постоянно ни заставя да правим своя личен избор между добро и зло, между светлината и тъмнината, между живота и смъртта. В същото време не трябва да забравяме и че същият този свят е бил целият изкупен чрез Кръстната жертва на Господа, Който заради това се въплъти и стана Човек – за да го спаси и обнови: „… Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него“ (Иоан 3:17).
И затова от нас се очаква да проявяваме същата състрадателност и любов, същото милосърдие и човеколюбие към всекиго и всичко около нас, които пръв ни е засвидетелствал Сам Бог, Който „… толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан 3:16).”
4. Православната вяра и нейното духовно значение за живота на вярващите
В своите пастирски послания и патриаршески слова Негово Светейшество патриарх Неофит винаги разкрива с духовна дълбочина и съвременно актуално звучене истините за християнската вяра, значението на молитвата и духовния живот на вярващите християни по пътя на тяхното спасение. По този път християните се уповават най-вече на Бога и на Неговата благодатна подкрепа, но също така осъзнават своя нравствен дълг да следват примера на Христа Спасителя и да се изкачват по трудния и стръмен път на евангелската правда, който води към Царството Божие.
В този труден духовен път християните разчитат и се уповават на Божията любов – на Божието всемогъщество и човеколюбие и на Неговата свръхестествена благодатна подкрепа. “Вселюбящият ни Творец и Небесен Отец, казва в едно свое послание патриарх Неофит, е дарувал на всички нас благодатни сили за постигане на вечното спасение и от нас зависи дали ще предадем себе си на световните съблазни или на Божествената любов, дали ще пропаднем в бездната на безчестието или ще достигнем Небесата.”
Християните изграждат своето спасение чрез жива и действена вяра, и добри дела в общение с Бога и ближните. Техният духовен път на земята преминава в благодатното лоно на Църквата и под знака на Божието благословение където всички са призвани да разкриват своите заложби и духовни дарувания чрез служение на ближните и за благото на Църквата и обществото. Тези християнски традиции за духовно общуване и служение на ближните в съвременния свят са поставени на сериозно изпитание и понякога се пренебрегват поради различни светогледни и морални нагласи, които водят до краен индивидуализъм и себичност, до краен утилитаризъм, консуматорско отношение към живота или груб хедонизъм.
Затова и в съвременния свят Църквата е призвана да предпазва човека от този груб материализъм и да го подкрепя по пътя на неговото духовно израстване и нравствено усъвършенстване, да го вдъхновява за добри дела и да му сочи пътя към Бога и Божието царство. Според Патриарх Неофит в Църквата всеки човек намира своя личен път към Бога, но и една духовна общност на любовта, която запазва целостта на обществото и народа. “Църквата е призвана да се моли за своя народ и да му сочи добри примери за подражание, за да се запази целостта на народа, доброто, което той съхранява и се стреми да пренесе и в бъдните си дни.”
Своите духовни послания и поучения патриарх Неофит отправяше винаги на големите християнски празници и по повод на различни кръгли и юбилейни годишнини. Той отправяше с благост и убедително слово своите поучения към всички хора, както в Църквата, така и в обществото – към политиците и обществените водачи, към служителите и учителите, към учените и възпитателите на подрастващите.
Още в началото на своето патриаршеско служение в едно свое поучение и обръщение пред обществен форум, посветен на съвременното лидерство в обществото, патриарх Неофит разкри своето виждане за християнските измерения и духовни ценности на лидерството. В своето пастирско слово той се обърна към обществените водачи и политически лидери с поучително слово и ценни напътствия, с които напомняше отговорността на тези, които са призвани на служат на своите ближни във всяка една област на духовния, културния и обществения живот. В това свое обръщение между другото той изрази евангелските принципи на лидерството със следните думи: “Бог поставя някого за лидер, не за да задоволява той личните си амбиции и цели, а за да послужи за благото на онези, над които е поставен. Издига го не за да господарува над тях, а за да им бъде слуга и раб. Ето такъв трябва да бъде истинският лидер – отдал напълно себе си на волята Божия и на грижата за поверените му от Него хора. При това не по принуда, а доброволно. Приелият служението на лидер свободно избира да пренебрегва своите желания, удобство, спокойствие, не поради страх, а от любов към Този, Който го е издигнал на този пост и към онези, над които е поставен. Тогава и поверените му души ще го слушат, ще го уважават и следват не поради страх и принуда, а водени от доверие, искрено уважение и любов.”
5. Ролята на Църквата в миналото и днес
Църквата в днешните динамични времена на бурно развитие и технологичен напредък е призвана да подкрепя и предпазва съвременния човек от духовната криза и загубата на неговия духовен образ. В много от своите послания и духовни завети към съвременния човек патриарх Неофит напомня за рисковете от духовната криза на ценностите и опасностите от дехуманизация и обезличаване на съвременния човек ако той загърби Бога и се отдалечи от своето християнско духовно наследство или загуби благодатната връзка с живота на Църквата. “Моралните ценности, честта, себежертвеността в името на другите – близки и непознати, на народа и едноверците – сякаш са останали далече в миналото и са загубили своята актуалност и ценност. От това губим всички ние и като народ, и като личности, защото Бог е създал човека да живее в общност и така, чрез себежертвената любов, да възраства в съвършенството.”
В своите християнски пастирски послания и духовни поучения патриарх Неофит неизменно сочи пътя на човека към Бога в съвременния свят и му показва връзката между личното усъвършенстване и служението на ближните в обществото. Много от пастирските послания на Българския патриарх през годините на неговото първосветителско служение са посветени на ролята на Църквата за обществото в историята и днес. По повод на много юбилейни чествания или на годищнини, тържества за национални празници и други официални събития и церемонни той отправя своя архипастирски призив, увещание и напътствие към политици и държавници, към общественици и учители, журналисти и други публични личности. В тези послания той неизменно акцентира на истината за градивното сътрудничество между Църквата и държавата за благото на обществото и за общонародните интереси.
В тази връзка в своето слово за празника на столичния град София през 2018 година Негово Светейшество споделя: “Историята на нашия народ ясно показва, че силата на България винаги е била в единството на Църква, народ и държава. Че само обединени ние можем да постигаме нашите исторически и конкретни цели и задачи, а страната ни да просперира истински, да бъде желано място за живеене и да печели любовта и уважението на своите съседи и на целия културен свят.”
“Днес, когато нашият свят продължава да бъде разкъсван от междуособни борби и противоречия, когато благоволението между хората все повече отстъпва пред враждата и непоносимостта към другия, когато военните конфликти като средство за разрешаване на споровете ни не само не намаляват, но възприемат все по-застрашителни размери и съсипват милиони човешки съдби, ние отново имаме една единствена истинска надежда и тя е нашата вяра и упованието ни в Божията благост и Божията всеопрощаваща любов. Тази любов, която накара Самия Бог да възприеме човешката природа, да влезе в нашия свят и да живее сред нас като човек; която Го доведе до Кръста и разпятието, страданията и смъртта, и дори до бездната на ада, за да извърши така нашето изкупление и спасение.”
В своето пастирско и първосветителско служение патриарх Неофит положи много усилия за подкрепа от страна на Църквата на религиозното образование и духовната просвета на подрастващите в българското училище. Тази мисия и приоритет на своето служение той оповести още след неговия избор и интронизация и на нея посвети много духовни грижи и неуморни усилия. В редица свои послания и обръщения до министри и народни представители заедно със Светия Синод беше подготвена нова учебна програма по предмета Религия в българското училище, която беше одобрена от Министерството на образованието и науката и в продължение на няколко години бяха подготвени и одобрени нови учебници за преподаване на Релгия -Християнство-Православие за учениците от 1-ви до 12-ти клас на българското училище.
Всяка година в началото на новата учебна година Негово Светейшество Българският патриарх Неофит се обръщаше с топли думи на обич и грижа към всички български деца и техните родители и им пожелаваше с благословение да възрастват в учението и науката и да бъдат добри следовници на светите братя Кирил и Методий и на всички български духовни будители в нашето съвременно общество.
По време на пандемията и социалната изолация през 2020 година пастирската грижа и мъдро духовно ръководство на Българската православна църква и православния вярващ народ проличаха в особена степен поради всеобщата грижа, притеснения и страхове за здравето и свободата на движение в общественото пространство. Тогава повечето храмове на Изток и Запад в Християнския свят бяха затворени за вярващите християни поради извънредните мерки и строгия контрол на обществените власти. В тези смутни дни Българският патриарх не позволи да бъдат напълно затворени християнските храмове и църковните богослужения продължиха да се извършват редовно, за да получават своята духовна грижа, утеха и подкрепа всички нуждаещи се хора в нашето общество. На този Великден тогава в условията на пандемия в Патриаршеската катедрала на България Негово Светейшество Българският патриарх Неофит извърши празничното пасхално богослужение при спазване на необходимите мерки в храма, което даде силен импулс на духовна надежда, увереност и утешение на всички, а чрез телевизионното излъчване на Пасхалната служба по националната телевизия БНТ1 се показа за поред път достойството и отговорността на Българската патриаршия в един труден за всички и драматичен исторически момент.
Със своите мъдри пастирски напътствия, официални становища и публични позиции Българската патриаршия показа своята отговорност за паството и народа и демонстрира за пореден път своя висок авторитет и обществена отговорност за целия български народ и за най-уязвимите групи от нашето общество.
Заключение
Всички, които са познавали лично или са общували по един или друг повод с Блаженопочившия патриарх Неофит в дните на всенароден траур и драматична раздяла с него си припомниха неговте достойни дела, свидетелстваха за множество трогателни срещи и незабравими моменти от общуването с любимия духовен отец на България. Всеки по свой собствен начин приживяваще драматичната раздяла с Българския патриарх и първосветител и преоткриваше в своята памет и съзнание неговата личност и неговото достойно духовно служение за род и Родина.. В телевизионните и радио предавания, в пресата и социалните медии в тези скръбни дни след неговата кончина изобилстваше от спомени и изповеди за духовните радостни мигове от срещи и съприкосновения със светлата личност, величавата фигура и обаятелна осанка на Българския патриарх Неофит. Неговите студенти и състуденти, служители и съслужители, духовни чеда и познати колеги – музиканти, диригенти, композитори и изпълнители, всички споделяха едни и същи впечатления и незабравими спомени за неговата доброта, лъчезарна усмивка, сърдечна топлота и доброта, извиращи от чистотата на сърцето. За неговата търпеливост и снизходителност, човеколюбие и братолюбие, дълготърпение и смиреномъдрие и готовност за подкрепа и оказване на човешка помощ и духовно насърчение. Тези спомени и свидетелства са безброй и е невъзможно да бъдат описани, изброени и сумирани.
Земната кончина на Светейшия Български патриарх Неофит, припомнянето на духовните му послания и завети към българския народ преди последния му земен път, както и сбогуването с него на Православната църква и целия народ, съвпаднаха с дните на първата седмица от Великия пост и духовната атмосфера непосредствено преди Неделята на Всеопрощението. Чрез своя пример и духовна чистота за пореден път той беше учител и пример за смирение, величие и духовна сила за всички вярващи християни и за целия български народ. А неговата тиха и блажена кончина се оказа поредният духовен урок и знак свише за помирение и призив към молитвена вглъбеност за всички християни и българи в тези драматични дни. Отново Светейшият патриарх както чрез своите проповеди и духовни слова подкани всички да обърнат духовен поглед към себе си и да се вгледат във важните и непреходни духовни истини на вярата и вечни ценности в живота и своя земния си път – припомниха си тихите уроци и поучения на своя духовен отец и патриарх на България и се вгледаха в неговото духовно наследство и непреходно дело. Затова и съвсем заслужено в деня на неговото опело и погребение всенорадната почит се разкри като спонтанен порив към молитва и единение с Бога и като помен и почит за един истински духовен първойерарх, отец и Българския първосветител.
Бог да прости и упокои Негово Светейшество Българския патриарх Неофит в Своето небесно царство на светлината, правдата и любовта! Амин!
Автор: доц. д-р Костадин Нушев
Светодавец, бр. 3-4, 2024 г.
Източници и литература:
А. Патриаршески слова, проповеди и поучения
1. НЕОФИТ, Патриарх Български и митрополит Софийски. Слово на Тържествената Света литургия в ПКХП “Св. Александър Невски” по случай Деня на Светите равноапостоли Кирил и Методий и Възстановяването на Българската патриаршия (11.05.2014 година).
2. НЕОФИТ, Патриарх Български и митрополит Софийски. Слово за празника на град София (17.09.2018).
3. НЕОФИТ, Патриарх Български и митрополит Софийски. Слово за Благовещение Богородично (25.03.2023).
4. НЕОФИТ, Патриарх Български и митрополит Софийски. Слово за Неделя Кръстопоклонна (03.04.2021)
Б. Публикации в периодични издания, електронни медии и интернет
1. Доц. Костадин Нушев. Служението на българския патриарх Неофит беше в трудни времена. БНТ, 14.03.2024. (https://bntnews.bg/news/doc-kostadin-nushev-sluzhenieto-na-balgarskiya-patriarh-neofit-beshe-v-trudni-vremena-1270594news.html)
2. Доц. Костадин Нушев. Патриарх Неофит успя да консолидира църквата. – БНР, Радио Пловдив, 14.03.2024. (https://bnr.bg/plovdiv/post/101962420)
3. Доц. Костадин Нушев: Дядо Неофит въздействаше на миряните по неповторим начин. – Евронюз България. 15.03.2024. – (https://euronewsbulgaria.com/news/25860/dots-kostadin-nushev-dyado-neofit-vuzdeystvashe-na-miryanite-po-nepovtorim-nachin)
4. Доц. Костадин Нушев. Простено-прости.– „Благовестие“, БНР, Програма „Христо Ботев“, 17.03.2024. (https://bnr.bg/hristobotev/post/101963708/prosteno-prosti)
5. Доц. Костадин Нушев. Новият български патриарх трябва в голяма степен да се доближава до качествата на патриарх Неофит. – БТА, 19.03.2024. (https://www.bta.bg/bg/news/lik/637582-noviyat-balgarski-patriarh-tryabva-v-golyama-stepen-da-se-doblizhava-do-kachest)
6. Доц. Костадин Нушев. Около 10 са потенциалните кандидати за овакантения престол. – в. Галерия, 20-26.03.2024, бр.12, с.5.
