Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
– Отец, на 13 март ни напусна Негово Светейшество Българският патриарх Неофит. Благодарим за възможността да говорим за патриарх Неофит и за неговото дело. Вас ви свързва и кръвно, но и духовно родство от десетилетия и години назад във времето. Какъв е за вас патриарх Неофит? Какъв човек беше той и какъв духовник?
– Достойно изпратихме в последния му път скъпия, обичания от всички наш духовен водач, грижовник, любвеобилен първосветител – Свeтейшия ни Български патриарх и Софийски митрополит Неофит – Царство му Небесно. Отиде си от този свят един колос на Българската православна църква. Той наистина бе близо два метра висок, но истинската, несравнима висота беше тази на духовното му величие. Наред с тъгата по него, ние бяхме развълнувани от всенародната любов, която видяхме. И чистите изповеди за него, които чухме от хората. Дядо Неофит беше една богато обдарена от Бога личност. Той ни остави много предостойни, благодатни трудове за слава на Бога и за полза на народа. Всички ние сега oт сърце му благодарим за неговата любов към всички нас и за всичко онова, което той е направил за полза на светата Църква и на отечеството. Всички вие знаете, че дядо Неофит имаше един ярък музикален талант. Той беше и диригент, но и изкусен, боговдъхновен певец. Притежаваше красив баритонов глас – талант, който се проявил в ранното му детство, в семейната среда, когато пеел заедно със своя по-голям брат Димитър, отишъл си от този свят два месеца по-рано. Оттогава братята двоицу са някъде горе заедно. Тези двама братя от ранно детство са възпитани религиозно-нравствено и са проявили своята музикална дарба. По Божий промисъл и двамата братя постъпват в Софийската духовна семинария. Симеон, както се казваше в мире дядо Неофит, постъпва в Духовната семинария през 1959 г., за да възраства в този духовен разсадник – както наричат Семинарията – и телом, и духом. През това време Духовата семинария имала много голям хор – от повече от сто семинариста. И на една снимка на този хор от 1956 г. в зала „България“, от концерт в две части – църковни песнопения и светски хорови творби – можем да видим, че диригент е нашият скъп преподавател по музика в Духовната семинария – Авраам Вачев, Бог да го прости. И ето, че дядо Неофит или малкият Симеон постъпва в този духовен разсадник, където напредва в богословските науки, но и развива своята музикална дарба. Още в четвърти клас в Духовната семинария той вече е помощник-диригент на господин Авраам Вачев. През 1969 година, когато аз постъпих в Духовната семинария, или три години след завършването дядо Неофит, аз бях много впечатлен от това, че по време на нашите репетиции с този огромен хор ползвахме щимове и партитури, разписани точно от богослова Симеон – с неговия калиграфски почерк. Аз толкова се вдъхнових от това, че той е бил помощник-диригент, че се стараех да му подражавам.
Още във втори клас на семинарията, през 1970 г., господин Вачев за първи път ми даде да дирижирам класния хор, а малко по-късно станах и помощник-диригент на хора. И там, в диригентската стаичка се пазиха всички тези щимове и партитури, написани от дядо Неофит, от Симеон, така и от неговия брат Димитър, и от други семинаристи. Когато дядо Неофит отбива военната си служба и постъпва в Духовната академия, той продължава да се труди и да се развива музикално, като вече и помага в църковно-певческата практика. Заедно със своят брат Димитър са били певци в катедралния храм „Св. Неделя“. Дядо Неофит е бил диригент известно време и на квартета при Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Когато завършва Духовната академия, през 1971 г., той е назначен за помощник-диригент на Смесения хор при храм-паметника „Св. Александър Невски“. Малко по-късно по решение на Св. Синод на БПЦ той е изпратен като аспирант в Московската духовна академия. Симеон учи две години в диригентския клас, като заедно с това пише кандидат-докторска дисертация. Завършва с пълно отличие диригентския клас.
И след продукцията, след изпита, който има с хора при този клас, той получава диплома, но и забележете – златен камертон, който е връчен лично от тогавашния Московски и на цяла Русия патриарх Пимен. След своето завръщане Симеон Николов Димитров, както се нарича в мире, се отдава с любов на това да пее Богу. Както и днес пеем ние в псалмите „Пою Богу моему, дондеже есмь“ – или „Ще пея на моя Бог, докле съществувам“. От Светия Синод получава назначение да бъде преподавател по Източно църковно пеене в Духовната академия и диригент на студентския хор. Това време е много важно за него, тъй като той решава да приеме ангелско житие, т.е. да приеме монашество – да остави света и да се посвети в служба на Бога и на народа. Аз си спомням много добре тази дата – 3 август 1975 г. – в Троянската света обител тогавашният Български патриарх и Софийски митрополит Максим пострига за монах Симеон с името Неофит. По време на богослужението пя хорът при катедралния храм „Света Неделя“ с диригент господин Иван Куртев. Аз току-що бях завършил Духовната семинария – беше лятото на 1975 година. Много пъти след това съм се черкувал в този храм и слушайки този хор – си мечтаех някога да мога да пея в него. А по-късно дори станах помощник-диригент на господин Иван Куртев, и в последствие – и диригент на хора.
И така, на онази вълнуваща богослужба освен благолепието на Троянската света обител, и тази манастирска идилия – усещахме и настроението от това, че нашата родна Православна църква ще има нов монах.
А хората неслучайно казват – каквото е монашеството, такава е и държавата. Тоест, при едно силно монашество – ще има и старчество, ще има молитвеници, а при слабо монашество – ще има бездуховност. За съжаление, ние днес трябва да се молим усилено, тъй като у нас жътвата е голяма, но работниците на нивата са малко. И да се молим Господарят на жътвата да изпрати работници на нивата: да се множат монасите и духовенството. И всички ние да имаме, преди всичко, духовен живот. Когато дядо Максим, Бог да го прости, изрече думите „вземи ножицата и ми я подай” по време на пострижението три пъти, преди последния път дядо Неофит се просълзи и върна ножицата. Но много силни са и думите, които тогава, преди третия път, Негово Светейшество каза: „чедо, ако обещаеш и не изпълниш, по-добре не обещавай”. Негово Светейшество патриарх Неофит, не само изпълни своето обещание, но имаше и предостойни, благодатни трудове, за полза за всички нас. След като приема монашество дядо Неофит започва своето израстване в йерархията, но всичко това беше едно послушание за него.
Аз съм свидетел: през годините той като протосингел споделяше колко отговорно дело има да върши и как Негово Светейшество патриарх Максим му дава задачи, послушания, които той трябва да изпълни. Спомням си как веднъж, късно вечерта, отидох да го видя в стаята, където и в момента живее протосингелът. И той както винаги ме посрещна – прегърнахме се, целунахме се и го попитах как е, има ли нужда от нещо. А той ми каза – „Кирчо, виждаш ли тук тези папки? Всичките мен чакат, не знам кога ще си легна”. Ето това е неговата всеотдайност и отговорност – че той трябва да свърши всичко това. Не някой друг, а лично той. И от съня се отделяше, за да може да се труди и да бъде полезен. Така беше до последно. През тази същата 1975 г., той прие да бъде освен преподавател в Богословския факултет, тогава Духовна академия – и диригент на Софийския свещенически хор: пост, който той прие от ставрофорен иконом Димитър Попконстантинов, Бог да го прости. Отец Димитър беше дългогодишен диригент на хора, преподавател в Духовната академия и диригент на студентския хор. През 1979 г. дядо Неофит получава поръчка от компанията Deutsche Grammophon – да се направи запис на тържествена служба с участието на монаси от Рилската света обител в прослава на всебългарския светец – преподобни Йоан Рилски Чудотворец. И отново така отговорно дядо Неофит посреща тази поръчка. Но тъй като нямаше как монаси от Рилската света обител да изпълнят църковните песнопения представително като за грамофонна плоча – той организира една група певци от църковен хор, които да го направят. Но не Направихме в Рилския манастир, а в храм „Св. Йоан Рилски” в Духовната семинария, която по това време беше Дворец на пионерите. Аз, като студент в Духовната академия, имах честта да бъда поканен в тази група и да участвам в тези записи. Това беше за мен голямо, незабравимо преживяване. Беше много вълнуващо – трябваше да създадем атмосфера сякаш сме насред богослужение – да се чува кадилница, да се чува присъствието на богомолен народ, а и най-вече стройно да бъдат изпълнени песнопенията.
Дядо Неофит се постара вече да няма песнопения, които да не са нотирани или разпети. И в записа звучат шест такива негови песнопения – с извършена от него музикална адаптация. Плочата, която излезе след записа и у нас, и в чужбина, е със заглавие – “Из тържествена служба за празника на св. Иван Рилски”. Това са песнопения от вечерното и от утринното богослужение. А аз имах честта да бъда и солист на някои от тези песнопения. Дядо Неофит написа и анотация към тази плоча. Представете си – годината е 1979 – какво събитие беше това. Общото настроение беше друго, но слава Богу – разреши се и у нас да излезе такава плоча с църковни песнопения.
Преди тази плоча, през 70-те години, вече се бяха появили някои плочи с църковни песнопения. Първата от тях- годината е 1970-та – беше Литургията на Чайковски. В изпълнение на нашата хорова капела. А след това излязоха и други плочи – през 1976 беше Голямото завръщане на царя на басите – Борис Христов, Бог да го прости. Изпълнението беше на хора при храм-паметника „Св. Александър Невски” с диригент Ангел Попконстантинов. Това беше едно голямо постижение за това време – на световно ниво – Борис Христов да изпълнява избрани песнопения. Няколко години по-късно, през 1979 година, когато дядо Неофит записа и тази плоча, се осъществи и друг запис – отново в храм-паметника „Св. Александър Невски” – а именно „Литургия Доместика” на Александър Гречанинов в изпълнение на хоровата капела под диригентството на Георги Робев, Бог да го прости. И отново – със солист Борис Христов. Аз тогава бях студент и имах честта и духовната радост да присъствам на тези записи, в храм-паметника „Св. Александър Невски”. Това за мен е много голям и скъп спомен. Този цар на басите, българинът Борис Христов по блестящ начин представи църковните песнопения. Спомням си, че той имаше отношение към това, което записва – осъзнаваше какви църковни песнопения ще изпълни, и заставаше между иконите на св. княз Борис Михаил и на светите братя Кирил и Методий.
– Как започваха тези записи на църковни песнопения – записвани първо на плочи, а след това и на дискове? Как се настройваше Светейшият патриарх за тази молитва? Защото песнопението е и молитва.
– Звукозаписът е един сложен творчески процес, към който трябва да бъдем много внимателни, и към който трябва да се прояви много висок професионализъм. Когато нещо не се получи, има възможност да се направи дубъл, два-три пъти или повече, и хорът да се върне и да го изпее наново – за да се представи по-добре. Но при всичко когато сме правили звукозаписи на църковни песнопения – ние сме имали отговорно отношение, тъй като това са свещени текстове. И независимо, че не е по време на богослужение, отправяме сърцата си нагоре – към Бога, с молитва. При всички случаи. А това наше настроение по-късно чрез записите ще се предаде и на хората, които слушат тези записи. Естествено – по време на нашите записи в храма „Св. Йоан Рилски“ ние започнахме и приключване с молитва. И дядо Неофит винаги подхождаше като професионален диригент – какъвто всъщност вече беше. Не само заради обучението, което имаше, но и защото през годините е израснал като хоров диригент, изпълнител и певец. През 2004 година записът на тази богослужба излезе на диск, а Балкантон се съгласи да тиражира този запис. Аз си позволих да редактирам част от заглавията на песнопенията, а и трябваше да се обяви кой е диригентът. А диригент на този хор беше дядо Неофит, тогава – архимандрит. Ако ми позволите – за да вникнете в това, което дядо Неофит е носил като настроение – не само като диригент, но като и богослов, духовник, монах – ето как той завършва своята анотация: „Създателите на този албум са си поставили за цел да потопят слушателя в благодатната атмосфера на манастирския празник, когато в навечерието след заник слънце и тихо падащия мрак проехти гласът на дървеното, сетне на желязното клепало. Зазвънят и мелодичните камбани. Монасите се събират в храма. Изпълва го народ с вяра и сърдечно умиление. С поклон целуват в раклата светите мощи. Начева дивна песен на прослава към родния светец. Пеят всички с благодарност и хвала към Бога, дарувал ни това велико църковно и народно достояние. Преподобни отче Йоане Рилски, моли Бога о нас“.
– През 2019 г. Вие записахте песнопението „Чистая Дево” – по нотния текст, който отново е дело на Светейшия патриарх Неофит – негова адаптация на това обичано от вярващия народ песнопение.
– Да, това е част от мисията на Негово светейшество тук, на Земята – да извършва високо отговорно своето призвание като архипастир и като първосветител в последните години. Но и да не заравя таланта, даден му от Бога, в земята, а да го развива. Така беше до последно. Вие говорите за един сборник, който ние издадохме по случай неговата 70-годишнина, 40 години монашеско и 30 години архиерейско служение. Сборникът съдържа църковни песнопения, разписани, обработени и с музикална адаптация от Негово Светейшество. С неговия калиграфски почерк. Тропарът на св. мъченик Неофит, който е неговият небесен покровител, Негово светейшество го разписа пред мен, по моя молба, буквално преди да излезе сборника през 2015 година. От духовната семинария до наше време дядо Неофит е изписал хиляди страници нотни текстове. Ние решихме вместо да ги набираме на компютър – да ги сканираме. Няма такава програма, която така красиво да пресъздаде този негов калиграфски почерк. Дядо Неофит има и в тези песнопения един творчески момент. Ето, песнопението „Обятия отча“ е разпято от него, текстът е богослужебен – изпълнява се след трета песен, на глас първи, в Неделята на блудния син. И Вие знаете, че това песнопение се изпълнява по време на монашеско пострижение. Дядо Неофит е разпял този текст – тук пише на 13 април 1979. И долу пише архимандрит Неофит, Рилски манастир. Никой по-добре от него не може да направи такава музикална адаптация – казвам го абсолютно отговорно. Тоест, да има съотношение между текста и музиката. Имаме подобен – „Гроб твой, Спасе“ – той се е съобразил с мелодията, но има и много голям творчески момент. Умение, усет. При изпяването на текста: „Во умиление зову, согреших Отче на небо и пред Тобою“ – и не случайно той дава тук един унисон – всички да пеят заедно „Во умиление зову“ – за да се подчертае това умиление, това сърдечно съкрушение, това съзнание за греховност при бъдещия монах, който трябва да се отрече от света. И да приеме ангелско житие. Давам пример с това, защото свети апостол Павел казва в църквата: всичко да става благообразно и чинно. Всички ние трябва да сме отговорни и да се стараем да спазваме тези изисквания. В църквата имаме канон, мярка, правило, което трябва да се спазва от всички ни.
Искам да Ви разкажа още нещо – година след като тази плоча в прослава на св. Йоан Рилски излезе – единственият по рода си запис на Софийския свещенически хор под диригентството на архимандрит Неофит. Това беше събитие, беше невероятно. Аз тогава бях още студент – годината бе 1981, но записите се правиха през 1980 година. Дядо Неофит ми сподели и за препятствията, които е трябвало да се преодолеят. И аз до ден днешен пазя плочата, която беше излязла топла-топла. Но с обърнат негатив. От дясната страна не беше Иисус Христос, а Света Богородица. Вече бяха тиражирали няколко плочи и когато дядо Неофит видя това, си каза: не може да бъде! Вторият тираж вече беше поправен. Там се вижда и състава на свещеническия хор. Дядо Йосиф, митрополитът на САЩ, Канада и Австралия тогава написа анотацията към тази плоча. И така завършва. „Настоящата грамофонна плоча, записите за която се извършиха през месец март 1980 г. в Патриаршеската катедрала храм-паметник „Св. Александър Невски“ в София, е скромен принос в овладяването на църковната музика, която е част от богатата и всестранна култура на тринадесетвековната ни българска държава“. Всичко е за слава Божия. Не е за наша слава. И това, разбира се, винаги е било отношението на дядо ни Неофит, както и на хористите. Ако позволите бих искал да спомена и още един уникален запис, който е дело на дядо Неофит в битността му на Русенски митрополит. Това са два диска – единият със заглавие „Живот и песнопение“, а другият – със заглавие „Покаяние, Пост и Възкресение“. Тези записи, по Божий промисъл, се извършиха през 2004 и 2005 година. Тогава дядо Неофит беше на 60 години. Съдържат избрани църковни песнопения, източни църковни напеви. Със своя красив баритонов глас по блестящ начин дядо Неофит изпълнява църковните песнопения за слава Божия и за духовна радост на всички. Няколко години по-късно, когато вече е Патриарх български, обединихме тези два диска в един – със същото заглавие като първия – „Живот и песнопение“. Защото наистина, животът на Негово светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит беше живот и песнопение. Ние от сърце му благодарим за всички тези негови благодатни трудове. И както ние се молим за него, за Неговата душа, нека и той да се моли за всички нас, да имаме достоен живот, всеки един от нас достойно да изпълни своята мисия с надеждата и за вечен живот. И да помним заветите на Негово Светейшество дядо Неофит, който често казваше – да бъдем всички единни, каквото е и Божественото учение. Да имаме смирение, тоест да живеем с мир. И най-важното – да усилим любовта.
Със ставр. ик. Кирил Попов разговаря Ангел Карадаков.
Светодавец, брой 3-4, 2024 г.
