Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Негово Светейшество Българският патриарх Неофит завърши своя земен път след 11 годишно патриаршеско и първосветителско служение. Той е подготвен за патриаршеския престол от своя духовен отец патриарх Максим, когото наследява, след неговата земна кончина в края на 2012 година и след като е избран от патриаршеския избирателен събор на 24 февруари 2013 г.
Светското име на Негово Светейшество Неофит е Симеон Николов Димитров. Роден е на 15.октомври.1945г. в гр. София. Приема свето кръщение в храм Успение Богородично в столицата. След завършване на основното си образование, през есента на 1959г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, курсa на която завършва през 1965г.
От м. септември 1967г. е студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, която завършва през 1971г. От есента на 1971 до 1973г. той е на богословска специализация в катедрата по „Църковно пение“ при Московската духовна академия. От 01.септември.1973г. е назначен за преподавател по източно-църковно пение и диригент на студентския хор при Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София.
На 03.август.1975г. в Троянската св. обител е постриган в монашество с името Неофит от Българския патриарх Максим. На 15. август. с.г. патриарх Максим го ръкополага в йеродяконски чин, а на 25.март 1976г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя“ и за йеромонах. От 30.септември.1975г. той е диригент на Софийския свещенически хор, а от 15.юли.1977г. е и старши преподавател по източно-църковно пение и богослужебна практика в Духовната академия в София, какъвто остава до края на 1980г.
По време на това негово служение, на 21.ноември.1977г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя“ е възведен в архимандритско достойнство от Българския патриарх Максим. От 01.01.1981г. до м. декември 1985г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия. Като такъв на 08.12.1985г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ е хиротонисан в епископски сан с титлата „Левкийски“ и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит. От 01.12.1989г. епископ Неофит е ректор на Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, а на 26.07.1991г. е избран и за пръв декан на възстановения от 01.07.с.г. Богословски факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Този пост той заема до м. януари 1992 г.
От 27.01.1992г. е назначен за главен секретар на Св. Синод и председател на Църковното настоятелство при ПКСХП „Св. Александър Невски“. На 27.03.1994г. е избран, а на 03.04.с.г. е и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. От 17.12.2001г. по решение на Петия църковно-народен събор Доростоло-Червенска епархия е разделена на Русенска и Доростолска епархии, а той се титулува Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол. На 02.12.2008г. Русенски митрополит Неофит получава званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Званието е връчено за цялостен принос в развитието на духовността в СУ и за активното му участие във възстановяването на Богословския факултет.
На 22.06.2010г. Негово Високопреосвещенство митрополит Неофит е удостоен от Президента на Р България с орден „Св. Кирил и Методий” – огърлие „за особено значимите му заслуги за развитието на Духовната академия „Св. Климент Охридски”, за приноса му за развитие на научно-просветителските връзки и взаимоотношения между източните и западните християни и по повод неговата 65-годишнина”.
На 24 февруари 2013г., неделя, на Патриаршески избирателен църковен събор в София Русенският митрополит Неофит е избран за Български патриарх и Софийски митрополит. Той продължи да е и временен наместник на Русенския престол до момента на каноническия избор на новия Русенски митрополит Наум, проведен в Синодалния параклис „Св. цар Борис“ на 23.03.2014 г. Интронизацията на Негово Светейшество Неофит като патриарх Български е извършена още същия ден (24.02.2013 г.) следобед в ПКСХП „Св. Александър Невски“.
Първата си света Литургия като кириарх на Софийска св. митрополия патриарх Неофит възглави на 10 март, неделя, 2013 г., в катедралния столичен митрополитски храм „Св. Неделя“ в съслужение с архиереи и духовници. През изтеклите 11 години от неговото патриаршеско служение той положи много усилия за активизиране на духовно-просветната мисия на църквата, за развитие на религиозното образование в българското училище, за повишаване на авторитета на църквата в обществото. Чрез служението му като софийски митрополит под негово ръководство и с негово благословение бяха възстановени и построени много нови православни храмове и бяха възродени за нов духовен живот много манастири в софийска епархия.
По време на неговото патриаршеско служение беше извършена канонизация на почитания православен архиерей св. Серафим Соболев и от 2016 година той вече е включен в църковния календар сред светителите на православната църква чрез богослужебно почитане на неговата личност и духовно дело. Богослужебната прослава на св. Серафим Софийски чудотворец беше извършена, заедно с РПЦ. С благословението на негово светейшество българският патриарх нефит беше разработена учебна програма за преподаване на предмета религия в българската образователна система и бяха изготвени нови учебници, одобрени от МОН през периода 2019 – 2023 година, които се раздават безплатно на всички български деца, които са избрали да изучават предмета религия в българското училище.
По време на своето първосветителско служение българският патриарх редовно произнасяше пастирски проповеди и поучения за вярата за всички големи господски и богородични празници в църковния календар. Неговите проповеди и слова са събрани и издадени от софийска митрополия в 3 големи тома, които обхващат хронологично книжовното му наследство до 2021 година. Проповедите и празничните слова от последните две години предстои да бъдат събрани и издадени в памет на неговото духовно служение и като израз на почит и уважение към богатото му книжовно наследство.
Последното духовно завещание на Негово светейшество българският патриарх Неофит беше свързано с прославлението на светите мощи на св. патриарх евтимий търновски, които са положени за почит от вярващите в бачковския манастир. Като специално за това събитие е създаден и нов църковен празник в календара на БПЦ за 22 октомври. След продължително 4-месечно боледуване и лечение в клиника във ВМА, Негово Светейшество завърши своя земен път на 13 март 2024 година под лекарските грижи на българските медици, за които по време на пандемията самият той прояви духовни грижи и призова целия народ да подкрепя своите лекари и медицински сестри по време на тежкото изпитание от пандемията от Ковид 19. Заупокойната литургия, опелото и погребението на Българският патриарх се превърнаха във всенародно поклонение пред неговата духовна личност и израз на всеобщата почит и уважение към достойния български първойерарх.
Последното му желание – да бъде погребан в южния притвор на митрополитския катедрален храм „Св. Неделя“ в София до гроба на забележителния български духовник и първойерарх екзарх Йосиф показват неговото желание да бъде запомнен със своите духовни, първосветителски трудове като просветител и духовен отец на всички българи в родината и извън нейните предели.
Текст: Елена Дюлгерова
Светодавец, бр. 3-4, 2024 г.
