Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
И в третата неделя след Христовото Възкресение то продължава да вълнува душите ни и остава център на нашите религиозни преживявания.
След като миналата неделя проследихме лъкатушния път от съмнението до пламенната изповед на апостол Тома, днес Църквата ни предлага да преживеем великото събитие на Възкресението с очите и сърцата на преданите жени-мироносици.
Защото тези жени първи видяха празния гроб, светлите ангели и възкръсналия Иисус и първи чуха Неговия поздрав: “Радвайте се!” (Мат. 28:9).
В Своето благовестническо дело Христос винаги бил следван освен от учениците си и от група благочестиви и предани жени, посветили живота си на безкористно служение на своя божествен Учител. Казвам безкористно неслучайно, защото апостолите, които не разбирали неземния характер на Божието царство, хранели надежда да бъдат първите велможи на “земния” – според техните представи – цар Иисус и даже спорели кой да седне отдясно и отляво на трона Му. А жените, имената на повечето от които дори не са споменати в Евангелието, вървели след Спасителя и Му служели не за постове и почести, а просто защото Го обичали, защото били пленени от личността, делата и учението Му. Тяхната любов и преданост били толкова големи, че те не изоставили Иисус Христос и в най-драматичните и страшни моменти на Неговото съдене, поругание и разпятие. Апостол Петър се отрекъл трикратно от Христа, всички ученици се разбягали и се скрили. А Мария – Майката Иисусова, Мария Магдалина, Мария – майката на Йакова, Йоана и Саломия придружили Господ Иисус до Голгота и стояли в подножието на кръста пред озверената тълпа, като плачели и страдали за разпнатия свой Учител.
Наистина, какъв пример на всеотдайна любов и преданост, на изумителна смелост!
По-късно, когато Йосиф Ариматейски и Никодим свалили мъртвото тяло на Иисус и го положили в гроба, отново същите жени стояли наблизо и внимателно наблюдавали всичко. И ето, в оная първа и Велика неделя в историята на човечеството, на разсъмване, те взели миро и благовония и тръгнали да отдадат последна почит на мъртвия Христос, без да се боят от римската стража; единственото им безпокойство било кой ще отвали огромния камък от входа на гроба. За тази своя обич и безстрашие те били удостоени с честта първи да чуят вестта за Възкресението на Христос и да я занесат на смаяните ученици и на целия свят…
И днес, в който и храм да влезем, ще видим, че жените са десетократно повече от мъжете и че те винаги са първи по благочестие и вяра. Защо ли е така?
Може би защото християнството учи на любов и преданост, на безкористност и щедрост – а точно тези качества са стихията на женската природа и естествена изява на женската душа. И все пак притежава ли ги днешната жена в такава степен? И доколко те са закърнели и атрофирани от т. нар. еманципация? Това са въпроси, върху които си струва сериозно да се замислим и да направим нужните корекции – в личен и обществен план. За да възвърне жената естествените си достойнства – тези, с които не друг, а Сам Бог я е дарил.
Автор: Свещеник Александър Лашков
Източник: Пътят към храма – II том.
