Начало / Uncategorized / Бог е Господ и ни се яви; благословен е идещият в името Господне

Бог е Господ и ни се яви; благословен е идещият в името Господне

Всяка сутрин на Утренята Православната Църква възглася: “Бог е Господ и ни се яви; благословен е идещият в името Господне” (ср. Пс.117:26-27 „Благословен, който иде в името Господне! Благославяме ви от дома Господен. Господ е Бог и ни осия“). В основата на християнската доктрина лежи този библейски стих „Бог ни се яви“.

Бог явява Себе Си на Своето творение. Той не се разкрива в абсолютната Си същност, защото тя не може да бъде възприета от творението. Но Той показва толкова, колкото хората биха могли да видят и възприемат Неговата Божествена природа и воля.

Бог се проявява в Своята пълнота и съвършенство чрез Своя Син, Иисус Христос, чрез Когото завършва започналото още в Стария Завет постепенно и частично Свое Божествено проявление. Иисус е единственият истински „благословен, Който идва в името Господне”. Първоначално хората наричат Иисус „Рави“, което означава „Учител“. В английския превод на Новия Завет се среща и думата Наставник по отношение на Иисус в същия смисъл (учител; учен, който обучава). Последователите Му са наречени ученици, което означава „обучавани“.

Христос учи хората на Божията воля и ги запознава с Бога. Той разкрива в пълнота тайните на Божието Царство дотолкова, доколкото хората са в състояние да ги възприемат. Но идването на Иисус като Учител е само един от аспектите на това, че Той е Христос (Месия). Христос на гръцки, а Месия на еврейски език всъщност имат значението на Богопомазан, Помазаник Божий. Предсказано е, че когато Месия дойде, хората „ще бъдат научени от Господа“ (Пр.Ис 54:13 „И всички твои синове ще бъдат научени от Господа, и голям мир ще има между синовете ти.“ Ев. Йоан 6:45 „У пророците е писано: „и ще бъдат всички от Бога научени“. Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене.“).

Иисус идва при хората като Божествен учител. В много случаи Той твърди, че Неговите думи са Божии думи. Той говори като Такъв, „Който има власт“, а не като обикновените иудейски учители („защото Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците ((и фарисеите)“ Mт 7.29). Той упреква онези, които отхвърлят учението Му като отхвърлящи Самия Бог.

„Който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил; и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил. Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината. И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света. Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден. Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря. И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.“ (Ин 12.44–50).

Иисус учи хората не само с думите Си, но и с делата Си, със Своята Личност. Той нарича Себе си Истина (Ин 14.6 „Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“) и Светлина (Ин 8.12 „Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота“). Той разкрива Себе Си не просто като Този, който говори словата Божии, но като самото въплътено Слово Божие, извечния и несътворен Логос, станал Човек, за да яви Бога пред света.

„В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе. Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан; той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него. Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината. Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света. В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна. Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха. А на всички ония, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име, – даде възможност да станат чеда Божии; те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.

И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.

Иоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене. И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат; защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа. Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни.“ (вж. Ин 1.1–18; Евангелското четиво на Пасхалната Литургия в Православната Църква).

Иисус дойде да научи хората с присъствието Си, със словата и делата Си. Неговите ученици бяха пратени по света да благовестят Него и Неговото Евангелие, което в превод означава “радостна новина” или “блага вест” за Царството Божие. Пратениците на Иисус се наричат апостоли, което ще рече “изпратени”. Апостолите са пряко вдъхновени от Божия Свети Дух, Духът на истината (Ин 15:26 „А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене“), та да “научат всички народи” на Христовите наредби (Mт 28:19 „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа“).

Както знаем, ранната Църква “се осланя на доктрината на апостолите” (Деян 2:42 „И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите“). Думата доктрина означава учение, наставления. Учението на апостолите е Иисусовото учение и става учение на Християнската Църква. То се възприема от учениците на всяка възраст и от всяко поколение като учение на Самия Бог.

То се проповядва навсякъде и винаги като учение за вечния живот, чрез което цялото човечество и целят свят са просветени и спасени.

Тук трябва да споменем, че въпреки Божието проявление в исторически план чрез Негови избраници от Израилския народ – което проявление има своята връхна точка в идването на Христос (Месия) – е от първостепенно значение. То е учението на Християнската Църква за това, че всички неподправени стремежи на човека към истината се осъществяват в Христа. Всяко чисто вникване в смисъла на живота намира своето съвършенство в Христовото Евангелие. И така, светите отци на Църквата учат, че стремежите на езическите религии и мъдростта на множество философи също биха могли да послужат за подготовка на човечеството за Христовото учение и са истински значими и неподправени пътища към единствената Божия Истина.

В тази връзка християните приемат някои гръцки философи за просветени от Бога, за да послужат на Истината, да доведат хората до пълнота на живот в Бога, защото Словото и Мъдростта на Бога са явени за всички хора и могат да са у всеки човек, който в чистотата на мисълта и сърцето си е вдъхновен от Божествената Светлина, просвещаваща всекиго, дошъл на този свят…

Не бива да пренебрегваме факта, че Божественото откровение присъства и в Стария Завет, и в Новозаветната Църква, и в житията на светиите, и в мъдростта на отците на Църквата, и в красотата на творението… но най-пълно и съвършено – в Иисус Христос, Сина Божий, в Когото ни се разкрива Самият Бог. Бог, Който говори; Бог, Който твори; Бог, Който разкрива Себе Си непрестанно в живота на Своите хора.

Ако искаме да чуем гласа Божий и да видим делата Божии, проявени в света, трябва да изчистим съзнанието и сърцето си от всичко греховно и фалшиво. Трябва да се стремим да обичаме истината, да се обичаме едни други, и да обичаме всяко добро Божие творение. Според Православната вяра, изчистването от лъжата и греховността е начин да се познае Бог. Ако отворим себе си за божествената милост и очистим себе си от злото, тогава със сигурност ще придобием правилно разбиране на Писанията и ще влезем в общение с истинния и жив Бог, който разкрива и ще разкрива Себе Си на онези, които Го обичат.

Превод: Елена Папучиева

Публикацията е част от поредица беседи на протойерей Тома Хопко, които ще бъдат публикувани по повод изпълването на 85 години от неговото рождение. 

Още публикации: 

Свещеното Предание

Вярата в Бога – беседа на отец Тома Хопко

За Ангел Карадаков

Виж още

Отслужени бяха молебен и водосвет по повод 24 май в София

Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Григорий, Наместник-предсетадел на Св. Синод отслужи тържествен молебен по повод 24 ...