Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Отмина Светлата Пасхална седмица, но сърцата ни все още преливат от радостни чувства. Наистина велик е денят на Христовото Възкресение, а човешката душа е твърде крехка и твърде нежна, за да побере необятното величие на това събитие.
Малцина са тези, които остават недокоснати от неговата лъчезарност, ала не са малко и тези, които го празнуват само като традиционен пролетен празник, без да вярват в достоверността на самото събитие. Мнозина смятат, че възкресението на Господа Христа е един мит, една красива легенда или в най-добрия случай един символичен израз на вечния човешки стремеж към светлина и безсмъртие, а не исторически факт. С други думи, те просто не вярват, че Христос наистина е възкръснал.
Намирам това неверие за напълно естествено и не виждам в него нищо осъдително. Нека си припомним как апостолите приеха вестта за Христовото Възкресение – те просто не й повярваха. Тези, които в продължение на три години следваха неотлъчно Христос и бяха свидетели на чудните Му дела, които слушаха всяка Негова дума, които виждаха как Той изцерява слепи, хроми и прокажени и как възкресява мъртви, не повярваха, когато жените мироносци дотичаха от празния гроб и им съобщиха, че Христос е възкръснал. „И техните думи им се сториха празни, и не им повярваха” (Лука 24:11)- пише по този повод св. евангелист Лука. Двамата ученици Лука и Клеопа също казаха на апостолите, че са видели и разговаряли с възкръсналия Иисус, „но и на тях не повярваха”, свидетелства св. евангелист Марк.
На свой ред и апостол Тома не повярвал на разказа за появата на Христос сред десетте апостоли и поискал категорични доказателства – не само да види Господа, но и да сложи пръст в раните Му.
Значи и самите апостоли са потърсили аргументи, за да обосноват вярата си. Но те са били готови да повярват и макар че са приели вестта за Възкресението с недоверие, те страстно са искали тя да се окаже вярна и затова Христос е благоволил да им даде доказателства – явил им се многократно и на различни места, разговарял с тях и се хранил с тях.
Апостол Тома от дълбините на душата си е желаел да получи същото свидетелство като другите апостоли и точно затова Иисус удовлетворил желанието Му: „Дай си пръста тук и Виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ” (Йоан 20:27).
„Не бъди невярващ, а вярвай!” Този призив Христос отправя и към всички нас. Нашата религиозна вяра трябва да бъде твърда и непоколебима, искрена и силна, жива и действена. Но тя трябва да бъде също разумна и аргументирана, а не сляпа и необоснована. Спасителят дава на апостол Тома исканите от него доказателства, защото е видял неговото желание и готовност да повярва. Ако ние потърсим Христа и искрено пожелаем да повярваме в Него, нека внимателно разтворим страниците на новозаветните книги – истинността на всичко в тях е подпечатана с кръвта на светите апостоли.
А никой не търпи нечувани мъчения за една измама и не полага живота си за една лъжа, нали?
Това именно са красноречивите и неопровержими доказателства, които Христос ни дава, за да обосновем и аргументираме вярата си. Ние можем да ги отхвърлим или да ги приемем – изборът е наш, но това е избор съдбоносен. Нека не правим фаталната грешка на книжниците и фарисеите, които, както и апостолите, видяха чудните дела на Христос и чуха словото Му, но не повярваха в Него, защото това изискваше от тях да променят коренно себе си и живота си. Нека отворим душите си за вярата и да приемем непредубедено Христовото благовестие, за да влезем в блаженството на тези, „които не са видели, а са повярвали”.
Автор: свещеник Александър Лашков
Източник: „Пътят към храма – том I“
