Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В началото на IV век християнството заживява в нови исторически условия. След издаването на Медиоланския Едикт на Константин I Велики (306-337) през 313 г., с който то става позволена религия (religio licita), и свикания в Никея събор през 325 г., погледът на вярващите все по-често се насочва към местата, където се случват спасителните за човечеството събития, за които се говори в Свещеното Писание.Като начало на интереса към всичко, свързано с историята на нашето спасение от старозаветно и новозаветно време, могат да се поставят и първите християнски поклоннически пътувания от IV век насам, които дават сведения за географското положение на библейски местности, описват запазени сгради и крепости и знакови за християните места. В обсега на поклонническия поглед попадат и земите на Египет. Заедно с Ханаан, те са едно от най-често споменаваните места в Свещеното Писание, което играе важна роля в историята на израилтяните. От древност Египет е място за прибежище на Авраам и неговите потомци, които наричат страната, Мицраим, по името на един от Ноевите внуци (Бит. 10:6).
Във времето на Авраам, Египет е житница на света, и патриархът отива там, когато настава глад в Ханаанската земя, която е васална територия на египетското царство. Фараонът, пленен от красотата на Сара, я прави своя наложница, без да знае че е омъжена, защото Авраам се представя като неин брат (Бит. 12:10). Фараонът дава редица подаръци на Авраам в замяна на Сара, под формата на добитък и роби, сред които е и Агар, която по-късно става наложница на Авраам и майка на първородния му син, Исмаил. Не е ясно колко дълго Сара живее в двореца на фараона, но Господ поразява фараона и членовете на неговия дом, с изключение на Сара. След като научава, че тя е съпруга на Авраам той я пуска без да иска Авраам да му върне нито един добитък, нито роби, и те напускат Египет със значително богатство. По-късно Исмаил се жени за египтянка (Бит. 21:9, 21). Други времена на лоша реколта, за малко не принуждават синът на Авраам от Сара – Исаак да отиде в Египет (Бит. 26:2). По-нататък в библейския текст е представена историята на Йосиф. Разказва се, че внукът на Авраам – Яков обичал Йосиф пред всичките си други синове, което предизвиква напрежение между Йосиф и братята му и така те го продават в робство на група пътуващи мадиамци, запътили се към Египет, където той е купен. Чудната история на младия израилтянин и срещата му с фараона го издигат до поста везир на Египет. Йосиф призовава цялото семейство на Яков, наброяващо седемдесет души, да дойдат и да живеят с него в Египет, в земята Гесем и Яков и потомците му се установяват на новото място (Бит. 39-50 гл.).
В текстовете на книга Битие и Изход се описва период на робство за израилтяните в Египет, от заселването им в земята Гесем до бягството им и пътуването през пустинята до Синай. Въз основа на вътрешната хронология на библейския текст, това съответства приблизително на Новото царство на Египет през късната бронзова епоха. Нов и тираничен фараон, който се нуждае от работна сила, за да построи градовете Рамсес в делтата на Нил и Питом във Вади Тумилат, подлага израилтяните на тежък труд (Изх. 1:8 сл.). Във време, когато фараонът заповядва всички новородени еврейски момчета да бъдат убити, се ражда Моисей. Той е спасен от египетска принцеса, която го изважда от река Нил и го отглежда като нейния собствен син. За известно време Моисей напуска Египет, за да избегне наказанието при смъртта на египтянин, който е пребил израилтянин, и отива в Мадиам, като започва нов живот там, но се връща в Египет, за да освободи своите братя. След Изхода на потомците на Яков от Египет и спасяването им от робство, преминаването на Червено море и отправянето им към Обетованата земя, основната сила в Близкия Изток вече не се споменава толкова често.
Цар Соломон се жени за дъщерята на фараона и получава град Гезер като част от зестрата си (3 Царств. 3:1). След смъртта му, племената на Израил не приемат неговия наследник, Ровоам и така обединената монархия се разпада. В петата година от управлението на Ровоам, храмът е нападнат и плячкосан от египетската войска на Сусаким[1] (3 Царств. 14:25–28). Впоследствие юдеите са в съюзничество или във война с Египет, докато всички държави не са покорени от новата световна сила в лицето на асирийците. В Свещеното Писание редица юдеи намират убежище в Египет и след унищожаването на Юдея от вавилонците през 597 г. пр.Хр. и убийството на управителя Годолия (4 Царств. 25:22-24; Йер. 40:6–8). В Египет те се заселват в Мигдол, Тафнес, Мемфис и Патрос (Йер. 44:1).
По-късно, през 160 г. пр.Хр. първосвещеникът Оний IV бяга от сирийците в Египет и построява в Леонтополис (18 км северно от Хелиополис) храм по подобие на Йерусалимския храм. По тези земи вече има големи юдейски общини. В новозаветно време в Египет живеят около един милион юдеи, от които само в Александрия около 200 000.
В Евангелието от св. евангелист Матей се казва, че Йосиф е посетен от ангел насън, който му казва да вземе Мария и Младенеца и отидете в Египет, за да избегнете Исус да бъде убит от крал Ирод (Мат. 2:13). Мястото, където Йосиф, Мария и Младенецът се установяват, не се споменава в библейския текст, както и не се съобщават никакви подробности за тяхното пребиваване в Египет. Преданието говори за Матарея, близо до Леонтопол, в Илиополската област, тоест в Долен Египет при самата делта на река Нил. Понякога Матарея се отъждествява с Он или Илиопол (Изх. 1:11), където през Римския период има юдейска община със синагога, но къде точно се е намирал този град не е известно.
Важни извори за съвременните изследвания на библейския и раннохристиянския Египет представлява поклонническото описание на Дамата Етерия, която идва по тези земи в края на IV век. Ранните писмени свидетелства, които поклонници като Етерия оставят за своите пътувания, дават ценни сведения за географията, селищата, постройките, демографията, топонимията и богослужението в Светите земи. Текстовете от Свещеното Писание, разположението на градовете, бележките за флората и фауната, доброто познаване на пътищата и значението на селищата правят описанието добър античен справочник за Светите земи, помощен източник за тяхното изучаване и изследване на паметниците от библейско време, а и на такива от времето на ранното християнство.
Липсата на достатъчно сведения по отношение на библейската йеротопия в някаква степен става причина за разминаване понякога на някои от представите на читателите на Свещеното Писание относно споменати в него селища, бит и култ. Хората през различните епохи, в това число и днес, в много от случаите имат установени представи за светите земи, добити най-често от непосредствено четене на библейските текстове. Поради отдалечеността във времето и пространството понякога тези представи в голяма степен са обусловени от средата, в която живее читателят. Именно поради тази причина пътеписът на Етерия представлява определена ценност в опита си да предаде описание на местата чрез наблюденията си на терен. Трябва да се вземе под внимание и обстоятелството, че понякога поклонничката предава разкази, описания и сведения на обитатели на светите места или водачи в определени местности, които се отдалечават от историческата достоверност, като последните представят и свои лични интерпретации.
Етeрия познава много добре Свещеното Писание и се води изключително по него в избора на места, които посещава. Въз основа на това, тя не съставя исторически очерк, а дава една религиозна география на местата, през които преминава. Обичайно поклонничката прочита библейски текст, който се отнася за самото място, до което тя достига в пътуването си. Интересът към всички библейски книги и тяхната важност, като ръководство за вярващите, се подчертава и от някои важни наблюдения на Етерия. Така например, тя споменава за традицията Старият Завет да се чете поотделно и още веднъж, но вече изхождайки от Новия Завет, за да може старозаветните библейски места да бъдат разбрани в хоризонта на събитията, свързани с Христос. Етерия съобщава, че епископът на Йерусалим в 40-те дни преди кръщението на оглашените два пъти е четял заедно с тях Свещеното Писание, т.е. Стария Завет – отначало буквално, а след това тълкувайки го. Това е едно ранно свидетелство за подобен подход при прочита и разбирането на Свещеното Писание. Етерия е запозната и с някои апокрифни текстове.
Сведенията, които дава поклонничката по археологически или исторически въпроси за Египет, са малко. Изключения правят бележките на строителния стил като „древен“; описанието на хълм с древни градежи; споменаването на двойно изображение върху статуя от червен гранит в Раамсес. Етерия описва един, издигнат от св. пророк Илия според местната традиция, жертвеник в района на Хорив, във времето, когато Бог му дава откровение (3 Царств. 19:8–13). Въпреки че в текста не се споменава за жертвеник, то условията за неговото устройване, съгласно библейската традиция, са налице. Култовото съоръжение e описaно и от поклонника от Пиаченца (570 г.) (ItinerariumAntonini Placentini, 38).
Във всички случаи пътеписът се оказва ценен извор за библейската археология дълги столетия преди началото на системни археологически проучвания през XVIII век. Въз основа на античността на традицията, отразена в пътеписа, в някои случаи археолозите се улесняват в процеса на идентифициране на отделни селища и места, а на някои от тях впоследствие е извършена и теренна работа. Поклонничката дава добра картина за географията, населението и икономическия живот в Египет. В някои от случаите свидетелството ѝ се явява единствено от първа ръка, каквото е описанието на плантации за балсам, лозя и овошки в земята Гесем.
Сведенията за различни паметници и събития, които поклонничката дава, позволяват да се датира и времето на нейното пътуване. Етерия не е запозната с превода на Свещеното Писание, извършен от блаж. Йероним (+420 г.); Поклонничката не е запозната и с декрета на папа Геласий (494 г.) против четенето на апокрифни писания. Не се споменава и построената от император Юстиниан (483–565) църква в Синай (Синайският манастир е построен и укрепен с мощни крепостни стени (дебели 2 – 3 м и високи от 8 до 25 м) по заповед на император Юстиниан І с държавни средства. Близо до него са заселени, за охрана и прислужване, 200 семейства роби от бреговете на Дунав и от Египет. За това свидетелства надпис над вратите на западната ограда на манастира: „от основаването си е издигнат този свещен манастир на Синайската планина, където Бог е беседвал с Моисей, от смирения цар на ромеите Юстиниан за вечен помен на него и неговата съпруга Теодора, и завършен след 30 години от неговото царуване. И постави в него (Юстиниан) игумена на име Дулу, в лето от Адама 6021, а пък от Христа 527“).
Ръководена единствено от Свещеното Писание, за период от четири години 381–384 поклонничката изминава около 5000 км сама или придружена от малка група. По-големите отсечки тя преодолява с превоза на римската поща[2], а в останалите случаи на магаре или пеша. Целта на предприетото пътуване не е продиктувана от любопитството на знатната дама да посети екзотични места. Бележките на Етерия за местата, които тя посещава, трудността по изкачването на планината Синай подчертават нейната силна вяра и превръщането на пътуването ѝ в истинско поклонничество.
В първата част на пътеписа хронологично се описват пътуванията на поклонничката, която тръгва от Галиция към Константинопол, използвайки някое от пристанищата на Западното Средиземноморие. Маршрутът ѝ би могъл да бъде разделен на няколко етапа: След посещение на Йерусалим и неговите околности във времето около Пасха 381 г. и последвалите месеци, Етерия се отправя към Египет (381–3). Посещава Александрия, Тиваида и Нитрийската пустиня и се връща в Йерусалим през Гесем. След пребиваване в Палестина и посещение на места в Галилея, се връща обратно в Йерусалим през Севастия, а в края на 383 г. Етерия предприема второ пътуване към Египет и преминаване през Синайската планина и Гесем (януари 384).
В провинция Сирия и съседните области са познати няколко добре обозначени маршрута на по-главни пътища: Морски път (Via Maris) (известен още като Военен път) – от Египет, през Газа, по протежение на крайбрежието, за Мегидо и Сирия и Финикия; Северен път: от финикийските градове през Ездрелонската долина към Дамаск и пустинните кервански пътища през Месопотамия; Източен път, известен още като „Царският път“ (Via Regis): от Дамаск по западната ивица на Сирийско-Арабската пустиня до Ейлат на Червено море; Южен път: от Египет до Газа.
Поклонението на Етерия до голяма степен става възможно благодарение на римската пътна система. Властите в различните провинции обезпечават безопасността и поддръжката на имперските пътища, систематата от които е завършена изцяло към средата на II век сл.Хр. Римската пътна система, части от които са запазени в добро състояние и до днес, позволявала чрез езда или ползването на впрегнати коне разстоянията да се преодоляват за кратки срокове (срв. Деян. 21:15). С коли, магарета или пеша е могло да се достигне до най-отдалечените места на империята. Средно пътниците изминавали между 28 и 30 римски мили[3] на ден.
По протежение на всички големи главни пътища, които свързвали главните градове на империята с Рим, и помежду им, се поддържала субсидирана от държавата пощенска служба. На равни разстояния от около 20 римски мили (ок. 30 км.) имало пощенски станции, като на всяка от тях били държани определен брой карети, носилки и коне за смяна (mutations).
Всички пътища са били оборудвани с обозначителни знаци-милиарни камъни (miliarium), които имат формата на изгладена колона, поставена върху четириъгълна основа. Освен наименованието на съответните обществени пътища милиарни камъни давали информация за разстоянието до други точки на страната в MP = m(ilia) p(assuum)[4].
Пътуването понякога траело с месеци. През неудобни пристанищни портове, трудни и свързани с изпитания пътища и често неблагоприятни климатични условия. Поради страх от разбойници се пътувало по групи предимно през деня. На известно разстояние е имало гостилници (mannsiones), в които често храната и водата били с лошо качество. Предполага се, че Етерия е жена, която се радва на по-добри условия, поради доброто си социално положение. Разполага с материални средства, среща се лично с епископа на съответната област, в която пребивава.
Приближавне на Синай[5]
„…пътувайки, достигнахме до някакво място, където онези планини, към които отивахме, се показваха и правеха долината сякаш безкрайна, огромна, твърде равна и много красива, а отвъд долината се виждаше Светата Божия планина Синай. Това място, където се показваше планината, е свързано с тази местност, където са гробовете на прищевките (срв. Числ. 11:34–35).
Когато се навлязохме в това място, светите водачи, които бяха с нас, ни напомниха, казвайки: „Има обичай да се помолят хората, които идват, тук, когато от мястото за първи път се види Божията планина“. Така направихме и ние. Имаше от това място до Божията планина може би четири хиляди стъпки общо през тази долина, за която казах, че е голяма. Долината сама по себе си е твърде голяма и, лежейки под склона на Божията планина, която имаше вероятно, доколкото на око можехме да пресметнем или по това, което те твърдяха, на дължина може би шестнадесет хиляди стъпки, на широчина пък отбелязаха, че са четири хиляди стъпки. Следователно ние трябваше да прекосим долината, за да можем да изкачим планината. Тази е голямата и равна долина, в която синовете израилеви се забавили онези дни, когато свети Мойсей се изкачил на Божията планина и прекарал там четиридесет дни и четиридесет нощи (Изх. 19:2; 24:12-18.). Това е долината, в която бил излян телец (Изх. 32:1-6), което място и днес се вижда, защото големият камък стои закрепен на същото място. Това следователно е същата долина, на чийто връх е мястото, където свети Мойсей, когато пасял стадата на тъста си, за втори път Бог му говорил от къпината в огън (Изх. 3:1-6). И понеже така ни беше пътят първо да изкачим Божията планина, която се виждаше откъдето идвахме, отколкото да се изкачим до най-високата точка на долината, т.е. където бе къпината, тъй като по-лесно бе слизането (от планината) оттам. Понеже това се хареса, и след като всички видяхме това, което желаехме, когато слязохме от Божията планина до мястото, където е къпината, и оттам минахме през средата на цялата долина, която лежеше пред нас по дължина, се върнахме на пътя, по който бяхме дошли, с Божиите хора, които ни показваха всички места през самата долина, които са описани, и както се случило.
Докато ние идвахме от това място, където на път от Фаран се помолихме, пътят беше така, че преминахме през средата на долината и така се приближихме до Божията планина. Самата планина изглежда сякаш е един връх, но щом влезеш в нея, виждаш, че са много, но цялото се нарича Божия планина, а онзи особен връх, на чието било е мястото, където е слязла Божията слава, както е написано (Изх. 19:18; 19:20; 24:16), е по средата на всички други. И, въпреки че всички тези (върхове), които са на едно място, и са толкова високи, не смятам, че някога съм виждала (по-високи), все пак този по средата, на който е слязла Божията слава, е толкова по-висок от всички останали, че когато се изкачихме на него, почти всички тези планини, които смятахме за високи, бяха толкова по-долу от нас, че изглеждаха като малки хълмчета. Разбира се това е достатъчно забележително и без Божието благоволение смятам, че нямаше да е. Докато по-висок от всички е средният, който особено се нарича Синай, и е този, на който е слязла Божията слава, той не може да се види, освен ако не отидеш до подножието му, преди да го изкачиш. Тъй като щом си изпълнил желанието си и слезеш оттам, го виждаш от другата му страна, което не можеш да направиш, преди да го изкачиш. Това обаче знаех преди да пристигнем до Божията планина, тъй като го бях научила от разказите на братята, а след като пристигнах там, разбрах, че очевидно е така“.
Изкачване на Синай
„Ние късно в събота (16 декември 383 г.) изкачихме планината и, като пристигнахме до някакъв манастир, приеха ни монасите там, които го обитаваха, много човешки, предоставяйки ни цялата си милост. Там има и църква с презвитер. Останахме там тази нощ и оттам рано в неделния ден с презвитера и монасите, които го обитаваха, започнахме да изкачваме планините една по една. Тези планини се изкачват с безкраен труд, защото не можеш да ги изкачиш бавно и косо, както казваме, че се движат охлювите, а ти се изкачваш направо като по стена и е необходимо да слезеш от всяка отделна планина, докато не достигнеш подножието на онзи средния, който е именно Синай.
Така по заповед на Христос, нашия Бог, с помощта на молбите на светците, които ни съпътстваха, и с голяма мъка, защото беше необходимо да се изкача пеша се изкачих (тъй като нито на стол може да се изкачиш, все пак самото усилие не се усещаше, казвам, отчасти не се усещаше усилието заради желанието, което имах, с Божията помощ можах да го осъществя). На четвъртия час пристигнахме на върха на Божията планина Синай, на това място, където е бил даден Законът, на същото това място, където е слязла Божията слава в деня, в който планината е пушела (Изх. 19:16-19; 24:15-18). На това място сега има църква, не голяма, защото самото място е върхът на планината и не е толкова голямо, но църквата сама по себе си има голяма благодат.
Когато с Божията помощ достигнахме на самия връх и пристигнахме до врaтата на самата църква, ето посрещна ни и презвитерът, идващ от своя манастир, който беше изпратен за църквата, безукорен старец, свещеник от ранна възраст, като тук казват „аскет“ и какво повече? Колко достоен е за това място! И други презвитери ни посрещнаха, ведно с всички монаси, които живееха покрай планината, т.е. тези, които не бяха възпрепятствани от възраст или слабост.
Всъщност на самия връх на средната планина никой не живее, защото там няма нищо друго, освен църквата и пещерата, където е бил свети Мойсей (Изх. 33:22).
След като на самото място беше изчетено всичко от книгата на Мойсей и бе отслужена по чин Литургия, на изхода на църквата презвитерите ни дадоха благословение, т.е. плодове, които растяха на самата планина. Тъй като самата Света планина Синай е цялата каменна, така че нито един храст няма, все пак близо до подножието на самата планина, т.е. около онзи (връх), който е среден, или около онези, които са около него, има малък ручей, светите монаси със своето усърдие садят дръвчета и окопават овошки и строят параклиси, които са до манастирите, сякаш от земята на самата планина събират плодове, които с ръцете си са отработили.
Taка, след като се причастихме и светите мъже ни дадоха благословия, излязохме от вратата на църквата, тогава започнах да ги моля да ни покажат отделните места. Веднага светите благоволиха да ни покажат отделните места. Показаха ни онази пещера, където е бил свети Мойсей, когато за втори път се изкачил на Божията планина да вземе плочите (Изх. 34:1-28), след като предишните беше счупил заради грешния народ (Изх. 32:15-19), благоволиха да ни покажат и други места, които пожелахме или които самите те знаеха по-добре.
Бих искала вие да знаете, преподобни сестри, че от мястото, където стояхме, т.е. извън стените на църквата, т.е. от върха на самата средна планина, така под нас се виждаха онези планини, които отначало едва изкачвахме, до този средния, на който стояхме, сякаш бяха хълмчета, въпреки че бяха безкрайни, така че да не смятам, че по-високи някога да съм виждала, освен този средния, който превъзхождаше тях. Виждахме Египет и Палестина и Червено море и Партското море[6], което води до Александрия и до безкрайните предели на сарацините[7] под нас виждахме, че едва можеше да се повярва на това, което онези свети мъже едно по едно ни показваха“.
Хорив
„След като изпълнихме желанието си, с което бързахме да се изкачим, започнахме вече да слизаме от върха на Божията планина, на която се бяхме изкачили, на друга планина, която е свързана с нея, което място се нарича Хорив, където има църква.
Tъй като това място е Хорив, където свети пророк Илия, когато избягал от лицето на цар Ахав, където Бог му говорил, казвайки: „Защо си тук, Илия?“, както е написано в Книга Царства (3 Царств. 19:9). Пещерата, където се е криел свети Илия, се показва и до днес пред вратата на църквата, която е там, показва се и каменният жертвеник, който е сложил самият свети Илия, за да поднася дарове на Бог (3 Царств. 18:31-33), както и светите мъже благоволиха да ни покажат всяко място едно по едно.
Направихме и там Литургия и гореща молитва и бе прочетено самото място от Книга Царства: защото ние имахме обичай, щом пристигнехме на място, което много бях желала, винаги да се чете за самото място от Свещеното Писание.
След като се помолихме там, продължихме до друго място недалеч оттам, посочено ни от презвитерите или монасите, т.е. на това място, където е стоял свети Аарон със седемдесетте стареи, когато свети Мойсей получил от Господа Закона за синовете Израилеви (Изх. 24:9-14). На това място, макар и да не се чете, има голяма скала, която е обла, върху която се говори, че са стояли самите свети мъже, а по средата ѝ сякаш има жертвеник, направен от камъни. Прочете се там и самото място от книгата на Мойсей и се изпя един псалм, подходящ за мястото: и така се помолихме и слязохме от там“.
Храстът
„И започна вече може би осмият час, а на нас ни оставаха три хиляди стъпки, за да прекосим самите планини, в които навлязохме късно вчера, но не трябваше да излезем от същата част, през която влязохме, както по-горе казах, защото трябваше да обходим всички свети места и манастири, които бях там, и така да стигнем до входа на онази долина, за която казах по-горе, която лежи под Божията планина. Освен това ние трябваше да излезем до входа на същата долина, защото там имаше множество манастири на свети хора и църква на това място, където има храст, който храст и до днес ще е жив и ще дава филизи.
И така, след като слязохме от Божията планина, стигнахме до храста около десетия час. Тук е храстът, за който по-горе казах, от който Господ говорил в огън на Мойсей, който е на това място, където има множество манастири и църква на входа на самата долина. Пред самата църква има прекрасна градина, притежаваща изобилие от чудесна вода, в която градина е и самият храст. Показва се и място там недалеч, където е стоял свети Мойсей, когато Бог му е казал: „Свали обущата от нозете си“ (Изх. 3:5) и останалите слова. И на това място, щом пристигнахме, вече беше десетият час, понеже вече беше късно, не можахме да се помолим. Но се помолихме не само в църквата, но и в градината до храста; прочетен бе и самият откъс от книгата на Мойсей по обичая. И така, понеже беше късно, ядохме в градината пред храста със самите свети мъже и отседнахме там. На другия ден, ставайки рано, помолихме презвитерите да се помолим там, както и направихме“.
Обектите в долината и връщането до Фаран
„И, тъй като пътят ни беше така, че да преминем през онази долина по цялата ѝ дължина, за която по-горе казах, където бяха седели синовете Израилеви, докато Мойсей се изкачил на Божията планина и слязъл. И така, като постоянно ни показваха всяко едно място онези свети хора, стигнахме до самата долина.
На входа на самата долина, където останахме и видяхме онзи храст, от който говорил Бог в огън на свети Мойсей (Изх. 3:2-4), видяхме и онова място, на което беше стоял пред храста свети Мойсей, когато Бог му казал: „събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света“ (Изх. 3:5).
И други места започнаха да ни показват постоянно, щом тръгнахме от храста. Показаха ни мястото, където са били шатрите на синовете Израилеви през онези дни, в които Мойсей бил в планината (Изх. 19:2). Показаха ни и мястото, където е излян онзи телец (Изх. 32:1-6), тъй като на същото място е закрепен и до ден днешен голям камък.
Ние също, докато ходехме, от другата страна виждахме върха на планината, който се извисяваше над самата долина, от което място свети Мойсей видял синовете Израилеви да танцуват в онези дни, когато отлели телеца (Изх. 32:17-19). Показаха ни също голямата скала на самото място, където слизал свети Мойсей с Иисус, сина Навинов, на който камък разгневен счупил плочите, които носел (Изх. 32:19).
Показаха ни и къде имали своя стан в самата долина, стана, чийто основи личат и днес, направени от камък. Показаха ни и мястото, където Мойсей заповядал на синовете Израилеви да търчат „от врата на врата“ (Изх. 32:27), след като слязъл от планината.
Пак ни показаха мястото, където било изгорен самият телец по заповед на Мойсей, който беше отлял за тях Аарон. Показаха ни и онзи поток, от който свети Мойсей напоил синовете Израилеви, както е написано в книга Изход (Изх. 32:20; Втор. 9:21).
Показаха ни и мястото, където седемдесетте мъже взели от духа на Мойсей (Числ. 11:24-25), както и мястото, където синовете Израилеви изказвали прищевки (за храна) (Числ. 11:4). Показаха ни също и онова място, което се нарича Пожар[8], защото когато част от стана се запалила, тогава след като се помолил свети Мойсей, огънят утихнал (Числ. 11:2-3).
Показаха ни и онова място, където валели манна и пъдпъдъци над тях (Изх. 16:13; Числ. 11:7-9; 31-32). И за всяко едно нещо, за което има писания в книгите Мойсееви, то е в тази долина, която казах, че лежи под Божията планина, т.е. свети Синай, ни беше показано. За всички неща беше достатъчно по отделно да опиша, защото и не можеше да се запомни толкова много, но когато Вашето настроение чете светите книги Мойсееви, бързо-бързо ще разпознае всички събития, които са се случили там.
Toва е долината, където се празнувала Пасха на първата година от отпътуването на синовете Израилеви от египетската земя (Числа 9:5), защото в самата долина синовете Израилеви се забавили известно време, т.е. докато Мойсей не се изкачил на Божията планина и не слязъл веднъж и (не се качил) отново. Всъщност толкова дълго се забавили там, докато се сглоби кивотът и останалите неща, които са били показани на Божията планина. Показано ни бе и мястото, на което бил поставен за първи път кивотът от Мойсей (Изх. 40:17) и са извършени всички неща, които беше заповядал Бог на планината на Мойсей да се правят.
Видяхме и на края на самата долина гробовете на прищевките (Числ. 11:34), на това място, от което отново се върнахме на нашия път, т.е. където на излизане от голямата долина се върнахме на нашия път, по който дойдохме, между онези планини, за които по-рано бях казала. Същия ден приближихме и до други много свети монаси, които заради възрастта им или от слабост не можаха да ни срещнат на Божията планина за молитва. Те обаче благоволиха да ни приемат много мило, пристигайки в техните килии. По този начин, след като видяхме всички свети места, които бяхме желали, а също така и всички места, до които бяха се докоснали синовете Израилеви на отиване или връщане до Божията планина, след като видяхме и светите мъже, които живееха там, в името Божие се върнахме във Фаран.
И е редно във всички дела да благодаря винаги на Бог, да не кажа в тези толкова големи неща, който е благоволил да се случат около мен, недостойна и незаслужила, да обходя всички тези места, които не бях достойна. Все пак не смогвам да благодаря на всички тези свети мъже, които благоволяваха да приемат моята незначителност на драго сърце в своите манастири или уверено да ме наставляват по всички места, които аз винаги търсех съгласно свещените писания. Още повече много от самите свети мъже, които живееха на Божията планина или около самата планина, благоволиха да ни придружат до Фаран, но все пак тези, които бяха с по-силно тяло“.
От Фаран до Клизма
„И така, когато пристигнахме във Фаран, който отстои от Божията планина на тридесет и пет хиляди стъпки, бяхме принудени да починем там два дни. На третия ден бързайки, стигнахме най-сетне до хан, който е в пустинята Фаран, където на отиване бяхме отседнали, както и по-горе казах. От там на другия ден стигнахме водата и оттам пътувайки кратко покрай планините, стигнахме до хан, който беше на морето, т.е. на това място, където пътят излиза от планините и започва да минава изцяло покрай морето. По такъв начин минава покрай морето, че веднъж вълна покри краката на животните, другият път е през пустинята, хиляда, две хиляди, понякога и повече стъпки от морето, път понякога изобщо няма, защото пустините са пясъчни. Жителите на Фаран, които са свикнали да пътуват с своите камили, разполагат знаци тук и там, и се придържат към тези знаци и пътуват през деня. През нощта камилите поставят знаците. Какво повече? Бързо и безопасно жителите на Фаран на това място пътуват през нощта, понеже са свикнали, отколкото други хора могат да пътуват по такива места, където има ясен път.
На това място излязохме от планините на връщане, на което на отиване влязохме в планините и така се отправихме към морето. Така и синовете Израилеви на връщане от Божията планина Синай са стигнали до това място по пътя, по който бяха дошли, т.е. мястото където напуснахме планините и стигнахме до Червено море. Оттам ние се върнахме по този път, по който дойдохме, а синовете Израилеви от това място продължили по своя път, както е описано в Книгите на свети Мойсей (Числ. 10:12; 13:1; 33:36.). Ние по същия път и със същите спирки, по които дойдохме, се върнахме в Клизма[9]. Щом пристигнахме в Клизма трябваше също да останем, защото дълго пътувахме през пясъчната пустиня“.
От Клизма до град Арабия
Разбира се познавах земята Гесем (Бит. 45:10; 46:34), откакто бях в Египет първия път, я посетих отново, защото исках да видя всички места, които синовете Израилеви бяха докоснали, излизайки от Раамсес (Изх. 1:11; 12:37), докато не стигнали до Червено море на това място, което сега се нарича Клизма от крепостта там. Аз исках от Клизма да излезем до земята Гесем (Битие 46:34), т.е. до града, който се нарича Арабия, който е град в земята Гесем. От него и цялата област се нарича така, земята Арабия, земята Гесем, въпреки че е част от Египет, но е по-добра земя от цял Египет. От Клизма, т.е. от Червено море, до Арабия има четири спирки в пустинята, и въпреки че са в пустинята, има военен ескорт на всяка спирка с войници и началници, които ни съпътстваха от крепост на крепост. По време на пътя светите мъже, които бяха с нас, клирици и монаси, ни показваха всички места, които аз бях търсила според Писанията, някои бяха в ляво, други от дясно на нашия път, други бяха по-далеч от пътя, други по-близо.
Надявам се, че ще ми повярвате, че, доколко можех да видя, синовете Израилеви бяха пътували така, че колкото отивали надясно, толкова се и връщали на ляво, колкото се връщали назад, толкова се връщали обратно напред, и така пътували, докато не стигнали Червено море.
Показан ни бе и Епавлем[10] от другата страна и бяхме в Мигдол (Бит. 14:2). Има лагер там и сега има пост с войник, който стои начело заради римската дисциплина. По обичая ни съпроводиха до друг лагер и ни бе показана местността Ваал-Цефон (Бит. 14:2), когато бяхме на това място. Тя е поле над Червено море, покрай склон на планина, която по-горе казах, където синовете Израилеви извикали, когато видели египтяните, идващи след тях (Изх. 14:10).
И Етам (Изх. 13:20) ни бе показан, който е покрай диви места, както е писано, също и Сокхот. Сокхот е малка издатина насред полето, покрай което хълмче направили стан синовете Израилеви, това е мястото, където е била дадена наредбата за Пасха (Изх. 12:43-49).
Град Питом, който построили синовете Израилеви (Изх. 1:11), ни беше показан по време на пътя на това място, където, напускайки земята на сарацините, навлязохме в пределите на Египет. Самият Питом сега е лагер.
Град Иреон, който е съществувал по онова време, т.е. когато Иосиф срещнал идващия си баща, както пише в книга Битие (Бит. 46:29), сега е село, но голямо, каквото ние наричаме село. Самото село има църква и мартириум и множество манастири на свети монаси и, за да ги видим, ние трябваше да слезем там, според нашия обичай, който спазвахме. Самото село се нарича Иерон, което отстои от земята Гесем на шестнадесет хиляди стъпки, и е в пределите на Египет. Самото място е доста приятно, защото там протича някаква част от реката Нил.
Напускайки Иерон, пристигнахме в град, който се нарича Арабия, който е в земята Гесем, където е написано, че фараонът казал на Йосиф: „…засели баща си и братята си в по-доброто място в страната, в земя Гесем, в страна Арабия” (Бит. 47:6)[11]“.
Раамсес
„Раамсес е четири хиляди стъпки от град Арабия. Ние, за да стигнем до хана в Арабия, преминахме през средата на Раамсес. Самият град сега е поле, няма нито една къща. Личи, разбира се, защото е бил голям на ширина и е имал множество сгради, а руините му изглеждат безкрайни, така както са се срутили.
Сега там няма нищо друго, освен един голям тивански камък[12], на който са издълбали две големи статуи, за които казват, че са свети мъже, т.е. Мойсей и Аарон, тъй като казват, че синовете Израилеви са ги поставили в тяхна чест.
Има и освен това едно смокиново дърво, за което казват, че е посадено от патриарси, тъй като е твърде старо и следователно доста скромно, но личи, че все още носи плод. Комуто каквото и да е неприятност да се случи, да отиде там и да си набере клонки, ще му помогнат. Това научихме от разказа на светия епископ на Арабия, тъй като той самият ни каза името на дървото, както го наричат гърците, δένδρος ἀληθείας, което ние наричаме „дървото на истината“. Този епископ на Арабия благоволи да ни посрещне в Раамсес, той е възрастен мъж, дълбоко вярващ монах и приветлив, който приема радушно поклонници и е много начетен в Божиите писания.
Самият той, като благоволи да се заеме и да ни посрещне, показа ни всичко там и ни разказа за онези статуи и също за смокиновото дърво. Този свят епископ ни разказа и как фараонът, когато видял, че синовете Израелеви са му избягали, преди да тръгне след тях, излязъл в Раамсес с цялата си армия и го запалил целия, който беше твърде голям, и след това се отправил след синовете Израелеви“.
Съставяйки своите бележки за пътя, който изминава през очите на вярата, особено внимание Етерия отделя на богослужебния живот на вярващите в земите, които тя посещава.
Богоявление в Арабия и завръщане в Йерусалим
„Ние случихме по случайност, че в онзи ден, в който се настанихме в Арабия, беше ден преди благословеното Богоявление (5 януари 384 г.) и същия ден щеше да се бди в църквата. Затова светият епископ ни задържа там за два дни, свят човек и истински отдаден на Бога, познат добре на мен от времето, когато бях в Тиваида[13]. Самият той е епископ, след като е бил монах, от детска възраст е отглеждан в манастир, затова е образован в Писанията и безпогрешен в целия си живот, както по-горе казах.
От това място отпратихме войниците, които по римския обичай ни бяха предоставили помощ под формата на ескорт, докато пътувахме по подозрителните места. Вече обаче, тъй като общественият път води през Египет, който минава през град Арабия, от Тиваида до Пелусион, не беше необходимо да безпокоим войниците. Отправяйки се от там, пътувахме през земята Гесем, която дава вино и лози, които дават балсам, сред овошки, добре отглеждани полета, през целия път бяхме по брега на Нил и имаше множество градини, на гъсто разположени чифлици, които някога бяха вили на синовете Израилееви. Какво повече? Смятам, че не съм виждала по-красива земя, отколко земята Гесем.
И така пътувайки два дни от град Арабия през цялата земя Гесем, пристигнахме в Тафнис[14], в града, където е роден свети Мойсей[15]. Това е градът Тафнис, който някога бил столица на фараона. И въпреки че аз вече познавах тези места, както казах по-горе, т.е. когато бях в Александрия и в Тиваида, и защото исках да науча подробно местата, през които са се движели синовете Израилееви, отправяйки се от Раамсес чак до свещената Божия планина Синай (Изх. 12:37; 13:17-18:27): за целта трябваше да се върна в земята Гесем и оттам да се отправя към Тафнис. Отправяйки се от Тафнис, и пътувайки по вече познат път, пристигнах в Пелусион. И оттам отново отправяйки се, пътувах през всички пътни станции на Египет, през които бяхме пътували преди, пристигнах в пределите на Палестина. Оттам в името на Иисус, Нашия Бог, правейки няколко спирки в Палестина, се завърнах в Елия[16], т.е. Йерусалим“.
Пътеписът на Етерия е образец за възникналата през IV век духовна практика на християнското поклонничество. Отправилите се на дълго пътуване към Светата земя християни споделят, че посещението на места в нея, в съчетание с аскетически живот, укрепва, обновява и изяснява вярата. Срещата им с монаси и аскети, които поставят началото на монашеството в пустинните местности на Египет, прави достъпни за останалия свят, а и за днешните читатели, много от техните поучения и примери за духовен подвиг.
Православното разбиране за библейските места, свързани със спасението на света, намира израз в богословието, литургията, архитектурата, изкуството, иконографията, химнографията. Дневникът на поклонничката може да се съпостави по достойнство и с други известни свидетелства за ранно-християнската литургична и песенна практика на Изток. Постепенно библейските места за които споменават поклонници като Етерия, чрез богослужението стават известни (чрез библейските четива, омилии, и билейски инспирираните молитви и химни). Чрез интерпретацията тези места започват да играят ролята на литературни топоси. В богослужебният живот на Църквата спасителните събития от човешката история не само се възпоменават, а се преживяват, като една рекапитулация на цялата икономия на спасителната история.
БЕЛЕЖКИ:
[1] Вероятно става дума за фараона Шошенк I.
[2] Етерия ползва императорската поща, което показва високото и положение. С издаден от императора документ (diploma), било възможно и знатни пътници да ползват услугите на императорската поща, включително и с ескорт от страна на римските войници.
[3] Една римска миля се равнява на 1480 м.
[4] 1 MP = ок. „1000 двойни крачки“
[5] Тектът на превода на пътеписа е по неговото издание на български език. Вж: Дневникът на Етерия „Peregrinatio ad Loca Sancta“ Поклонение до Светите земи. Литургичен извор текст, коментар, интерпретация. (Съст. Дякон Иван Иванов). София, 2019.
[6] Източната част на Средиземно море.
[7] Народ, населяващ регион в северния Синайски полуостров.
[8] Тавера
[9] Днес град Суец.
[10] Пихахирот. Бит. 14:2; 14:9.
[11] Стихът е по текста на по-стара версия на Вулгата и се различава от Православния превод.
[12] Червен гранит.
[13] През Античността разпространено в гръко-римския свят наименование на Южен Египет.
[14] Според Вулгата. В православния превод град Цоан. срв. Числ. 13:23; Йер. 43:7.
[15] Липсва подобно сведение в Библията.
[16] През 135 г. император Адриан променя градския план на Йерусалим, като му дава и ново име – Колония Елия Капитолина, по личното име на императора (Publius Aelius Hadrianus) и в чест на закрилника на града – Юпитер Капитолийски.
Автор: доц. д-р Екатерина Дамянова
Светодавец, бр 1-2/ 2024 г.
