Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
„…Взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат“ (Йоан. 12:13)
Голям празник изгрява днес за Църквата. Победителят на смъртта и Разрушителят на греха, Човеколюбивият Избавител и Спасител на всичко влиза триумфално в Йерусалим по пътя към Своето страдание.
След възкресяването на Лазар Иисус приема удивлението и песните на обикновените хора, но същевременно приема и омразата на враговете си.
Евангелистът ни разказва как жителите на Йерусалим «взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат». Хората, които се радват на присъствието на Христос, Го посрещат с почит. Тези, които виждат в лицето Му надеждата, въплътена и жива, Го посрещат с радост и трепет. Тези, които чувстват, че Той е истинският Цар и Господ на техния живот и на всичко, Му викат «осанна». Тези, които Го търсят и обичат, постилат на пътя дрехите си, подаряват Му цялото си съществуване, отварят широко сърцaтa си, за да влезе в тях голямата Му любов, за да се изпълнят с Бога, за да се наситят със светлина и благодат.
Нo не са само обикновените хора и малките деца, «взeмат палмови клончета и излизат да Го посрещнат». Същото правят и вярващите във всички времена – приемат символите на победата и на триумфа и бързат по пътеките на живота, за да срещнат Иисус; държат като скъпоценни цветя вярата, добродетелта, молитвата, милосърдието, за да ги положат под нозете на Избавителя, за да влезе Той в техния живот; извисяват се над изкушенията и дребнавостта, на височина духовна, за да виждат безпрепятствено Неговото лице; вдъхновяват се от Богочовешкия Му образ.
Господ става техния истински образец, а те стават неуморни Негови подражатели.
Истинското посрещане на Христос не е само един момент. Не е достатъчно да се затичаме към Него само веднъж, или от време на време, и след това да Го оставим. Не трябва да посрещаме Господ само понякога, а друг път да Го забравяме. Истинското посрещане на Христос се изразява в цялостното ни посвещение на Него. От момента, в който ще извикаме «осанна» не е редно да се отдръпваме, и малко по-късно да завикаме «Πремахни Γο, премахни, разпни Го». Не приемаме Господа вътре в нас, за да Го приковем с гвоздеите на нашите грехове.
Посрещаме Го, за да се покорим на Неговото присъствие, да се подчиним на волята Му, да го възпяваме с живота си, с нашите любов и пример, с нашия подвиг и свидетелство.
Вседържителят, Всесилният Бог винаги ще влиза в човешкия Йерусалим. Той не се уморява да върви посред Своите творения; смирява се да се движи «възседнал осле», защото не идва за да бъде почитан, а за да се жертва и да даде Себе Си откуп за греховете ни. Христос влиза тържествено и тайнствено в действителността на всеки един, за да се изкачи на Голготата на неговите страсти, да приеме плесниците на съмненията му, гвоздеите на неговите падения и трънения венец на предателството. Иисус не се плаши от човешкия неуспех. Готов е и на върха на Своето страдание да прости; желае с Тялото и Кръвта Си да нахрани и да напои всеки гладен и жаден за правда.
От реброто на Спасителя се точат потоците на живота.
Ние, които стоим пред Дверите на Великата Седмица и го посрещаме в сърцата си днес, нека Го съпроводим и в драматичните събития, които следват; смирено и молитвено да останем до Него. Нека избършем измъченото Му лице с кърпата на нашето покаяние. Нека Му помогнем във вдигането на Кръста Му с изповядването на Неговото Божество. Нека Го поканим вътре в нас, като се причастяваме със Светите Тайни. Така Пасха ще стане и за нас, както за евреите, преход, едно истинско преминаване от смъртта на греха към истинския живот в Неговите обятия. Тогава Възкресението няма да е само един празник, а ще е живот, истинският живот от сега и в бъдещия век. Амин.
Превод от гръцки: Матей Папучиев
Източник: сайта на Светата Митрополия на Димитриада и Алмирοс
