Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Животът на Божия народ се нарича Свещеното Предание. Старозаветното свещено Предание е отразено в Библейските Книги на Стария Завет и в живота на народа на Израил до раждането на Христос. Това предание е изпълнено, завършено и преминало към времето на Месията и към Християнската Църква.
Новозаветното, или тъй наречено християнско Предание, е също така известно като Апостолско или Църковно Предание. Основна част от него представляват Библейските Книги на Новия Завет. Евангелията и другите Писания (Деяния, Послания) на Апостолската Църква от сърцето на Християнското Предание са основният писмен източник и вдъхновение на всичко развило се през следващите векове.
Това християнско Предание се предава от хора на хора, през пространството и времето.
Самата дума Предание има точно това значение: „нещо, което се предава и пренася“ от един на друг. Следователно Свещеното Предание е това, което се предава и пренася в рамките на Църквата от времето на Христовите апостоли та до наши дни.
Въпреки че съдържа много писмени документи, Свещеното Предание не е ограничено само до писмени източници; то няма само литературна същност. Напротив, то обхваща цялостния живот и опита на Църквата, пренесени от място на място и от поколение на поколение. Преданието е самият живот на същинската Църквата, вдъхновен и направляван от Светия Дух.
Не всичко в Църквата принадлежи на Свещеното Предание, защото не всичко се извършва с благодатта на Светия Дух и не всяко нещо се отнася по същество и по необходимост до Божието Царство. Някои неща в Църквата са само временни и преходни, просто човешки обичаи и традиции, които нямат вечна или непреходна стойност. Такива неща сами по себе си не са погрешни или греховни. Напротив, те биха могли да са положителни и полезни за живота на Църквата, стига да не се възприемат като нещо, което не са. Затова в Църквата е много важно да се прави разграничение между традиции, които са изцяло земни, човешки, и непостоянни и от друга страна истинското Свещено Предание, което се отнася до небесното и веното Божие Царство.
Важно е да отбележим също така, че в Църквата има неща, които не само не принадлежат на Църковното Предание, но дори не бива да се причисляват към нейните позитивни човешки традиции. Нещата, които са откровено погрешни и греховни, са привнесени в живота на Църквата от недоброжелателния външен свят. Църквата, в своето човешко проявление, като земна институция, не е застрахована от греховете на нейните несвети членове. Подобни отклонения и грешки, които са се промъкнали в Църковния живот, са изложени на съд и осъждане от страна на автентичното и истинско Свещено Предание, което идва от Бога.
Сред елементите, които изграждат Свещеното Предание на Църквата, Библията заема първо място. Следва литургичният живот на Църквата и нейните молитви, последвани от догматичните решения и действия на утвърдените от нея събори, писанията на отците на Църквата, житията на светиите, каноничните закони, и накрая – иконографската традиция наред с други вдъхновени творчески форми с художествено проявление, като музиката и архитектурата.
Всички елементи на Свещеното Предание са органически свързани помежду си в реалния живот.
Никое от тях не съществува само по себе си; не може да бъде разделено или изолирано от цялостта на Църковния живот. Заедно всички оживяват в действения живот на Църквата във всяка епоха и всяко поколение, по всяко време и на всяко място. Тъй като Църквата продължава да живее по вдъхновение от Светия Дух, Свещеното Предание на Църквата ще продължи да расте и да се развива, и този процес ще продължава докато се установи Божието Царство в края на времената.
Автор: протойерей Тома Хопко
Превод: Елена Папучиева
Публикацията е част от поредица беседи на протойерей Тома Хопко, които ще бъдат публикувани по повод изпълването на 85 години от неговото рождение.
Още публикации:
