Начало / Uncategorized / Душо моя, душо моя, стани, защо спиш

Душо моя, душо моя, стани, защо спиш

Кой мислите, че се обръща към душата си с тези трогателни думи? Някой каещ се грешник ли? Не, това е свят и благочестив човек – св. Андрей Критски, изпод чието перо или по-точно, от чието сърце излиза това умилително песнопение, което преди малко чухме. 

Но нима този Божий праведник се е отнасял с небрежност към своята съвест и забравял за смъртния си час? Нима неговата чиста и свята душа не бдяла зорко за спасението си? И нима той, който не се доверявал нито на своя ум, нито на добродетелите си, бърза и се старае да вземе всички мерки, за да не се привържат мислите и желанията му към нищо земно и мимолетно? А колко повече и по-често ние – обикновените християни, трябва да се обръщаме към душите си с подобни възгласи за събуждане от съня на греха? Ние, които сме толкова склонни към разсейване и залисване със светски грижи, към забравяне на Бога и вечното й предназначение. Уви, всички спим тежък и дълбок греховен сън – едни от гордост, трети от злоба и лукавство, а четвърти от мечти за богатство и сребролюбие. Спим ден и нощ, спим от люлка до гроб! 

И наистина, какво правим ние за своето спасение? Светите пророци изпитаха подигравки и бичове, окови и затвор, скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти – лишавани, оскърбявани и измъчвани, посичаха ги с меч и убиваха с камъни (Евр. 11:32-38). Светите апостоли ходеха гладни и жадни, голи и боси – бяха като измет за света. Злословени – благославяха, гонени – търпяха, хулени – молеха се (1Кор. 4:9-13). Светите мъченици претърпяха за Христа всякакви страдания и мъки. Светите подвижници прекарваха целия си живот в пустинята, където се подвизаваха в пост, молитва и бдение, в труд и доброволни лишения. А ние правим ли нещо за спасението си? Да, част от нас понякога извършват едно или друго добро дело, но за съжаление, като цяло, отделяме по-малко време за спасението на душите си, отколкото за глупавите си капризи и удоволствия. Това че понякога посещаваме църковното богослужение, прочитаме по нещо от светото Евангелие или от друга духовна книга, говорим с някого за вяра и добродетелите, даваме милостиня на бедните или правим някакво добро дело – не е все още доказателство за духовна бдителност и грижа за нашето спасение. Нима спящите не вършат разумни движения в съня си, сякаш са будни? Понякога разговарят и разсъждават на глас, обикалят от място на място и дори правят някои неща, които изискват дълбока мисъл и съобразителност! Така е и при нас! Малкото добрини, които извършваме, приличат на движенията на човек по време на сън. Защото ги вършим не от жива и постоянна любов към Бога и ближния, не в името на нашия Спасител – Господ Иисус Христос, не чрез твърда решимост да живеем според светото Евангелие, а случайно, дори понякога и неволно. Важното е, че почти винаги го правим без мисъл за нашето спасение – понякога от светско благоприличие, друг път от моментен порив на ентусиазъм, а често и от студена пресметливост и себелюбие. Също така, извършвайки от време на време по някое добро дело, ние се показваме пред хората уж като благочестиви християни, но това е само външно, защото си оставаме с предишните страсти и грехове, със същото зло и нечисто сърце, със същата слаба и спяща съвест! 

Признак за духовно буден човек е, когато имаме пълно съзнание за себе си и заобикалящия ни свят. А има ли у нас такова съзнание? Всички сме заобиколени ежедневно от грях и смърт, предстои ни да се изправим пред Божия праведен съд и вечността, но ние изобщо не мислим за тези неща, като че ли за нас те не съществуват.

Признак за духовно буден човек е, когато имаме ясно усещане за нуждите и потребностите на душата, както и постоянна гружа за тяхното задоволяване. А има ли у нас такова усещане и такава грижа? Нашият ум боледува от невежество, а ние продължаваме да го претрупваме с всякакъв вид земни знания и упорито пренебрегваме нуждата му от нетленната Христова светлина. Нашата съвест е покрита с раните на греха, а ние, които започваме да лекуваме тялото още при първия признак за болест изобщо не се интересуваме от състоянието на Божия глас в нас. Нашето сърце жадува за небето и за вечните блага, търси живата и непресъхваща вода, а ние ежедневно го покриваме с пепелта на земните грижи, принуждаваме го да пие от нечистите и заразени извори на лъжлива мъдрост и чувствени наслади. 

Признак за духовно буден човек е, когато правилно подреждаме делата си, според обществения ни ранг и звание, но мнозина от нас дори не знаят, че нашето първо и най-велико звание е рангът на християнин, че нашето истинско наследство е на небето, че за нас земята е място за странстване, тялото е затвор, смъртта – освобождение! 

Какво е това състояние, в което се намираме, ако не духовен сън? И дълго ли ще спим така? Докога ще се лутаме, без да знаем накъде отиваме и какво ще постигнем? 

Душо моя, душо моя, стани, защо спиш? Ти за мене си едничка и безценна и затова ако те изгубя – губя всичко! Бог те създаде по Свой образ (Бит. 1-27) и затова за Него си по-скъпа от целия свят (Марк. 8:36). Дори и след грехопадението, ти бе изкупена с драгоценната кръв на Божия Син – Господ Иисус Христос и отново определена за вечно блаженство с Бога в Царството Му. Душо моя, душо моя, защо спиш? Защо забравяш природата и достойнството си? Защо така лесно и жално се предаваш в робство на плътта и тлението, в плен на греха и дявола – врага на твоето спасение (1Петр. 5:8)? Защо, като си създадена да служиш на Живия Бог и на Истината, се кланяш до земята пред всеки идол на страстта и порока? Защо, макар да си отредена за вечността, безумно пилееш време и таланти за суетата на света, без да мислиш за отговора, който ще трябва да дадеш на Страшния съд (Мат. 25:14-30)?

Душо моя, душо моя, защо спиш? Сега ли ще спиш, когато пред теб са отворени портите на небето и вечността? Сега ли ще спиш, когато има опасност да бъдеш хвърлена в геената огнена с падналите духове? Сега ли ще спиш, когато за теб се води битка – когато раят и адът се борят, за да те спечелят, когато злият враг непрестанно бди нас всичките ти пътища и напряга всичките си сили, за да те настигне и погълне завинаги (1Петр. 5:8)?

Душо моя, душо моя, стани! Прогони съня от очите си, събери разпилените си по суетата на света мисли и ги съсредоточи върху себе си и твоето велико предназначение. Стани! Разкъсай срамните вериги на злите навици, с които като затворник си окована за земята и тлението. Стани и виж как всички очакват твоето събуждане! Ангелът пазител очаква твоето събуждане, за да не бъде напразно с теб и да не плаче безутешно за твоето ожесточение в греха. Божията църква очаква твоето събуждане, за да започне да те лекува със своите молитви и тайнства. Собствената ти съвест очаква твоето събуждане, за да възстанови върху теб властта си и да те поведе по пътя на правдата. Самата смърт очаква твоето събуждане, давайки ти време за покаяние, за да не бъде принудена да те грабне в грехове преди Страшния Христов съд. 

А ти спиш, бедна моя душо, докато времето на прошката и милостта тече и безвъзвратно отлита. Ти спиш, а бремето на греховете ти расте и се умножава без брой и мярка. Ти спиш, а врагът ти бди и те оплита с нови мрежи от глава до пети. Ти спиш, а ангелът на смъртта идва и краят ти приближава. Той ще дойде, ще те настигне, ще се приближи и ще те порази! Тогава какво ще стане с теб, душо моя? Ще ти помогнат ли в този час земните богатства и блага, за спечелването на които забрави Бога и пожертва всичко? Ще те защитят ли от Божия гняв твоите лекомислени приятели и другари, с които прекара и пропиля времето си за покаяние?

В неверието и в светската мъдрост ли ще търсиш утеха и защита на смъртния си одър? Да, едва тогава ще разбереш колко правдиви и велики са думите на Спасител: „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? (Марк. 8:36). Ще разбереш, но вече каква стойност ще има за теб това знание? Ще се смутиш и изпаднеш във велико отчаяние, неутешима скръб и безкрайно страдание. Ще се смутиш от миналото, което ще се яви пред теб с всички твоие грехове и нечестивия ти живот. Ще се смутиш от настоящето, което ще бъде изпълнено със страх и ужас, болка и смъртна агония. Ще се смутиш и от бъдещето, което толкова дълго отвхърля и не вярваше, че някога пак ще те застигне, а сега то се приближава към теб в цялото си грозно величие. 

Защо, клета моя душо, ние с теб стоим и чакаме безгрижно погибелта си? Защо вървим с вързани очи през целия си живот към бездната на ада? Какво ни пречи да спрем, да помислим и да се върнем назад, докато все още има време за това? 

Душо моя, душо моя, стани, защо спиш? Отвори очи и стани от одъра на греха, поеми по пътя на Закона Господен и протегни ръце към доброто. Започни да служиш само на живия и истински Бог, както досега си служила на идолите, на страстта и порока. Ето вече всичко е готово за твоето спасение. Светото Евангелие е готово да просвети ума ти във всяка житейска ситуация. Драгоценната дреха на Христовите заслуги е готова да покрие твоята духовна голота. Животворящите Тяло и Кръв на Божия Син са готови да заситят духовния ти глад. Спасителят е готов с балсама от елей и вино, с който да излекува твоите рани (Лук. 10:29-37). Всемогъщата благодат на Светия Дух е готова да укрепи слабите ти сили. Готов е и венецът, с който Господ Иисус Христос да увенчае твоите малки, но извършени с много любов към Него подвизи.

Душо моя, душо моя, стани, прочее, за да те пощади Христос Бог! Чуваш ли пресладския му глас чрез светото Евангелие от небесата: „И още място има!“ (Лук. 14:22). Това е мястото, което чака теб и мен, душо моя. Нека да вършим, колкото се може повече добри дела, за да станем достойни за него, да бързаме да се трудим за спасението си преди да стане полунощ и Младоженеца да дойде, докато не са затоврени вратите на сватбения чертог и не е огаснал елеят в светилните на нашия живот (Мат. 25:1-13)! Амин!

Автор: протойерей Евстати Янков Евстатиев

Из книгата „Проповеди“, съставител и редактор Стефан Илчевски

За Ангел Карадаков

Виж още

Деца засадиха дръвчета в двора на храм „Св. Атанасий“ в село Кърналово

Дни преди започването на пасхалните празници ученици от ОУ „Братя Миладинови“ в с. Кърналово, Община ...